Решение № 19522 от 30.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19522 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110117689 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. Д., ЕГН **********, против Т. В.

С., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 144,07 лева, представляваща главница за дължим адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.09.2023 г. и изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство за една съдебна инстанция - в производството по гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, срещу ответника ************, ведно със законната лихва за период от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 07.03.2024 г. по ч.гр.д. № 9733/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.

Ищецът А. Д., чрез адв. М. С., твърди в исковата молба, че на 25.09.2023 г. сключил с ответницата Т. В. С. договор за правна защита и съдействие за предявяване на иск за обявяване за нищожен на договор за потребителски кредит. Твърди още, че договорът за правна защита и съдействие бил сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Навежда твърдения, че въз основа на поетата защита изготвил и депозирал в СРС искова молба от името на ищцата Т. В. С. – ответник в настоящото производство, въз основа на която било образувано гр. дело № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, с цена на иска 15 408,18 лв., за което и на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение било в размер на 2 144,07 лв. с ДДС. Поддържа, че на 27.11.2023 г. ответницата подписала отказ от иска, без да се свърже с ищеца. Сочи, че производството по гр. дело № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, било прекратено на основание чл. 233 от ГПК, поради отказ от иска от страна на ответницата.

Навежда твърдения, че поради направения отказ от иска на 19.02.2024 г. депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, като било образувано ч.гр.д. № 9733/2024 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу 1 ответницата и разпоредил същата да заплати на заявителя претендираните суми. Препис от заповедта бил връчен на длъжника, като в указания срок същият депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което са предявени настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 2 144,07 лева (двe хиляди сто четиридесет и четири лева и 07 стотинки), представляваща главница за дължим адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.09.2023 г. и изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство за една съдебна инстанция, ведно със законна лихва за период от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответницата Т. С., с който възразява срещу исковата молба на ищеца. Твърди, че на 25.09.2023 г. сключила договор за правна защита с ищеца по договор с фирмата за бързи кредити **********. Поддържа, че фирмата поискала да се откаже от внесеното съдебно дело и тя го направила чрез приложена молба. Навежда твърдения, че единственото, което е сторил адвокатът, е да внесе делото в съда. Възразява срещу хонорара, поискан от адв. А. Д., тъй като съгласно чл. 233 от ГПК имала право на отказ във всяко положение на делото.

Твърди още, че адвокатът не е извършвал никакви действия по делото срещу **********.

Счита, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение между страните по договор за правна защита и съдействие за процесния период, както и че е изпълнил задълженията си по договора.

В тежест на ответницата е да докаже възраженията си срещу исковете, вкл. че договорът е бил прекратен към процесния период, евентуално – плащане на исковите суми.

Страните не спорят, че на 25.09.2023 г. са сключили договор за правна защита и съдействие, както и че ищецът е осигурил процесуално представителство по гр. дело № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав.

По делото е приет договор за правна защита и съдействие от 25.09.2023 г., сключен между ответницата Т. В. С. и ищеца адв. А. З. Д., от който се установява, че страните са договорили адвокатът да предостави на клиента правна защита и съдействие, изразяващи се в подаване на искова молба и процесуално представителство за една съдебна инстанция – иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, предявени пред Софийски районен съд, срещу ***********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *************, представлявано от изпълнителния директор С. Ю. А., с ЕГН **********, както и по отношение на всички универсални и частни правоприемници на Дружеството, във връзка с договор за потребителски кредит 581891 от 18.07.2023 г., както и по отношение на всички други искове срещу горецитираното дружество и всички негови универсални и частни правоприемници неограничено.

От приложеното за послужване в настоящото производство гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, се установява следното:

Производството по гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, е образувано по искова молба с вх. № 267602/27.09.2023 г., подадена от Т. В. С., чрез адв. А. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и при евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

С разпореждане № 129047 от 17.10.2023 г. по гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, съдът е освободил Т. В. С. от държавна такса по иска, предявен против **********

Ответникът по гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав - ******** е депозирал отговор на искова молба с вх. № 339652/27.11.2023 г., с който оспорва исковете като неоснователни. Моли съда да прекрати производството по делото поради постигнато извънсъдебно споразумение.

Представено е споразумение № 581891/09.11.2023 г., сключено между *********, в 2 качеството му на кредитор, от една страна, и от друга страна Т. В. С. – страни по гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав. Страните са се споразумели, че съгласно сключения помежду им договор за кредит № 581891 длъжникът дължи на кредитора сума по кредита в общ размер на 6 947,95 лева, като кредиторът прави отстъпка в общ размер на 1 811,66 лева, която се явява неустойка за непредоставено обезпечение, като остатъкът от дължимата сума е в общ размер на 5 136,29 лева. Длъжникът е поел задължение да заплати остатъка от дължимата по кредита сума на една вноска в размер на 5 136,29 лева до 10.11.2023 г. по посочените в споразумението банкови сметки на кредитора. От своя страна кредиторът се е задължил да поиска спиране на всички съдебни производства, ако такива са започнати, както и след погасяване на всички суми съгласно уговорените в споразумението срокове, да подаде молба за прекратяване на съдебното производство, ако такова е образувано. Съгласно т. 5 от споразумението след заплащане на цялата дължима сума от страна на длъжника и постъпването й по сметка на кредитора в уговорения между страните краен срок, кредиторът ще счита, че вземането му е изцяло погасено и няма да има финансови претенции във връзка с това задължение, като в потвърждение на горното на длъжника ще бъде издадено официално удостоверение за погасен дълг. Посоченото е също, че предвидените в споразумението последици ще настъпят само и единствено при заплащане, извършено до изтичане на уговорения краен срок, като в противен случай кредиторът си запазва правото да инициира или възобнови съдебните процесуални действия и да търси и събира принудително от длъжника целия размер на задължението му, включително и опростените суми. Страните са заявили, че нямат претенции една към друга по отношение на стари погасени кредити, отпуснати от кредитора по договори, различни от договор за кредит № 581891 на Т. В. С., независимо дали става въпрос за главница, лихва, неустойка, такси, законна лихва или разноски. Кредиторът е поел задължение да предприеме съответните действия за подаване на изискуемата информация към ЦКР към БНБ в срок до 15-то число на месеца, следващ месеца на окончателното погасяване на задълженията.

Представено е удостоверение за липса на кредитно задължение от 13.11.2023 г., издадено от ***********, в качеството му на кредитодател, на Т. В. С., в качеството й на кредитополучател, от което се установява, че договор за кредит от 18.07.2023 г. е погасен към дата 10.11.2023 г. и кредитополучателят няма задължения към съответния договор.

Подадено е становище по отговор на искова молба с вх. № 345039/30.11.2023 г. о т Т.

В. С., чрез адв. А. Д., с което се оспорва да е налице основание за прекратяване на производството и се поддържат твърденията и доказателствените искания в исковата молба.

Депозирана е молба с вх. № 368649/21.12.2023 г. от ищцата Т. В. С., с която същата е заявила отказ от предявените срещу ответника ********* искове и е поискала от съда да прекрати производството по гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, като е посочила, че няма други претенции към ответника.

С определение № 46047 от 28.12.2023 г., постановено по гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, съдът е прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че основният спорен между страните въпрос е дали ответницата дължи на ищеца претендираното адвокатско възнаграждение, уговорено по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., предвид възраженията, заявени с отговора на исковата молба.

Съгласно разясненията, дадени с решение № 495 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1669/2009 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО, упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в чл. 2 ЗАдв., е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тази дейност се осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите и подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение /чл. 36 ЗАдв./. С оглед тези основни характеристики на адвокатската дейност, е налице основание да се приеме, че договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като най-близки и сходни на договора за поръчка. Ето защо спорното право се регулира от общите правила на договора за поръчка, регламентирани в чл. 280 - 292 ЗЗД, както и от специалните правила, установени в ЗАдв.

В отклонение от общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение по договора за поръчка се дължи, само ако е уговорено, то възнаграждението по договора за 3 правна защита и съдействие, сключен с адвокат, се дължи винаги съобразно чл. 36, ал. 1 от ЗАдв., освен ако адвокатът не се възползва от някоя от предвидените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. хипотези за оказване на безплатна правна помощ, като при определяне на размера на възнаграждението свободата на договаряне е ограничена от изискването, визирано в чл. 36, ал. 2 ЗАдв., а именно същият да бъде справедлив и обоснован.