Определение № 188 от 16.12.2025, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 393/2025
- Вид
- Определение № 188
- Подписан
- 16.12.2025
- В сила
- 16.12.2025
- Състав
- Деян Георгиев Събев, Боян Бойков Ешпеков, Йорданка Георгиева Янкова
Цитирани разпоредби
- чл. 95 · Закон за движението по пътищата
- чл. 95, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 188 гр. К., 16.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Деян Г. Събев
Членове:
Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно наказателно дело № 20255100600393 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал. 8 от НПК.
С Определение рег. № 234/28.10.2025 г., постановено по ЧНД № 757/2025 г., Районен съд – К. е потвърдил Постановление на Районна прокуратура – К. от 01.09.2025 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 718/2023 г. по описа на РУ – К., образувано за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Против така постановеното определение е подадена жалба от адв. Я. С., пълномощник на О. Д. С., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че определението на Районен съд – К. е неправилно. Сочи се, че описания в обжалваното определение и в постановлението за прекратяване на досъдебното производство начин и механизъм на настъпване на ПТП не кореспондира със събраните по делото доказателства. Съдът не бил съобразил факта, че не били взети предвид показанията на пострадалия велосипедист, които били логични и последователни. Не бил взет предвид и извършения по досъдебното производство следствен експеримент. Пострадалият посочвал, че в момента в който преминавал през задната лява врата на таксиметровия автомобил, пътникът отворил вратата и избутал пострадалия с известна сила, като вратата контактувала с десния крак на велосипедиста, вследствие на което последният загубил контрол и равновесие над велосипеда и паднал на пътното платно, отляво на предната част на таксиметровия автомобил. Според жалбоподателя, обстоятелството, че пострадалият е паднал от ляво на предната част на таксиметровия автомобил, т.е. е изминал определено разстояние покрай автомобила, говорило само по себе си, че велосипедистът е преминал вече 1 покрай спрелия автомобил, а не е загубил равновесие преди достигане на задната лява врата, до какъв грешен извод бил достигнал прокурора. Сочи се, че по досъдебното производство не е бил изработен втори вариант, които да е съобразен с показанията на пострадалия велосипедист и извършения следствен експеримент. Прави се оплакване, че в определението е изложено, че било доказано, че пътникът М.Ф. бил отворил задната лява врата на автомобила без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, но в конкретния случай той не бил водач. В тази връзка се излагат доводи, че задължението по чл. 95, ал.1 от ЗДвП се отнася не само за водача на превозното средство, а и за пътниците. В жалбата се сочи, че неизяснени останали следните въпроси: относно момента „на възникване на опасността“ за водача на лекия автомобил и на пътника, респ. наличие на закъснение от страна на водача на таксиметровия автомобил на възприемане на опасността и предупреждение на пътника на задната седалка, при наличието на пряка видимост в задното странично огледало за задно виждане; можел ли е водача на лекия автомобил Р.Р. да предотврати настъпването на произшествието с предупреждаване на пътника на задната лява седалка, че в същия момент автомобилът е бил изпреварван от велосипедист и да изчака с отварянето на вратата; както и дали неправилното паркиране на лекия автомобил, непосредствено преди кръстовище и пешеходна пътека М8.1 е в причинна връзка с настъпилото ПТП или няма отношение към него.
Жалбоподателят счита, че следва да се извърши повторна автотехническа експертиза от друго вещо лице, която да разработи вариант на механизма на ПТП, съобразен с показанията на пострадалия и извършения следствен експеримент. При тези съображения повереникът на пострадалото лице моли обжалваното определение и постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъдат отменени и делото да бъде върнато на Районна прокуратура – К. със задължителни указания да бъде извършена повторна автотехническа експертиза, която да даде отговори на поставени в жалбата въпроси.
За подадената жалба са уведомени пострадалият О. С. и Районна прокуратура – К., които не са изразили становище по нея.
Окръжен съд – К., след като се запозна с обжалвания съдебен акт и с материалите по досъдебното производство, и в изпълнение на правомощията си по чл. 243, ал.8 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подаден в срок, от страна, която разполага с право на такава и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал.2 от НПК, с първото действие по разследването – оглед на пътно – транспортно местопроизшествие, на 06.12.2023 г. за това, че на 06.12.2023 г. в гр. К. при управление на МПС - лек автомобил марка „Д.“, модел „Л.“, с рег. № 2
*******, са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на О. Д. С. от гр. К., изразяваща се в хематом и фрактура на челна лицева кост – престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„б“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства – разпитани са свидетели, приобщени са относими към предмета на доказване писмени доказателства, извършени са съдебно – автотехнически експертизи – първоначална, допълнителна и повторна.
По производството няма лице привлечено в качеството на обвиняем.
След приключване на разследването, с постановление от 01.09.2025 г. за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, прокурор при Районна прокуратура – К. е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 718/2023 г. по описа на РУ – К., образувано и водено за престъпление по чл.
343, ал.1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, поради това, че деянието не съставлява престъпление.
От извършените действия по разследването, прекратилият делото прокурор е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 06.12.2023 г. таксиметров лек автомобил марка "Д.“, модел „Л." с рег.
№ ********, управляван от св. Р.Р., се движел по бул. "Б." в гр. К. в посока центъра на града. Водачът спрял автомобила, с цел да слязат пътници на бул.
"Б.", преди кръстовището с ул. "Г.Ч." и включил аварийни светлини на автомобила. В таксиметровия автомобил, на задна лява седалка е седял пътника – св. М.Ф.. В същото време зад автомобила, по булеварда в посока центъра, се движел, управлявайки велосипед, пострадалият О. С.. Последният възприел спрялата таксиметрова кола, огледал се, подал знак с ръка и с велосипеда е завил наляво с намерение да заобиколи спрялата кола отляво. В момент, когато велосипедиста е направил маневра завиване на ляво, пътникът М.Ф. отворил задна лява врата с намерение да слезе. Виждайки внезапно отворената врата пред него св. О. С. загубил контрол над велосипеда, загубил равновесие и паднал на пътното платно, отляво на таксиметровия автомобил.
В постановлението за прекратяване е посочено, че в хода на разследването са разпитани свидетели – шофьора на таксиметровия автомобил, пътниците и пострадалия. Водачът на автомобила бил посочил, че спрял до Езикова гимназия „Х.Б.“, за да слязат пътниците, като отзад го настигнал велосипедиста, който преди това изпреварил и същият паднал до неговата врата в момента, в който пътника отзад в ляво отворил врата, за да слезе. Посоченият свидетел не чул или усетил сблъсък на велосипеда с вратата на автомобила. Прекратилият делото прокурор е изложил също така, че в показанията си св. М.Ф. посочил, че когато автомобила е спрял, отворил малко задната лява врата и тогава видял падането на велосипедиста. Самия пострадал посочвал, че е възприел спрялата таксиметрова кола, като при първоначалния разпит не давал категоричен отговор за сблъсък с колата или 3 вратата, като допълвал че загубил равновесие и паднал на пътното платно. В допълнителен разпит пострадалият посочил, че е паднал вследствие на удар на вратата на велосипеда.
Представителят на Районна прокуратура – К. е направил извод, че не са установени доказателства за сблъсък на велосипеда с вратата на таксиметровия автомобил. Изложил е съображения, че пострадалият първоначално не дава категоричен отговор дали се е имал сблъскал с вратата на автомобила, а при повторен разпит е посочил, че е паднал вследствие на удар от вратата на автомобила. Предвид заинтересоваността му от изхода на делото, прокурорът е приел за достоверни първоначалните му показания, които според прокурора се подкрепят и от другите доказателства.
Последният е обсъдил и заключенията на изготвените съдебномедицинска експертиза, както и изготвените три автотехнически експертизи – първоначална, допълнителна и повторна. Приел е, че експертните заключения са пълни и ясни, и че няма съмнение за тяхната правилност.
Прокурорът е направил извод, че таксиметровият шофьор не е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е довело до падането на пострадалия О. С.. Приел е, че пътникът – св. М.Ф., е отворил вратата на автомобила без да се увери, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, но в конкретния случай той не е бил водач.
Прокурорът е посочил, че велосипедистът, виждайки спрялата таксиметрова кола пред него е предприел маневра заобикаляне от ляво без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, като се движел твърде близо до посочения автомобил, както и че недостатъчното разстояние между велосипеда и автомобила е довело до неадекватна реакция на св. О. С. рязко да завие наляво (за да избегне сблъсък с вратата), което е и причина за падането му и последвалото телесно увреждане.
Прокурорът е направил извод, че при така установената фактическа обстановка не е налице извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 718/2023 г. по описа на РУ – К..
С обжалваното Определение рег. № 234/28.10.2025 г., постановено по ЧНД № 757/2025 г., образувано по подадена жалба от повереника на пострадалия О. С. – адв. Я. С. от АК – К., Районен съд – К. е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство по цитираното досъдебно производство.
За да постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е приел, че постановлението на Районна прокуратура – К. за прекратяване на наказателното производството е обосновано и законосъобразно. По делото били разпитани свидетели и назначени няколко експертизи за установяване на относимите към предмета на доказване обстоятелства. От същите 4 фактическата обстановка била изяснена и не било необходимо да се извършват нови процесуално-следствени действия. Съдът е приел, че доказателствата са правилно преценени, при спазване разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК и след проведено обективно, всестранно и пълно разследване. Обсъдени били показанията на разпитаните свидетели и назначените експертизи автотехническа експертиза, допълнителна такава, повторна автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза. Прокурорът се е бил позовал на доказателства, които са събрани и проверени по реда на НПК, съдържанието на доказателствения материал не е изопачено или тълкувано превратно.
Според решаващият съд, от събраните гласни и писмени доказателства не се установява да е извършено престъпление по чл.343, ал.1 б.„б“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Съдът е посочил, че няма съмнение, че на инкриминираната дата и място е настъпило ПТП, при което св.О. С. е претърпял увреждане, изразяващо се в разстройство на здравето, временно опасно за живота. Съдът е счел, че спорният въпрос по делото е дали това увреждане на пострадалия, съставляващо средна телесна повреда, се дължи на виновното поведение на другиго. В тази връзка е анализирал изготвените автотехнически експертизи, като е посочил, че според заключението на първата автотехническа експертиза, най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на възникване на ПТП е, че велосипедът управляван от О. С. се е движил по бул.
Разпечатката съдържа 35 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b16678a1-8084-437f-be45-106dc4f8fd43