Решение № 607 от 25.10.2023, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 607 /25.10.2023г. гр.

Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Георги

Видев

Членове: 1. Ева

Пелова

2.

Мария Хубчева при секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Георги Кацаров, като разгледа касационно административно дело № 499 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба на началника на Затвор – Пазарджик против Решение № 162 от 22.02.2023 г., постановено по адм.д. № 612/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, едноличен състав. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на К.Д.И.,*** сума в размер на 24,11 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдено с Решение № 204 от 08.04.2020 г., постановено по адм.д. № 1259/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 лв., на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за периода 31.10.2019 г. до 06.01.2021 г.

Касаторът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представени писмени бележки. Сочи доводи за неправилността на обжалваното решение. Моли съда да го отмени и да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция.

Ответникът

– К.Д.И. – оспорва жалбата в писмено становище, както и лично в проведеното съдебно заседание. Излага съображения за неговата правилност и законосъобразност. Моли да бъде оставено в сила решението.

Прокурорът представя заключение за основателност на жалбата. Споделя изложените в жалбата съображенията. Предлага съдът да отмени решението и да отхвърли предявения иск.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Едноличният състав е уважил иска, като е приел от една страна, че е допустимо предявяването на иск само за лихви, а от друга, че е основателен, тъй като се претендира лихва въз основа на присъдено с влезли в сила съдебни решения обезщетение.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Действително искът е допустим. Противно на възражението на касатора предпоставка за допустимостта му е акцесорната претенция за лихви вече да не е предявена в главното производство. Видно от исковата молба и от останалите документи по адм. д. № 1259/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е, че такава не е предявена.

Съответно съдът не се е произнесъл по такава, а само по основната претенция за присъждане на неимуществени вреди.

Съдът също така правилно е приел, че искът е основателен. С решение № 204/8.4.2020 г. по посоченото адм. д. № 1259/2019 г., Административен съд –

Пазарджик, едноличен състав е присъдил в полза на настоящия касатор обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв., което следва да бъде заплатено на настоящия ответник. Решението е оставено в сила с окончателното Решение № 589/12.08.2020 г. по адм. д. № 652/2020 г., Административен съд –

Пазарджик, тричленен състав. Освен това сумата от 200 лв. реално е изплатена на ищеца. При това положение е правилен и законосъобразен изводът на едноличния състав, че искът е основателен и правилно му е присъдена претендираната мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 06.01.2021 г.

Неправилен е доводът за погасяване на задължението за лихва, при погасяване на основното задължение. Задължението за лихва може да бъде погасено едва след изтичане на съответния погасителен давностен период, който в случая не е изтекъл, както правилно се е обосновал съдът.

Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение в първоинстанционното производство, предвид непосочване от ищеца на размер на претендираното обезщетение. В случая той е посочил, че претендира мораторната лихва върху присъденото му обезщетение от 200 лв. за периода от 02.09.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението и мораторните лихви. При това положение исковата молба е била редовна, тъй като исковата претенция макар и без цифрово формулиране е посочена ясно, като е претендиран размер на лихвата, съобразно определения в закона. Съответно правилно съдът е изчислил лихвата, като е приложил съответните законови разпоредби и е използвал и лихвен калкулатор, публикуван на официалната интернет страница на Националната агенция за приходите.

Предвид гореизложеното, решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Затова съдът

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение

№ 162 от 22.02.2023 г., постановено по адм.д. № 612/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, едноличен състав, с което решение е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на К.Д.И.,*** сума в размер на 24,11 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдено с Решение № 204 от 08.04.2020 г., постановено по адм.д. № 1259/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 лв., на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за периода 31.10.2019 г. до 06.01.2021 г.

Решението е окончателно.

Председател: /п/

Членове:

1. /п/

2. /п/