Решение № 5 от 02.01.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1362/2024
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 02.01.2025
- В сила
- 06.02.2025
- Състав
- Гергана Мирчова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл. 92, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 93, ал. 3, т. 5 · Закон за автомобилните превози
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.6, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.4, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.6, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№5 гр. Благоевград, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20241210201362 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А. Б. К. с адрес с. ***, с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 42-0007880/08.09.2023 г., издадено от директора на РД“АА“ София, с което на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание "глоба" в размер на 200лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от същия закон.
В жалбата се релевират бланкетни доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Прави се искане за отмяна на наказателно постановление и присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Р. Н. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В съдебното производство жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Упълномощеният от него процесуален представител депозира писмено становище, с което поддържа депозираната въззивна жалба. Допълва, че деянието на К. следвало да бъде санкционирано на основание чл.183, ал.6, т.5 ЗДвП, която разпоредба била специална и дерогирала приложението на общата разпоредба на чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП, въз основа на която е наказан жалбоподателят.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. Представя писмено становище, с което прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.08.2023 г. А. Я. и В. Д. - служители на ИААА изпълнявали служебните си задължения на АМ „Струма“. Около 09.42ч. на АМ „Струма“ при 89-ти км, служителите на ИААА спрели МПС „Ман“ с рег. № *** с прикачено към него 1 полуремарке, което се движело в посока към гр.София. Служителите на ИААА установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя А. К., като същият извършвал международен превоз на товари /батерии/ по маршрут Р Гърция – Р Румъния.
Я. и Д. извършили проверка на гумите на композицията и установили, че гумата на първа ос в дясно на полуремаркето е напълно износена до гладкост, поради което не било възможно измерването чрез техническо средство на височината на протектора на тази гума.
Свидетелят Я. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДВП, вр. чл.101, ал.4 вр. Приложение 5, част I, т. 5.2.3, буква "д" от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС
На същата дата Я. в присъствието на свидетеля Д. и жалбоподателя съставил срещу последния АУАН №01422.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без да обективира в него възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Въз основа на АУАН 01422/26.08.2023 г. при идентичност на описаното нарушение и правната му квалификация, е издадено и обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 03.11.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетеля Я. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Съдържащи се в НАХД №16166/23 г. по описа на Районен съд – София: Писмо от ИААА с рег. №52-00-567812/4/14.11.2023 г.; АУАН №01422/26.08.2023 г.; 1 брой копие на снимков материал;
Писмо от РДАА – Плевен с №52-00-56-7812/1/02.10.2023 г.; съдържащи се в НАХД №1905/23 г. по описа на Районен съд – Благоевград: Копие на длъжностна характеристика на А. Я.; Копие на заповед №Рд-08-30/24.01.20 г.; Копие на заповед №315/18.08.2023 г.; Превод на товарителница от гръцки език серия В, №5722 от25.08.2023 11:34; Копие на пътен лист №344144.
В основата на фактическите си констатации съдът постави показанията на свидетеля Я., като отчете тяхната последователност, хронологична издържаност и подкрепата им от приетите по делото писмени доказателства. Високата доказателствена стойност на показанията на свидетеля се основава на възпроизвеждането на непосредствените му възприятия на относими към предмета на делото факти, както и липсата на данни за заинтересоваността му от изхода на делото.
От показанията на Я. се установяват обстоятелства около извършената проверка и установеното от нея, включително и износването на описаната в НП гума до степен, която не позволявала измерването на грайфера с техническо средство.
Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства, районният съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност.
От приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля, съдът установи датата, мястото на извършената проверка и направените при нея констатации, както и детайли около съставяне и връчване на АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 03.11.2023 г., а жалбата е подадена на 10.11.2023 г) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно2 наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Компетентността на актосъставителя произтича от чл. 92, ал. 1 от ЗАвтПр, тъй като същият попада в категорията "длъжностно лице" по смисъла на чл. 91, ал. 1 от закона, част от чиито задължения е да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите /чл. 93, ал. 3, т. 5 ЗАвтПр/. НП е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и правната му квалификация.
Предвид изложеното, съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира за основателно обаче поддържаното от жалбоподателя оплакване за неправилна правна квалификация на санкционираното нарушение, в каквато насока са и задължителните указания на АдмС- Благоевград при осъществения касационен контрол на постановения при предходното разглеждането на делото съдебен акт.
Съгласно приетите по делото доказателства, при извършената проверка на 26.08.2023 г. е установено, че прикаченото към МПС полуремарке е с един брой износена гума, намираща се на първа ос в дясно, чийто протекторен рисунък липсвал, като гумата били износена до гладкост.
С разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП законодателят е регламентирал, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, а с чл.179, ал.6 ЗДвП е диференцирал съответните санкции за водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, като размерът на санкцията и основанието, на което се налага е обусловено от вида на техническата неизправност.
Съгласно чл. 139, ал.1, т.4 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до 1 март, като с чл. 183, ал.4, т.5 ЗДвП е предвидена глоба в размер на 50 лв, за водач който управлява моторно превозно средство с износени или разкъсани гуми или в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 4;
Предвид установеното при извършената от служителите на ИААА проверка управление на МПС с напълно износена гума на полуремаркето и направеното словесно описание на нарушението в АУАН и НП, актосъставителят и наказващият орган е следвало да квалифицират нарушението по чл. 183, ал.4, т.5 ЗДвП, въз основа 3 на която норма и да бъде санкциониран жалбоподателят.
Разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.5 ЗДвП се явява специална по отношение на чл.
139, ал.1, т.1 ЗДвП и съответстващата й санкционна разпоредба на чл.179, ал.6 ЗДвП и дерогира приложението им.
Така констатираният пропуск обаче не предпоставя отмяна на санкционния акт предвид предоставеното с чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН правомощие на съда да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В настоящия случай, доколкото липсва съществено изменение на обстоятелствата, при което е било извършено нарушението, въззивният съд разполага с възможността да преквалифицира нарушението като такова по чл.183, ал.4, т.5 ЗДвП, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение.
Нарушението е извършено по непредпазливост, при форма на вината небрежност. Жалбоподателят не е съзнавал, че полуремаркето е с един брой износена гума, намираща се на първа ос в дясно, но е бил длъжен и е могъл преди да поеме управлението на композицията да извърши оглед да го установи.
Санкционната норма, която следва да намери приложение за описаното и доказано нарушение на жалбоподателя, е чл.183, ал.4, т.5 ЗДвП. Предвидено е наказание във фиксиран размер, а именно "глоба" в размер на сумата от 50 лв., в който смисъл атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.183, ал.4, т.5 ЗДвП, съдът приема, че жалбата се явява частично основателна, поради което и на основание чл.63, ал.7, т. 1 ЗАНН обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на приложената правната квалификация и санкционна разпоредба на чл. 179, ал.6, т.2 ЗДвП, като преквалифицира нарушението по чл.183, ал.4, т.5 ЗДвП и намали наказанието "глоба" от 200 лева на 50 лева.
При този изход на делото, с оглед изменението на НП за наложеното административно наказание „глоба”, на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът определя възнаграждението, дължимо на адвоката, в размер на по 100 лв. за производствата по АНД 1905/2023 г. на РС- Благоевград, КНАХД 962/2024 на АдмС- Благоевград и АНД 1362/2024 г. на РС - Благоевград
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН Районен съд Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0007880/08.09.2023 г., издадено от директора на РД“АА“ София, с което на А. Б. К. с адрес с. ***, с ЕГН ********** зна основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 200лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложимата правната квалификация от чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП и санкционна норма от чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 5 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание "глоба" от 200 лева /двеста/ на 50 лева /петдесет лева/.
ОСЪЖДА ОДМВР Благоевград ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Н. Р.- АК Плевен– 4 като пълномощник на А. Б. К. с ЕГН ********** сума в размер на 100 лв /сто лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата по АНД 1905/2023 г. на РС- Благоевград, сума в размер на 100 лв /сто лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата по КНАХД 962/2024 на АдмС- Благоевград и сума в размер на 100 лв /сто лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата по АНД 1362/2024 г. на РС – Благоевград.