Определение № 444 от 10.06.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. ХАСКОВО, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500319 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл.

248,ал.3 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 4868/20.03.2026г. от К. З. М., с ЕГН: ********** от ***, чрез пълномощника си адв. П. И. П., против Определение № 43/09.01.2026г. по гр. д. № 2583/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково, В ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молба с вх. № 20578 от 17.11.2025г., депозирана от К. З. М. чрез адв. П. П. от АК Хасково – пълномощник за изменение на постановеното по гр. д.

№2583/2024г. по описа на РС-Хасково Решение №777/13.10.2025г. в частта за разноските, присъдени в полза на „Изи Финанс“ ЕООД и К. З. М..

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното определение, със същото се нарушавали потребителски права и не било съобразено с принципа на ефективността, който СЕС е приел, а именно да не възпира потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Счита, че в настоящия случай при доказано наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, в тежест на ответника не следвало да бъдат възлагани разноски, а извършените от него такива следвало да му бъдат изцяло възстановени. В този смисъл, се моли атакуваното определение да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважена подадената молба с правно основание чл. 248 от ГПК, като не се възлагат в тежест на потребителя да заплати на ищцовото дружество сторените разноски, както и да възложи в тежест на ищеца да заплати сторените от потребителя разноски в тяхната цялост.

1

В срок е постъпил писмен отговор от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, чрез юрк. Ц. Д., с който се оспорва подадената частна жалба с доводи за недопустимост, поради подаване извън срока и неправилност.

Счита, че постановеното от РС - Хасково определение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Счита, че настоящият случай не е обхванат от описаната от цитираните от молителя Директива и Решения на СЕС.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС - Хасково определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Районен съд - Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, предявен от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 против К. З. М.. Съдът е постановил Решение № 777/13.10.2025г., с което е приел за установено по отношение на К. З. М. с ЕГН:********** от **, че дължи на "Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр.София 1408, район Триадица, ж.к.“Иван Вазов“, ул."Балша" №17, ап.1, представляван от управителя Б. И. Н., сумата от 850,00лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.07.2024г. до окончателното изплащане, дължима по договор за предоставяне на кредит №448509 от 03.08.2023г., сключен между страните, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №893/29.07.2024г. по ч. гр. д. №1926/2024г. по описа на РС- Хасково, като иска с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК в останалата част за сумата от 103,95лв. – договорна лихва за периода 03.08.2023г. – 31.12.2023г. и за сумата от 64,72лв.

– лихва за забава за периода 31.12.2023г. – 16.07.2024г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ. Съдът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил К. З. М. да заплати на "Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 направените в заповедното и в настоящото производство разноски общо в размер на 438,00 лв., съобразно уважената част от исковата претенция.На основание чл.78, ал.3 ГПК съдът е осъдил е "Изи Финанс“ ЕООД, да заплати на К. З. М. направените в заповедното и в настоящото производство разноски общо в размер на 95,21лв., съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

С молба вх. № 20578/17.11.2025 г. адв. П. П. е направил искане за изменение на постановеното решение в частта на разноските, като бъдат присъдени на ответника - потребител в цялост сторените от него разноски и съответно да не се възлагат в негова тежест разноски, дължими на ищцовото дружество, съобразно отхвърлената част на исковете.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение така подадената молба. Посочил е, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта на разноските. Приел е, че посочената съдебна практика от пълномощника на ответника не намира приложение в 2 настоящия случай, тъй като съдът не е сезиран с искове на потребител за прогласяване нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер и за връщане на сума, която е недължимо платена от потребителя въз основа на такава клауза, а с установителен иск на кредитора за съществуване на негови вземания спрямо ответника по издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Настоящият съдебен състав намира тези изводи на съда за правилни.

Постановеното определение по реда на чл. 248 от ГПК е законосъобразно и при постановяването му съдът правилно е приложил относимите правни норми. Според изложеното в цитираното решение на СЕС по дело С-714/22 в /т.82/, разпределението на разноските по съдебното производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, при условие, че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Щом принципът на ефективност като цяло допуска потребителят- ищец да понесе определени съдебни разноски, когато предявява иск за установяване на неравноправния характер на договорна клауза, то на по-силно основание би следвало да се допусне понасяне на съдебни разноски от потребителя- ответник по предявявен иск за установяване съществуване на задължението му по отношение на неговия кредитор. В решението на СЕС не е отречена възможността в определени хипотези длъжникът да понесе част от съдебните разноски, които е направил. Следва да се отчете фактът, че настоящият случай не попада в приложното поле на цитираното решение на СЕС и с оглед същността на даденото с него разрешение няма основание същото да се прилага по аналогия.

Потребителят е ответник в производството, развило се пред РС Хасково, а не ищец, а съдът е сезиран с установителен иск по чл. 422 вр. чл.

415 от ГПК от кредитора, а не с иск за прогласяване неравноправност на договорни клаузи, респ. иск за връщане на недължимо платено по такъв договор.

Отричане възможността за понасяне на деловодни разноски от страна на потребителите би довело до злоупотреба и недобросъвестно упражняване на права, до един неограничен имунитет на потребителите от съдебни разноски, какъвто резултат не се съдържа нито в Директива 93/13, нито в практиката на СЕС.

Ето защо в случая разноските в производството следва да бъдат разпределени между страните съобразно уважената, респ. отхвърлената част на исковете, което е направил и решаващият съд. Не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта на разноските, поради което постановеното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 43/09.01.2026 г. постановено по гражданско дело № 2583/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4