Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261 от 16.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 175/2022
Вид
Решение № 261
Подписан
16.06.2023
В сила
18.07.2023
Състав
Живко Стоянов Желев

Цитирани разпоредби

  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.637 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Търговско дело № 20225300900175 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ.

Ищецът „Юробанк България” АД твърди, че е сключил с ответника „Електростомана 2004“ АД договор за предоставяне на кредитна линия № 100-1929 от 22.12.2016г. с разрешен лимит от 1 500 000 лв. и краен срок на погасяване 22.12.2017г.

Средствата по него можели да се усвояват многократно в рамките на всяка текущо погасена сума. Уговорена била лихва, чийто размер се определял от тримесечен „Софибор“ плюс надбавка от 2,8 % и която не можела да бъде по-ниска от 2,8 % годишно. При забава за плащането било предвидено да се дължи наказателна лихва формирана като годишния лихвен процент плюс 5 пункта, а при неизпълнение на друго задължение – годишния лихвен процент плюс 2 пункта. Впоследствие били сключени общо осем допълнителни споразумения с които били изменяни част от условията - краен срок за издължаване на кредита, дължими лихви и т.н. Конкретно с допълнително споразумение № 5 от 27.06.2019г размерът кредитния лимит бил увеличен до общо 8 450 000 лв., като бил обособен на два подлимита: Подлимит 1 от 1 500 000 лв. - за оборотни средства; и Подлимит 2 от 6 950 000 лв., който щял да се ползва и за оборотни средства, но и за обезпечаване издаването/откриването на неотменяеми документарни акредитиви за внос от чужбина или сделки на вътрешен пазар и/или всички видове банкови гаранции, в случай, че съгласно представеното копие от поръчка/оферта/договор към съответните контрагенти се изисква авансово плащане. С Допълнително споразумение №8 от 28.05.2020г. крайният срок за издължаване бил определен на 01.05.2021г., като същевременно били променени и размерите на лихвата и неустойката. Твърди се още, че втория и третия ответник са 1 солидарни длъжници по силата на договор за встъпване в дълг №100-1929-1 от 05.03.2021г. Поради неизпълнение в полза на банката ищец била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумите: 5 467 864,97лв. главница; 6 189,96 лв. – наказателна лихва / неустойка/ върху главницата по Подлимит 1 и 19 913,69лв. – наказателна лихва върху главницата по Подлимит 2. След издаване на заповедта за изпълнение между страните било сключено споразумение от 01.09.2022г. по което били извършени частични плащания за погасяване на задълженията по кредитната линия. Тъй като в дължниците подали в срок възражение срещу заповедта, бил предявен иск. Предвид това се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответниците съществуването на вземане в общ размер 5 410 864,97 лв. представляващо главница, от които: 1 396 629,33лв. по Подлимит 1 и 4 014 235,64лв. по Подлимит 2, ведно със законната лихва от 08.07.2021г. до окончателното заплащане.

Ответниците „Електростомана 2004“ АД, „Смартбол 2020“ ЕООД и „Ел Естейт“ ЕООД са подали идентични отговори с които оспорват предявения иск по основание и размер и посочват, че исковите претенции се различават от вземанията, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение, както и че искът по чл.422 от ГПК бил установителен, а не осъдителен. Не отричат сключването на договора за кредит и допълнителните споразумения към него, както и на споразумението за встъпване в дълг. Оспорват дължимостта на посочените от ищеца суми, като поддържат, че не всички са били усвоени, че ищецът не отчел извършените от тях плащания, че лихвите били неправилно изчислени, а посочените в исковата молба дължими главница и лихви били неточни.

В подадената от ищеца допълнителна искова молба, че сочи, че наличието на разминаване в размера на вземанията, отразени в заповедта за изпълнение и предявения иск за вземането, се дължат на извършените от ответниците погасителни плащания по силата на постигнатото след издаване на заповедта по чл.417 ГПК споразумение от 01.09.2022г. С тези плащания изцяло били погасени 6189,96 лв. от наказателната лихва /неустойката/ върху главницата по Подлимит 1, 19 913,69 лв. наказателната лихва върху главницата по Подлимит 2, както и част от главницата в размер на 57 000 лв.

Подчертава, че е при предявяване на иска е взел предвид плащането като новонастъпило обстоятелство. Предвид това поддържа исковата молба така както е предявена.

В допълнителния отговор ответниците поддържат първоначалното си становище, като считат, че с допълнителната искова молба са въведени нови твърдения относно обслужването на кредита и размера на дължимите суми.

В хода на производството и преди приключване на съдебното дирене съдът е спрял производството по отношение на ответника „Електростомана 2004“АД на осн.

2 чл.637 ТЗ, поради открито по отношение на това дружество производство по несъстоятелност /лист 245 на делото/ . След влизане в сила на определението за спиране съдът е отделил производството срещу този ответник, като настоящото дело е продължило само по отношение на встъпилите в дълг солидарни длъжници.

Съдът намери за установено следното:

На 22.12.2016г. между банката ищец и първия ответник - „Електростомана 2004“ АД бил сключен договор за предоставяне на кредитна линия № 100-1929 от 22.12.2016г., по силата на който банката предоставила максимален кредитен лимит от 1 500 000 лв., с краен срок на погасяване 22.12.2017г. /лист 15 на делото/ .

Кредитополучателят се съгласил да заплаща годишен лихвен процент формиран от тримесечния „Софибор“ плюс надбавка от 2,8 % / чл. 1.8/. При това било уговорено, че във всеки един момент от действието на договора редовният лихвен процент не може да бъде по-малък от 2,9 % /лист 16/. Уговорена била и наказателна лихва /неустойка/ за просрочие на която и да е дължима сума по кредита и/или при обявяване на предсрочна изискуемост, в размер на редовната лихва плюс наказателна надбавка в от 5 %. Тя следвало да се начислява върху съответната просрочена част от кредита и/или върху частта, обявена за предсрочно изискуема. Наказателната лихва е уговорена като дължима и при неизпълнение на друго задължение по договора, като размерът бил определен на редовната лихва плюс наказателна надбавка в размер на 2 %. В последствие между страните били сключени общо девет допълнителни споразумения към договора, променящи различни негови условия /лист 36-69/.

С допълнителното споразумение под №5, сключено на 27.06.2019г., банката и кредитополучателят се съгласили да бъде увеличен размерът на кредитния лимит с 6 950 000 лв. общо до 8 450 000 лв., като в рамките на тази сума били обособени два подлимита. Подлимит №1 бил в размер на 1 500 000 лв., като следвало да се ползва за целите в чл. 1.1. б. „а“ от договора за кредит - за оборотни средства, а Подлимит №2 в размер на 6 950 000 лв., следвало да се ползва както за оборотни средства, така и за целите, уговорени в чл. 1.1. б. „б“ от Договора, тоест обезпечаване издаването/откриването на неотменяеми документарни акредитиви за внос от чужбина или сделки на вътрешен пазар и/или всички видове банкови гаранции, в случай, че съгласно представеното копие от поръчка/оферта/договор към съответните контрагенти се изисква авансово плащане / лист 45/.

На 28.05.2020г. било сключено допълнително споразумение № 8 / лист 64/. С него като крайният срок за издължаване на всички дължими суми по Подлимит 1 и Подлимит 2 - главница, лихви, такси, комисионни, разноски бил определен на 01.05.2021г. Същевременно били предоговорени размерите на възнаградителната лихва, която била определена на база „ПРАЙМ Бизнес клиенти“ на банката, към датата на сключване на споразумението плюс надбавка от 1,10 %, но не-по малко от 2,10 % 3 годишно, както и на наказателната лихва / неустойка/ на 5% при просрочие на дължимите суми, включително при предсрочна изискуемост, съответно на 2% при неизпълнение на друго задължение по договора / лист 65 и 66/ .

На 05.03.2021г. между банката ищец и ответниците бил сключен договор за встъпване в дълг № 100-1929-1 по силата на който „Смартбол 2020“ ЕООД и „Ел Естейт“ ЕООД встъпили във всички задължения на кредитополучателя „Електростомана 2004“ АД по договора за кредит и допълнителните споразумение към него / лист 106/ .

Не се спори по делото и се установява от приложените копия на документи от ч.гр.д.1075/2021г. на Районен съд - Карлово, че банката кредитор се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 5 467 864,97лв. - главница по договора и допълнителните споразумения към него, от които 1 426 629,33лв. - главница по Подлимит 1 и 4 041 235,64 лв. - главница по Подлимит 2, ведно със законна лихва; 6 189,96лв. - мораторна /наказателна/ лихва върху главницата по Подлимит 1 за периода от 06.05.2021г. до 06.07.2021г.; 19 913,69лв мораторна /наказателна/ лихва върху главницата по Подлимит 2 за периода от 06.05.2021г до 06.07.2021г.; 109 879,37лв. - платена държавна такса; и 46 799,81лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство / лист 117 – 120/ .

След издаване на заповедта за изпълнение, на 01.09.2021г. между „Юробанк България” АД, от една страна и „Електростомана 2004“ АД, „Смартбол 2020“ ЕООД и „Ел Естейт“ ЕООД, от друга, било сключено споразумение по силата на чл.1 от което тримата ответника признали дължимостта на сумите по договор за кредитна линия № 100-1929/22.12.2016г. относно които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.1075/2021г. на Районен съд – Карлово / лист 133/ .

Съгласили се да извършат плащане на част от сумите по този кредит, както и по още няколко други кредитни задължения, които не са предмет на настоящото производство /лист 135/ .

На 07.02.2022г. тримата ответника подали възражения по заповедното производство, като спазили предвидения за това срок /лист 123/ , поради което било заведено настоящото дело.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че усвоената сума по договора е общо 8 595 907,66 лв. от които: 4 494 787,66 лв. по Подлимит 1 и 4 101 120,00 лв. по Подлимит 2 / лист 214/ . Дължимата главница по двата подлимита възлиза към 0.07.2021г. на 5 467 864,97 лв., от които: по Подлимит 1 – 1 426 629,33 лв. и по Подлимит №2 - 4 041 235,64 лв. Размерът на неплатената главница към датата на изготвяне на заключението е общо 5 410 864,97 лв., от които: по Подлимит 1 – 1426 629,33 лв. и по Подлимит №2 – 4 041 235,64 лв. При изчисляването на размерите, вещото лице е взело предвид направените след издаване на заповедта за изпълнение и 4 сключване на споразумението между страните погасителни плащания.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на банков кредит - чл. чл.430 ТЗ. Кредтополучателят „Електростомана 2004“ АД е усвоил средствата предоставени му по договора и допълнителните споразумения по него, поради което дължи тяхното връщане. Ответниците „Смартбол 2020“ ЕООД и „Ел Естейт“ ЕООД са встъпили в дълга по силата на сключения договор от 05.03.2021г. и съгласно чл.101 ЗЗД отговарят солидарно с кредитополучателя за всички задължения произтичащи от договора.

Сключването на договора и допълнителните споразумения към него са безспорни между страните. Съдът намира, че с постигнатото, след издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, споразумение ответниците са признали съществуването на задълженията, включително и тези за главница, които са предмет на настоящия иск.

Извършените след споразумението частични плащания са взети предвид от кредитора при определяне на размера на вземането. Размерът на претендираните с иска суми съвпада с установеното от експертизата, чиито изводи ответниците не са оспорили.

Предвид така установените обстоятелства са неоснователни твърденията на ответниците, че ищецът не е взел предвид всички плащания, както и че размерите на вземанията са неправилно посочени.

Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.