Решение № 7330 от 03.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4653/2025
- Вид
- Решение № 7330
- Подписан
- 03.12.2025
- Състав
- Татяна Димитрова, Румяна Милчева Найденова, Вергиния Мичева
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 7330 гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Д.
Членове:
Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100504653 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение, постановено по гр. д. № 21225/2024г. на СРС, 71 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а е осъдено да заплати на Н. П. Д. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител К.
П. Й. ЕГН ********** с адрес: с. Негован, обл. ****, на основание чл. 432 КЗ разликата над 1080 лв. до пълния присъден размер от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на травматични увреждания на здравето от настъпило на 26.11.2023 г. застрахователно събитие - ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със законна лихва, считано от 12.04.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в обжалваната част. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Счита, че присъденото обезщетение е завишено, като СРС не е взел предвид обстоятелствата, обуславящи по – нисък размер на обезщетението. Намира, че неправилно не е взето предвид възражението за съпричиняване. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени, като 1 неоснователни и недоказани над размера от 1080 лв. до присъдения размер от 5000 лв.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира следното.
С прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителя на вредите и неговия застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, че въззиваемият е отправил писмена претенция към въззивника застраховател. В тримесечният срок той не е определил размер на обезщетение за неимуществени вреди и не е изплатил такова. С оглед на това следва да се приеме, че предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са допустими.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по 2 смисъла на чл. 493, ал. 1 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432 от КЗ трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.
В разглеждания случай съдът намира, че е проведено пълно и главно доказване от ищеца на всички елементи от фактическия състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната отговорност на виновния водач, както предписва разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Не се спори относно настъпилите травматични увреждания, както и причинно – следствената връзка между същите и твърдения механизъм на увреждане.
Не се спори по делото относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на процесния автомобил при уговорено застрахователно покритие, което е налице към датата на настъпване на процесното ПТП. Налице са следователно всички материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432 от КЗ.
С оглед наведените в жалбата оплаквания, основните спорни въпроси се свеждат до размера на присъденото обезщетение и налице ли е съпричиняване от страна на ищеца, въззиваем в настоящето производство.
Предмет на производството е размера на заявената претенция за обезщетение по чл. 432 КЗ, за разликата над 1080 лв. до пълния присъден размер от 5000 лв. До този размер от 1080лв. първоинстанционното решение е влязло в законна сила и се ползва с обвързваща сила за страните и съда относно правопораждащите отговорността на застрахователя факти. Ето защо, останалите обстоятелства, попадащи във фактическия състав на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 432 КЗ, съдът приема за установени със сила на пресъдено нещо и извън предмета на въззивното производство.
Видно от събраните по делото доказателства на ищеца са причинени следните травматични увреждания: охлузване в периорбиталната област, бузата и скулата в ляво и контузия и охлузване на бедрото. От изслушаната пред СРС СМЕ, която съдът 3 изцяло кредитира, като обективно и компетентно изготвена, се установява, че мекотъканните травми – охлузване на лицето и на бедрото, макар и да не са описани по форма и размер при прегледа, реализират критериите на медико-биологичния признак болка и страдание, като последиците от подобни увреждания отшумяват напълно до около 2 седмици след инцидента. За тези увреждания на детето не е предписано лечение, но при по – нисък праг на болката е възможно да се приемат обезболяващи средства, освен локално третиране.
Установява се от изслушаната експертиза и причинно – следствена връзка между инцидента и настъпилите вреди. Според експерта уврежданията по бедрото и лицето са контактни увреждания вследствие механично действие с неголяма травмираща сила на твърди тъпи предмети. В областта на лицето въздействието е било тангенциално, а за бедрото освен допирателно действие е имало и удар с или върху въздействалия предмет. Според заключението получените от ищцата охлузвания на лицето и бедрото могат да се обяснят по време и начин с твърдения механизъм на получаване, а именно при ПТП, което дава основание да се приеме, че е налице причинно – следствена връзка между произшествието и получените травматични увреждания на лицето и бедрото.
СРС е приел, че не е установено фрактурата на долен зъб, да е следствие на настъпилото ПТП. Счел е, че след като в съдебно заседание вещото лице е разяснило, че такова отчупване хипотетично е възможно да се получи и следствие на друго събитие, от листа за преглед не са представени никакви други документи в подкрепа на твърдението, че това травматично увреждане е вследствие на процесното ПТП, а видно от амбулаторните листове за преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД при снемане на анамнезата не е съобщено за болки в устата, до каквито травмата с нащърбването на зъбната коронка би довела и без да има разклащане на зъба, поради което СРС е приел, че не се установява причинно – следствената връзка между инцидента и това увреждане на ищцата. Респективно за тези вреди не е присъдено обезщетение. Лисва въззивна жалба в тази връзка, поради което посоченото увреждане е извън предмета на въззивна проверка.
От събраните пред СРС гласни доказателства – разпита на свидетеля Даниела Станимирова, баба на ищцата, се установява, че вследствие на инцидента детето е страдало от нарушения на съня, говорела е несвързани неща по време на сън, плачела нощем и често се будела. Страхувала се да се вози в кола, както и от неща, с които преди това се е справяла сама, по – трудно се съсредоточавала в училище.
Свидетелката посочва, че Н. и към момента изпитва страх.
Съгласно изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на ВС, при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на делинквента, доразвита в 4 постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
На основание чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.
При така събраните доказателства и посочени критерии, настоящият състав намира, че отчитайки всички релевантни обстоятелства, търпените болки и страдания, степента на засягане на емоционалния и личния живот на увредения, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 3000 лв.
Разпечатката съдържа 35 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b164b225-d655-4667-8b2e-59951af28a68