Определение № 1075 от 04.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1075 гр. Стара Загора, 04.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500632 по описа за 2024 година Производството е на осн. чл.410 във вр. с чл.227 от ГПК.

Въззивното дело е образувано въз основа на частна жалба вх.№ 15034/24.10.2024г. от Национална потребителна кооперация на слепите в България /НПКСБ/ - гр.С. против постановеното в з.з. изцяло негативно за нея Определение № 2048/03.09.2024г. по ч.гр.д. № 2196/2024 г. по описа на РСгр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което е било изцяло прекратено производството по делото, като изначално процесуално недопустимо.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение, като сочи подробни фактически и правни съображения в частната си жалба. Претендира се отмяната му и постановяването на нов съдебен акт, с който да се върне делото на РС- Казанлък за преразглеждане от друг състав на същия съд.

След преценка на оплакванията в частната жалба и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д.№ 2196/2024г. по описа на РС- Казанлък е било образувано по заявление на НПКСБ - гр.С. срещу наследниците на Х.И.М. /ЕТ „М. - Х.М.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр.К., ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сума в общ размер на 17 636, 33 лв. Заявителят е посочил, че вземането му произтича от неизпълнени вноски за наем и консумативи по Договор за наем от 25.09.2007г.

/безсрочен/ сключен между него /като наемодател/ и ЕТ „М. - Х.М.“ /като наемател/. Видно от справките на РС за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. гражданинът Х.И.М. е бил регистриран в търговския регистър от 2007г. с Идентификатор **********, но същият е бил вече междувременно починал на 05.03.2022г.

С обжалваното Определение заповедният РС е приел, че производството 1 по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу едноличен търговец /ЕТ/, по отношение на когото се констатира прекратена търговска правоспособност, настъпила със смъртта на физическото лице, упражняващо дейност като ЕТ, преди депозиране на заявлението, поради което то се явявало процесуално недопустимо и делото подлежало на прекратяване.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна от външна страна, тъй като отговаря на формалните законови изисквания по чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е процесуално допустима, понеже е подадена от процесуално легитимирана страна /заявител/, в изискуемата се по закон писмена форма, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява напълно неоснователна и недоказана, тъй като законодателната уредба на заповедното производство се подчинява на основните начала на гражданския процес, визирани в глава втора от ГПК, със специфичните за това производство особености. Основен принцип в гражданския процес е служебното начало, което включва служебна проверка на допустимостта на искането за защита, дали са налице съответните положителни или отрицателни предпоставки. За да възникне спрямо съда в полза на определено лице право да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК или по чл.417 от ГПК, е необходимо да е възникнал граждански спор между правоспособни лица, който спор е подведомствен на съд. Само правоспособно лице може да притежава право да поиска издаване на заповед за изпълнение и само срещу правоспособно лице може да се иска издаването на такава заповед. За да бъде едно лице субект на процесуални правоотношения като страна, е необходимо да притежава процесуална правоспособност. Физическото лице се ползва с процесуална правоспособност от раждането до смъртта си. Ако смъртта на длъжника предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /какъвто е процесния случай/, тя е пречка заповедното производство да възникне, както спрямо починалия, така и спрямо неговите наследници по закон. Следователно се явява изцяло и изначално процесуално недопустимо да се провежда заповедно производство при първоначална липса на ответен правен субект /наемателя/, ако длъжникът е починал преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК или чл.417 ГПК, за което заявителят /ч.въззивник/ е знаел предварително, какъвто казус безспорно е налице по делото.

В случая липсата на процесуална правоспособност у длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК обуславя невъзможността да възникне процесуално правоотношение по отношение на починалия длъжник. Ето защо не съществува правна възможност неговите наследници да бъдат конституирани в хода на вече образуваното заповедно производство или след евентуалното издаване на исканата заповед за изпълнение. Единствено в хипотезата, когато смъртта 2 настъпи в течение на висящ процес, тя дава повод за законово правоприемство във вече образувания висящ граждански процес съгласно разпоредбата на чл.227 от ГПК.

С оглед на гореизложените съображения, въззивният съд намира оплакванията в ч.жалба на заявителя, че първоинстанционното определение било постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, за напълно неоснователни и недоказани.

Следователно обжалваното Определение се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено, ведно със законните последици от това.

Въззивното Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване съгласно императивната норма на чл.274, ал.4 от ГПК.

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. чл.278, ал.4 във вр. с чл.271, ал.1, пр.1, чл.273 и чл.274, ал.4 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 2048/03.09.2024г. по ч.гр.д.№ 2196/2024г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3