Определение № 10481 от 12.08.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10481 гр. Варна, 12.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20263110104315 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 48038/16.06.2026 г., подадена от „ДИ АЙ ЕС“ ЕООД, ЕИК 204025565, с която срещу К. М. К. и срещу „АЙ ЕС ЕЛ 2019“ ЕООД, ЕИК 205703691, са предявени иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на договор за продажба на дружествен дял от 19.01.2026 г., както и иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 8 769 евро.

С Разпореждане № 14557/17.06.2026 г. исковата молба е оставена без движение с шест указания, отнасящи се както до цената на иска и дължимата държавна такса, така и до фактическите твърдения относно противоправното деяние, вида и съдържанието на претендираните вреди и връзката между двете претенции. В изпълнение на указанията е постъпил отговор вх. № 53723/03.07.2026 г. чрез адв. Веселина Тонкова. Тъй като нередовностите са останали неотстранени в съществената си част, с Разпореждане № 16298/07.07.2026 г. исковата молба е оставена без движение повторно, като на ищеца е указано изрично да обоснове пасивната процесуална легитимация на ответника „АЙ ЕС ЕЛ 2019“ ЕООД по иска по чл. 135 от ЗЗД, доколкото страни по атакуваната сделка са физическите лица К. К. и Иванка Алексиева, да внесе държавна такса по главния иск в размер на 25,56 евро, както и да обоснове съществуването на връзка между твърдените вреди и оспорената сделка с оглед преценката за съвместното разглеждане на двата иска в едно производство. В указания срок е постъпил отговор вх. № 60293/28.07.2026 г.

Съдът намира, че и след повторното оставяне без движение нередовностите на исковата молба не са отстранени, тъй като противоречието между обстоятелствената част и петитума не само е останало непреодоляно, но е било и изрично потвърдено от ищеца в подадените уточнителни молби.

В обстоятелствената част на исковата молба, а и в приложените към отговора писмени доказателства, недвусмислено се твърди, че атакуваната сделка представлява договор за продажба на дружествен дял от 19.01.2026 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между К. М. К. в качеството на продавач и Иванка Тодорова Алексиева в качеството на купувач. Петитумът, от своя страна, е насочен към обявяване на относителната недействителност на именно този договор, но е предявен срещу „АЙ ЕС ЕЛ 2019“ ЕООД, което не е страна по него. Приобретателят по сделката Иванка Тодорова Алексиева не само, че не е посочена като ответник, но и изрично се поддържа, че ответник е „ТД „АЙ ЕС ЕЛ 2019“ ЕООД, тъй като именно дружеството е длъжник на ищеца.

Вместо да отстрани това противоречие, ищецът го е затвърдил. В отговор вх. № 60293/28.07.2026 г. изрично се сочи, че „АЙ ЕС ЕЛ 2019“ ЕООД е именно осъденото дружество длъжник и че макар страни по сделката действително да са физически лица, те са предходен и настоящ едноличен собственик на това юридическо лице. Така формулирано, 1 обяснението не обосновава пасивната легитимация на дружеството, а разкрива смесване на две различни материалноправни предпоставки, всяка от които има самостоятелно значение за основателността на конститутивния иск. Качеството на длъжник по обезпеченото вземане и качеството на страна по разпоредителната сделка не са взаимозаменяеми, като участието в капитала на дружеството не превръща действията на съдружника в действия на самото дружество.

Надлежно легитимирани да отговарят по конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД са длъжникът, извършил атакуваното действие, както и лицето, в чиято полза то е извършено, доколкото при възмездните сделки законът поставя относителната недействителност в зависимост и от знанието на третото лице за увреждането, а последиците от уважаването на иска рефлектират пряко в правната сфера и на двамата участници в сделката. Именно поради неделимостта на спорното правоотношение прехвърлителят и приобретателят са задължителни необходими другари, като предявяването на иска срещу всички тях е предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно.

Тези изисквания не са налице по отношение на нито един от посочените в исковата молба ответници. Ответникът „АЙ ЕС ЕЛ 2019“ ЕООД не е нито длъжник, извършил разпореждането, нито приобретател по атакувания договор, тъй като дружеството е обект, а не субект на прехвърлителната сделка — предмет на разпореждане е дружественият дял от неговия капитал, който принадлежи на съдружника, а не на самото дружество.

Обстоятелството, че това дружество е длъжник на ищеца по влязлото в сила Решение № 4531/14.12.2025 г. по гр.д. № 20253110105879/2025 г. на ВРС, не му придава качеството на страна по сделката, чиято относителна недействителност се търси. Тъй като дружеството не е носител на нито едно от правата и задълженията, произтичащи от договора от 19.01.2026 г., спрямо него не би могло да се формира сила на пресъдено нещо относно действието на този договор, а евентуалното уважаване на иска не би могло да произведе каквато и да е промяна в правната му сфера.

По отношение на ответника К. М. К. положението е обратно, но резултатът е същият, защото той действително е страна по атакуваната сделка в качеството на прехвърлител, но не е длъжник на ищеца. Вземането, чието обезпечение ищецът търси по реда на чл. 135 от ЗЗД, е установено с влязло в сила решение срещу дружеството, а не срещу неговия бивш съдружник и управител, като по това вземане е образувано и изп. дело № 103/2026 г. по описа на ЧСИ с рег. № 716 срещу дружеството. Твърдяно вземане срещу самия К. ищецът извежда единствено от предявения в същото производство иск по чл. 45 от ЗЗД, който обаче е заявен под условие, че искът по чл. 135 от ЗЗД бъде уважен, поради което към момента на предявяване на конститутивния иск ищецът не твърди безусловно съществуващо вземане срещу този ответник. Така изградената конструкция е логически кръгова, доколкото качеството на кредитор, което е предпоставка за възникване на потестативното право, се обосновава с вземане, което се претендира да възникне едва като последица от упражняването на същото това потестативно право.

По недопустимостта на иска по чл. 45 от ЗЗД поради обусловеността му от изхода по главния иск. В петитума ищецът заявява, че осъдителната претенция се предявява „отделно и едновременно с горния иск, в случай на уважаване на главния иск“.

Именно поради това, при прекратяване на производството по главния иск, с оглед обуславящия характер на последния, отпада и процесуалната предпоставка за разглеждане на евентуално съединения иск..

По изложените съображения съдът приема, че и след двукратно оставяне без движение исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, тъй като изложените обстоятелства не подкрепят заявеното искане и не позволяват индивидуализиране на спорното право и на надлежните страни по него, поради което същата следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Независимо от това и с оглед на обстоятелството, че твърдените факти не разкриват увреждащ характер на атакуваната сделка спрямо имуществото на длъжника, а осъдителната 2 претенция е заявена под условие, което изключва възможността тя да бъде уважена, предявените искове биха били недопустими и поради липса на правен интерес, което съставлява самостоятелно основание за прекратяване по чл. 130 от ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба вх. № 48038/16.06.2026 г., подадена от „ДИ АЙ ЕС“ ЕООД, ЕИК 204025565, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.

309, вх. 8, ап. 129, срещу К. М. К., ЕГН **********, и срещу „АЙ ЕС ЕЛ 2019“ ЕООД, ЕИК 205703691, поради неотстраняване в срок на нередовностите, указани с Разпореждане № 14557/17.06.2026 г. и с Разпореждане № 16298/07.07.2026 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 20263110104315 по описа на Районен съд – Варна за 2026 г. на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3