Решение № 177 от 20.12.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Варна, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р. Панталеева

Членове:

Р. Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Р. Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600182 по описа за 2023 година , при произнасянето взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда №12/17.03.2023 година, постановена от Окръжен съд-Варна по НОХД №544/2022 година. Срещу тази присъда е подадена въззивна жалба по чл.318, ал.3 от НПК, в която подсъдимата се оплаква, че е осъдена въз основа на предположения и при необоснована оценка на гласни и веществени доказателства, алтернативно счита наложеното й наказание за явно несправедливо. Апелира за второинстанционна намеса по чл.336, ал.1, т.3 или по чл.337, ал.1, т.1 от НПК.

В пренията в съдебното заседание на въззивната инстанция, представителят на Апелативна прокуратура-Варна заема становище за неоснователност на жалбата. Позицията си мотивира с доказателствен анализ на данните по делото, на база на който поддържа обоснованост на проверяваната присъда, не намира също така основание за нейната отмяна или изменение.

В становището си по съществото на делото в настоящата инстанция 1 гражданският ищец пледира присъдата да не бъде променяна.

От своя страна, защитникът на подсъдимата поддържа нейните въззивни оплаквания, подчертавайки несъгласие с проведената от окръжния съд оценка за достоверност и достатъчност. Адв.А. предлага свой прочит на данните по делото с извод, че същите съдържат неотстраними съмнения по авторството на инкриминираните деяния, затова пледира за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата по повдигнатите й обвинения или за съществено намаляване на размера на наказанието.

В лична защита подс.Т. отрича да е извършител на престъпленията, за които е обвинена, в последната си дума желае да бъде оправдана.

Варненският апелативен съд, като взе предвид аргументите във въззивната жалба, становищата на страните в съдебните прения и след като служебно провери правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

С обжалваната присъда подсъдимата М. Т. е призната за виновна в извършване на две престъпления по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.26, ал.1 и по чл. 249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като реалната разнородна съвкупност е наказана по чл.23 от НК с кумулативно наказание, включващо лишаване от свобода за три години и три месеца при първоначален строг режим и глоба в размер на хиляда лева. Със същия съдебен акт е уважен граждански иск за имуществени вреди в размер на 1080 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането на гражданския ищец Ж. А. до окончателното изплащане на главницата, в тежест на подсъдимата са възложени съдебни разноски и държавна такса.

Доказателственият процес в първата инстанция се е състоял в условията на пълно съдебно следствие, в чиито предели са проверени събраните данни и източниците им от предходната процесуална фаза. Въззивният състав, в изпълнение на задължението си по чл.107, ал.ал.2, 3 и 5 от НПК, извърши допълнителни съдебно-следствени действия, след чийто фактически принос към предмета на доказване, прие обективната истина за изяснена, което позволява вземане на мотивирано решение по фактите, по правото и по доводите на въззивната жалба.

По делото са установени накратко следните релевантни фактически положения:

2

На 04.06.2021 година в обедните часове в централната част на гр.Варна се състояло познанството между подсъдимата М. Т. и св.Ж. А.. За известно време те били в компанията на св.Л. К., после двамата се отправили с градски транспорт към апартамента на св.А. в същия град. Мъжът поканил подсъдимата в хола на жилището и й предложил почерпка. В един момент жената помолила за 20 лева за нужди на детето си, по който повод св.А. отворил шкаф – там съхранявал 300 лева, дебитната си карта с №474836****6093, издадена от Банка „ДСК“ АД, както и ПИН-кода за тази карта, изписан на листче. Свидетелят извадил от парите банкнота от 20 лева и я подал на гостенката си. После мъжът отишъл до тоалетната, а подсъдимата се възползвала от тази ситуация, вземайки останалата част от парите в шкафа, дебитната карта и листчето с ПИН-кода. Когато св.А. се върнал, двамата продължили да общуват, докато в един момент подсъдимата не тръгнала под предлог, че отива да купи бира. Мъжът напразно я чакал да се върне, дори не напуснал дома си през следващите два почивни дни.

На 05.06.2023 година подсъдимата използвала дебитната карта на свидетеля и данните за ПИН-кода на банкомат на Банка „ДСК“АД – АТМ D1994002, находящ се в гр.Варна, ул.“Преслав“ №69, като: 1)в 14.41.30 часа, 14.43.00 часа и 14.44.34 часа изтеглила първо 50 лева, после два пъти по 20 лева и 2)в 14.42.36 часа проверила баланса по сметката на титуляра.

На 06.06.2021 година М. Т. отново неколкократно боравила с дебитната карта на св.А. и с цифрите за нейния ПИН - първо на банкомат на банкатаиздател – АТМ D02200301, находящ се в гр.Варна, бул.“Христо Ботев“ №1, като изтеглила: 1)в 09.35.39 часа сумата от 20 лева, 2)в 09.36.38 часа сумата от 100 лева и 3)в 10.17.20 часа сумата от 250 лева. Следобед на посочената дата тя употребила платежния инструмент заедно с ПИН-кода на АТМ D1994002 (данните за местонахождението и принадлежността на устройството вече са посочени) за две транзакции (теглене) в 13.04.24 часа и в 13.05.06 часа всяка от по 20 лева.

На 07.06.2021 година св.А. решил да си вземе пенсията - отворил шкафа в хола, но там не открил нито дебитната си карта, нито изписаните данни за нейния ПИН-код. Тогава установил и липсата на 280 лева. Мъжът веднага посетил офис на Банка „ДСК“АД в гр.Варна, където за пръв път узнал за изтеглените пари от сметката му на 5 и 6 юни 2021 година, за което той не 3 бил оторизирал никой. Пред служителка на банката споделил, че бил посещаван в дома си единствено от подсъдимата на 04.06.2021 година и затова нея подозирал, че му взела наличните пари в дома и дебитната карта.

За случилото се св.А. разказал и на св.К..

На 06.08.2021 година по сметката на св.А. в Банка „ДСК“АД постъпила сумата от 428.19 лева – доход от пенсия за месец август 2021 година.

На 07.08.2021 година свидетелят случайно срещнал подсъдимата в централната част на гр.Варна. Двамата се заприказвали и заедно тръгнали към офис на Банка „ДСК“АД в голям търговски център, където свидетелят изтеглил 300 лева и ги сложил в джоба си. После те отишли в апартамента на А. –свидетелят прибрал изтеглената сума в спалнята, заключил вратата на стаята, оставил връзката с ключове на входната врата и отишъл при гостенката си в хола. В един момент мъжът посетил тоалетната, в това време подсъдимата отключила вратата на спалнята с ключа от връзката и взела парите. Когато св.А. излязъл от санитарното помещение, видял подсъдимата в коридора – тя бързала да си ходи. След като я изпратил, мъжът проверил за парите в спалнята и установил тяхната липса. Хукнал да догони подсъдимата на автобусната спирка, но не успял, после за случилото се сигнализирал полицията.

Изложената дотук фактическа обстановка се припокрива напълно с отразената в мотивите към проверяваната присъда. Същата се извлича от частично кредитираните обяснения на подсъдимата и показания на св.П., от ползващите се с доверие показания на св.св.А., К., А., Д.Д. и Ат.Д., както и от изцяло ценените съдебни експертизи, писмени доказателства и видеозапис.

Подсъдимата поддържа версия за несъпричастност към инкриминираната деятелност с твърдение, че имала ангажимент да почиства дома на пострадалия, който изпълнила общо два пъти. М. Т. отрича да е отнемала пари от апартамента на Ж. А., отрича също да е вземала негова дебитна карта, с която да е теглила пари без съгласието на титуляра, като в своя защита обяснява, че на 6 юни 2021 година в сутрешните часове проверявала за наличност по сметката си с лична банкова карта.

Въззивният състав подложи на внимателна проверка обясненията на подсъдимата, като в изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 и ал.3 от НПК събра контролни факти и писмени доказателства, попълни делото също 4 със специални знания по положения на чл.144, ал.1, т.5 от НПК, които оценени поотделно и съвместно с останалите фактически данни от доказателствената съвкупност сочат, че с обясненията си М. Т. изгражда изцяло защитна теза, в разрез с обективната истина.

Посочвайки отнапред, че доказателствената съвкупност по делото носи своите особености, доколкото по извършителската деятелност са налице само косвени данни, настоящият състав възприе за удачен подхода на първоинстанционния съд за отправна точка на анализа да отдели фактическите положения, по които няма доказателствени противоречия. На първо място сред тях са времето и мястото на възникване на познанството между св.А. и подс.Т., които се изясняват чрез преки доказателства в показанията на св.св.А. (НОХД, л.54; ДПр л.31 и л.32), К.

(НОХД, л.51гръб; ДПр, л.33) и в обясненията на подсъдимото лице (НОХД, л.49). Следват обстоятелствата, свързани с гостуването на подсъдимата в жилището на пострадалия на 04.06.2021 година, обосновани отново с преки доказателства в показанията на св.А. и обясненията на Т., включително и с производните данни, събрани при разпита на св.К., използвани от този състав за утвърждаване достоверността на първичните доказателства.

Към безспорните положения по делото се причислява и начинът на живот на пострадалия – вдовец, самотно живеещ в апартамент в гр.Варна, ул.“Дубровник“, за което свидетелстват самият А., както и св.св.Д. Д. и А. Д.

(ВНОХД, л.94 гръб-л.95).

Горната оценка не би била прецизна без изричен анализ на положения с отношение към чл.144, ал.1, т.5 от НПК. Конкретно, в стадия на разследването била проверена способността на св.К. обективно да възприема и възпроизвежда факти от действителността със значение по делото. Чрез съдебна експертиза (ДПр, л.83; НОХД, л.50 гръб) е изяснено, че от 2004 година освидетелстваният страда от параноидна шизофрения, което заболяване след месец април 2017 година попаднало в ремисия. Според заключението, поведението на св.К. към момента на провеждане на разследването в досъдебната фаза не е болестно мотивирано и затова същият е бил в състояние да възприема правилно фактите със значение за наказателното производство и да дава достоверни показания за тях. С допълнителен въпрос, въззивният състав установи свидетелската годност на 5

Л. К. и към момента на провеждане на разпита му в съдебното следствие в първата инстанция. Съвсем разбираемо защитата атакува обосноваността и правилността на експертизата, но това прави с несъстоятелни съображения, доколкото заключението изцяло покрива стандарта по чл.152, ал.1 от НПК – при изготвянето му вещото лице се е позовало на относимата медицинска документация относно психичния статус на св.К., изследвало е тази документация съобразно специалността си, снело е анамнеза с личен преглед на освидетелствания, т.е. формирало е широка диагностична база, на чиято основа с необходимите специални знания подробно е бил обоснован извод за липса на каквито и да е медицински основания за отричане на свидетелската годност на Л. К..

В досъдебното производство способът по чл.144 от НПК е бил приложен и по отношение на св.Ж. А. – СПЕ е с положително становище във връзка с паметовите възможности на лицето и цялостното му психично здраве. Спрямо това заключение не са правени каквито и да е възражения, а и при служебната проверка не се установяват процесуални недостатъци.

По-нататък в доказателствения анализ се установява пълно противоречие между гласните доказателства във връзка с деянието на 04.06.2021 година.

Доколкото и обясненията на подсъдимата, и показанията на св.А. имат съществена роля за разкриване на обективната истина, настоящият състав предприе внимателното им изследване за достоверност, преценявайки от една страна самостоятелната им вътрешна логичност и последователност, от друга страна се проведе съпоставяне на доказателствените източници с други процесуални носители на фактически данни, включително за постигане на обективност, всестранност и пълнота на доказването във въззивния стадий се събраха нови писмени доказателства и контролни факти.