Решение № 75 от 02.12.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Бургас, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Мая П. Величкова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Красимира Георгиева Кателиева (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20212000600213 по описа за 2021 година С определение №510 от 20.09.2021г. по ЧНД №841/2021г. Бургаският окръжен съд определил на осъдения Б. Л.. ИВ., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК общо наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №826/2020г. на Окръжен съд – Бургас, НОХД №4199/2020г. на Районен съд – Бургас, НОХД №240/2021г. на Районен съд – Бургас, НОХД №1379/2020г. на Окръжен съд – Бургас и НОХД №841/2021г. на Окръжен съд – Бургас.

Със същото определение, на основание чл.24 от НК съдът увеличил определеното общо наказание на една година и два месеца лишаване от свобода.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на общото наказание една година и два месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.3 от НК присъединил към определеното общо наказание една година и два месеца лишаване от свобода наказанието глоба в размер на 1000 лева по НОХД №826/2020г. на Окръжен съд – Бургас, както и наказанието глоба в размер на 1000 лева по НОХД №841/2021г. на Окръжен 1 съд – Бургас.

На основание чл.59, ал.1 и чл.25, ал.2 от НК приспаднал от определеното и увеличено общо наказание задържането по ЗМВР за срок от 24 часа на 12.03.2020г., времето от 18.09.2020г. до 14.10.2020г. включително, когато осъденият е бил задържан с постановление на прокурора, както и когато осъденият И. е бил с мярка за неотклонение домашен арест по НОХД №826/2020г. на Окръжен съд – Бургас.

Постановеното определение е обжалвано от упълномощения защитник на осъдения Б. Л.. ИВ. в частта, с която на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на общото наказание една година и два месеца лишаване от свобода с оплаквания за незаконосъобразност. Жалбата съдържа аргументи, които в по-голямата им част са неотносими към предмета на настоящия спор – определяне на общо наказание за извършени в условията на съвкупност престъпления, неговото увеличение и режим на изтърпяване, а касаят индивидуализацията на наказанията и тяхната справедливост, които са решени с влезли в сила съдебни актове и не могат да се преразглеждат в това производство.

Независимо от това, следва да се отбележи, че в подкрепа на оплакването си срещу строгия режим за изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода, защитникът е изтъкнал, че извършените от осъдения И. престъпления са с ниска степен на обществена опасност и за тях са му налагани наказания в минимални размери. Като се позовава на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, който дава възможност за осъдени лица с ниска степен на обществена опасност да се определя общ режим за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, смята, че осъденият И. е лице с ниска степен на обществена опасност и следва да изтърпи определеното му общо наказание една година и два месеца лишаване от свобода при общ режим. Подчертава, че осъденият И. се отличава с добросъвестно отношение към труда, понастоящем изтърпява наказание от десет месеца лишаване от свобода при общ режим, като администрацията на Затвора Бургас не му е налагала наказания за неспазване на режима, които да определят осъдения като лице с висока степен на обществена опасност. Смята, че целите на наказанието, предвидени в НК и най-вече генералната и специалната превенция могат да бъдат изпълнени и при изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода при общ режим.

Намира определения от съда строг режим за изтърпяване на посоченото 2 наказание за несъразмерно тежък спрямо осъдения И.. Моли въззивният съд да измени първоинстанционното определение в частта, с която на осъдения И. е определен строг режим за изтърпяване на общото наказание от една година и два месеца лишаване от свобода и да постанови изтърпяване на същото при общ режим.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – гр. Бургас оспори основателността на въззивната жалба и пледира същата да не се уважава. Счита, че първоинстанционното определение в атакуваната му част, касаеща режима за изтърпяване на общото наказание, е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Заяви, че съдът правилно е преценил, че определеното общо и увеличено наказание от една година и два месеца лишаване от свобода следва да се изтърпи от осъдения И. при първоначален строг режим, както предписва чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. Мотивира становището си с предходно ефективно изтърпяно от И. общо наказание от осем месеца лишаване от свобода, определено му за деянията по НОХД №866/2017г. на Районен съд – Царево и НОХД №1210/2019г. на Районен съд – Бургас, което наказание осъденият е изтърпял в периода 13.10.2020г. – 26.04.2021г. Категоричен е, че в случая разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС е неприложима, тъй като постановените спрямо И. общо девет присъди не обуславят извод, че същият е лице с ниска степен на обществена опасност. Смята, че първоинстанционното определение е незаконосъобразно в частта му, с която на основание чл.23, ал.3 от НК към определеното и увеличено общо наказание лишаване от свобода са присъединени две наказания глоба в размер на по 1000 лева, наложени съответно по НОХД №826/2020г. и НОХД №841/2021г., и двете на Окръжен съд – Бургас. Изразява позиция, че преди да приложи чл.23, ал.3 от НК, съдът е следвало да кумулира двете посочени наказания на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, тъй като същите са от един и същи вид, а именно глоба в размер на 1000 лева. Представяйки две справки от Затвора Бургас, които удостоверяват, че от 26.04.2021г. осъденият И. е започнал да изтърпява определеното по настоящата съвкупност общо наказание лишаване от свобода, предлага да се приспадне от общото и увеличено наказание лишаване от свобода времето на изтърпяване след посочената дата. Пледира да се потвърди определението в останалите му части.

3

Упълномощеният защитник на осъдения Б. Л.. ИВ. поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й по съображенията изложени в нея. Без да изразява становище по исканията на прокурора, заявява, че същите следва да бъдат удовлетворени само ако са в полза на осъдения, тъй като не са били направени своевременно – в срока за протестиране на определението.

Настоява представените от прокурора документи да не се тълкуват като такива определящи характеристиката на осъдения И. и неговата степен на обществена опасност като висока. Отбелязва, че кумулираните наказания са за престъпления с ниска степен на обществена опасност. Подчертава, че както при предходни осъждания, така и понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода при общ режим. Обръща внимание, че по време на престоя му в затвора осъденият И. винаги е полагал общественополезен труд и е получавал доходи, с които е оказвал финансова помощ за отглеждането на двегодишното му дете, чиято майка е безработна. Счита, че дадената от администрацията на затвора оценка за осъдения И. не определя, че същият е лице с висока степен на обществена опасност. Отстоява тезата, че спрямо осъдения И. може да се приложи изключението на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС и да му се определи общ режим за изтърпяване на определеното му общо наказание лишаване от свобода, за да може да работи в затвора. Смята, че е несправедливо осъденият И. да бъде приравняван с осъдените, изтърпяващи големи по размер наказания лишаване от свобода, наложени им за тежки престъпления и като тях да бъде лишен от възможността да работи в затвора.

Смята, че целите на генералната и специалната превенция ще бъдат постигнати и при изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода при общ режим. Освен това, в такава хипотеза осъденият ще може да работи и така ще бъде в полза както на своето семейство, така и на обществото, доколкото няма да тежи на държавата, която да трябва да го издържа изцяло в затвора. Моли въззивният съд да измени първоинстанционното определение, като замени определения строг режим за изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода с общ режим.

Осъденият Б.И. се присъедини към пледоарията на своя защитник и помоли определеното му общо наказание от една година и два месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при общ режим, за да може да работи в затвора.

Настоящата въззивна жалба е подадена от защитника на осъдения, който 4 има право на такава против постановеното определение, съгласно чл.341, ал.1 вр. с чл.318, ал.6 от НПК и в петнадесетдневния срок за обжалване, предвиден в чл.319, ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани от първата и въззивната инстанции и провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло съгласно чл.314, ал.1 вр. чл.341, ал.1 от НПК, направи извода, че жалбата е неоснователна.

Бургаският окръжен съд, съблюдавайки правилата на процеса, е изследвал относимите към делото обстоятелства, извършил е всички процесуални действия, необходими за обективното, всестранното и пълно изясняване на фактите по делото, анализирал е събраните доказателства, въз основа на които обосновано е приел за установени следните факти:

С определение от съдебно заседание на 20.09.2021г. по НОХД №841/2021г. Бургаският окръжен съд одобрил постигнатото между прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, подс. Б. Л.. ИВ. и неговия защитник споразумение за решаване на делото, съгласно което подс. И. се признавал за виновен в извършване в периода 23.12.2018г. – 24.12.2018г. на престъпление по чл.248а, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за което му се налагат наказания лишаване от свобода за срок от единадесет месеца при първоначален строг режим и глоба в размер на 1000 лева.

След одобряване на споразумението и при съобразяване данните в справката за съдимост на подс. И., в съответствие с чл.383, ал.2 от НПК, съдът пристъпил към определяне на общо наказание на подсъдимия за престъпленията, извършени от него, които са били предмет на разглеждане по следните дела:

С одобрено от съда споразумение от 08.10.2020г. по НОХД №826/2020г. на Окръжен съд – Бургас осъденият И. е бил признат за виновен в извършване на 19.02.2019г. на престъпление по чл.195, ал.1 т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален общ режим. Със същото одобрено от съда споразумение осъденият И. е бил признат за виновен и в това, че на 19.02.2019г. е извършил престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което при условията на 5 чл.55, ал.1, т.1 от НК са му били наложени наказания лишаване от свобода за срок от единадесет месеца при първоначален общ режим и глоба в размер на 1000 лева.

С присъда №54 от 23.11.2020г., влязла в сила на 09.12.2020г. по НОХД №4199/2020г. на Районен съд – Бургас осъденият И. е бил признат за виновен за извършване в периода 29.06.2019г. – 30.06.2019г. на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което на основание чл.58а, ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален строг режим.

С одобрено от съда споразумение от 09.02.2021г. по НОХД №240/2021г. на Районен съд – Бургас осъденият И. е бил признат за виновен в извършване на 09.03.2020г. на престъпление по чл.195, ал.1 т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален общ режим.

С одобрено от съда споразумение от 16.02.2021г. по НОХД №1379/2020г. на Окръжен съд – Бургас осъденият И. е бил признат за виновен за извършване в периода 05.08.2017г. – 16.08.2017г. на престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца при първоначален общ режим и не му е било наложено кумулативно предвиденото наказание глоба.