Решение № 89 от 29.03.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пазарджик, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500007 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд Панагюрище е сезиран с искова молба,подадена от Ю.М. Д.- Х. , ЕГН **********, от гр. В. , ***, против М. Ю. С., ЕГН **********, от гр. В. , ***а.

С исковата молба е предявен иск за определяне начин на реално ползване на съсобствен недвижим имот, а именно-помещения на приземен етаж на жилищна сграда с идентификатор

*** по КК и КР на гр. В., която представлява източния калкан в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес в гр. В. , ***.

С Решение № 260191/ 14. 10.2021г . на районен съд В. , постановено по гр. д. № 235/2021г. по описа на същия съд , ползването на недвижимия имот е разпределено по първи вариант от заключението на техническата експертиза . Присъдени са деловодни разноски в полза на ищцата.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство , подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция, по съществото на спора, с което се отхвърли иска за разпределение на реалното ползване ,поради невъзможност за разпределяне на ползването.Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В писменото становище на пълномощника на ответната страна по въззивната жалба се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно 1 да се остави в сила .

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Районният съд е сезиран с иск за разпределяне на реалното ползване на съсобствен недвижим имот (помещения на приземен етаж на жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. В., която представлява източния калкан в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес в гр. В. , ***).

Правното основание на иска е по чл. 32 ал. 2 от ЗС. Касае се за производство по спорна съдебна администрация на гражданско правоотношение . Целта на това производство е да се разпредели ползването на съсобствената вещ ,в случаите ,когато съсобствениците не могат да формират мнозинство или пък решението на мнозинството е вредно за общата вещ/ чл.32 ал. 2 от ЗС/.В исковата молба е посочено( това е установено и от доказателствата по делото ), че правата на страните в имота са равни , по ½ ид. част. Това означава , че мнозинството не може да се формира и не може да вземе решение на мнозинството / чл. 32 ал. 1 от ЗС/ . Ползването на съсобствената вещ не може да бъде разпределено и чрез договор между съсобствениците . Единствената възможност е съдебната администрация . Това прави предявения иск процесуално допустим.

Основните принципи за начина на разпределение на ползването при съсобствена вещ са посочени в мотивите на ТР № 13/ 10. 04. 2013г. на ОСГК на ВКС.

Посочено е ,че реалното ползване следва да се разпредели , като се вземат предвид правата на страните в съсобствеността и по начин за най-целесъобразното използване на вещта .

В практиката на ВКС са разгледани различни хипотези на разпределение на ползването ,от която също могат да се извлекат основни принципи при разпределяне на реалното ползване на съсобствена вещ .

Посочено е ,че разпределението следва да се извърши така , че всеки съсобственик да получи реална част за ползване , която съответства на неговите права . Когато обекта на собственост не позволява такова разпределение,няма пречка определените за ползване части да не отговарят на правата на страните в имота . В този случай изравняването на несъответствието следва да се извърши чрез парично обезщетение ( виж Р. № 139/ 16. 11. 2015г. по гр. д. № 2715/2015г. на 2-ро гр. отд. на ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК ).

2

Друг основен принцип, който е разгледан в практика на ВКС е,че при разпределяне на ползването съдът следва да се съобрази с фактическото състояние и предназначението на вещта към момента на постановяване на съдебното решение. Съдебната практика приема ,че дори в хода на съдебното производство да е настъпила промяна във вида или предназначението на вещта съдът е длъжен да се съобрази с този промяна при разпределяне на ползването Съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи промени или преустройства на вещта , с цел обособяване на отделни дялово за ползване ( виж Р. № 147/ 01. 02.

2016г. по гр. д. № 3037/2015г. на 2-ро гр. отд. на ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; Р. № 288/ 15. 12. 2014г. по гр. д. № 4148/2014г. на 1-во гр. отд. на ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; ).

В заключението на СТЕ е посочено , че в приземния етаж на жилищната сграда са изпълнени довършителни работи , които са го направили обитаем. Довършителните работи са описани подробно в заключението на СТЕ. На практика етажът се ползва ,като жилище от ответника. На етажа са разположени следните помещения :

- коридор;

-североизточна стая с кухненска мивка ;

- югоизточна стая ;

-южна стая с мивка ;

-баня с тоалетна ;

В съдебно заседание вещото лице е пояснило пред съда ,че макар етажа да съдържа всички помещения по ЗУТ , които следва да има едно жилище и фактически да се ползва ,като жилище,не е налице необходимата височина,за да бъде дефиниран приземния етаж,като жилищен етаж .

Това прави неоснователно възражението на ответника по иска за това ,че приземния етаж ,след извършените подобрения и преустройства, представлява жилищен етаж , което прави невъзможно разпределение на ползването.

В заключението си вещото лице е предложило два варианта за разпределяне на реалното ползване . Двата варианта не предвиждат преустройства и подобрения за разпределяне на реалното ползване. В заключението на СТЕ е посочено ,че помещенията за индивидуално ползване са само три , което означава ,че в едното ползване ще бъдат две стаи ,а в другото ползване само една стая . Това няма да отговаря напълно на правата на собственост ,а именно по ½ ид. част. В предложените два варианта за реално ползване имаме различно групиране на помещенията , като и при двата варианта коридора и санитарния възел са оставени за общо ползване.

От предложените варианти районния съд е възприел вариант първи .Районният съд е приел,че този вариант е най- целесъобразен и защитава в пълна степен правата и интересите на съсобствениците.Този извод на районния съд е обоснован и законосъобразен, тъй като:

-първия вариант предлага разпределение , което в по-голяма степен отговаря на фактическото положение, при съобразяване на обстоятелството ,че ответника ползва приземния етаж,като жилище ;

- варианта е съобразен с достъпа до помещенията от етажните собственици ;

-съобразен е и с правата на страните в имота ,макар да не отговаря в пълна степен на квотите им в съсобствеността;

По тези съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва решението на районния съд да 3 бъде потвърдено.

По разноските по делото.

Според утвърдената съдебна практика на ВКС ( виж Р. № 275/ 30. 10. 2012г. по гр. д. № 444/2012г. на 2-ро гр. отд. на ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; Определение № 389/ 08. 10. 2010г. по гр. д. № 293/2010г. на 2-ро гр. отд. на ВКС ;)в производството по разпределяне на ползването направените разноски от страните за държавни такси и технически експертизи следва да се понесат от страните съобразно правата им в съсобствеността . Разноските за възнаграждения на адвокат се поемат от страната, която ги е направила .

При въззивно обжалване разноските се разпределят по общите правила на ГПК ,съобразно уважаване или отхвърляне на жалбата .При уважаване на жалбата ответната страна не дължи разноски , ако с поведението си не е дала повод за обжалване на съдебното решение и признае основателността на жалбата .В този случай разноските се разпределят по правилата на първоинстанционното производство .

В конкретния казус разноските в първоинстанционното производство правилно са разпределени от районния съд съобразно правата на страните в съсобствеността , които са равни . Въззивната жалба не е уважена , при което разноските във въззивното производство следва да останат в тежест на жалбоподателя , така както са направени . Ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответницата по въззивната жалба сумата 400 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат във въззивното производство по представения договор за правна помощ.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260191/ 14. 10.2021г . на районен съд В. , постановено по гр. д. № 235/2021г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА М. Ю. С., ЕГН **********, от гр. В. , ***а, да заплати в полза на Ю.М. Д.Х. , ЕГН **********, от гр. В. , ***, сумата 400 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат във въззивното производство.

На основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК решението на въззивната инстанция не на касационно обжалване . подлежи

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5