Решение № 728 от 08.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. Стара Загора, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина М. при участието на секретаря Емилия Ат. Димитрова като разгледа докладваното от Неделина М. Гражданско дело №

20265530100324 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по Договор за паричен заем *************г. и по Договор за предоставяне на гаранция *************г. Претендират се и направените по делото разноски.

Исковете са предявени от Ж. И. П. от гр.Стара Загора срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД, гр.София и „Файненшъл България“ ЕООД гр.София. С исковата молба се твърди, че на *************г. ищецът е сключила Договор за паричен заем ************* с „Изи Асет Мениджмънт” АД за сумата от 1250,00лв. при годишен лихвен процент 45 % и годишен процент на разходите 56,41 %. Съгласно чл.4 от договора, кредитополучателят се задължава в срок от 3 дни от сключването на договора да предостави едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, банкова гаранция или гарант, одобрен от заемодателя.

Едновременно със сключването на договора за заем бил сключен и Договор за предоставяне на гаранция *************г. с втория ответник - „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който последният се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на първия ответник. Ищецът следвало да заплаща възнаграждение на гаранта на части, съгласно погасителен план по всеки от договорите. Това възнаграждение се плащало заедно с погасителните вноски по сметка на първия ответник „Изи Асет Мениджмънт” АД. Така общата сума дължима по договора за заем възлизала на 1406,60лв., а по договора за гаранция – 595,40лв.

Ищецът счита, че процесният договор за кредит бил недействителен поради неспазване разпоредбите на ЗПК. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД не бил вписал по ясен и 1 разбираем начин в договора какви били компонентите на ГПР и в договорения такъв не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент.

Това нарушение имало за правна последица недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита, в съответствие на разпоредбата на чл.22 ЗПК. Ако сумата за поръчителство по договора за кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношенето, то същият трябвало да бъде над допустимия максимум по закон. Предвидените суми в договора за поръчителство били скрити разходи по заема и като такива е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК. Бил направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на закона се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Основната причина за сключването на акцесорния договор бил чрез нелоялна търговска практика да се направи опит за заобикаляне ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД, което от своя страна водело и до недействителност на договора за кредит. Счита, че кредитната сделка не била произвела правен ефект и уговорката за заплащане на възнаграждения на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД също била нищожна. Уговарянето на възнаграждение за поръчителя противоречало на добрите нрави и водело до нищожност на договора. Престациите по договора за поръчителство били нееквивалентни, тъй като кредитополучателят не получавал никаква престация. Следвало да се има предвид, че кредиторът и поръчителят били свързани лица, като едноличен собственик на капитала на поръчителя, бил кредиторът. По този начин – чрез задължаване на кредитополучателя да сключи договор за поръчителство, на практика кредиторът увеличавал собствената си печалба от кредита. Счита, че е заплатил суми по процесните договори за заем и за гаранция при начална липса на основание. Това породило правен интерес за ищеца да предяви настоящите искове.

Моли съда да осъди ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД, гр.София да заплати му сумата от 5 евро, на основание чл.55 от ЗЗД, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем *************г. поради недействителност на клаузата за възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да осъди ответника „Файненшъл България“ ЕООД, гр.София да заплати му сумата от 5 евро, на основание чл.55 от ЗЗД, представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на гаранция *************г. поради недействителност на клаузата за възнаграждение на гарант по договора, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД в срока за писмен отговор изразява становище, че исковата молба страда от нередовности, поради което следва да бъде оставена без движение. Към исковата молба не били представени доказателства, каквото задължение имал ищецът, а той с неоснователните си искания целял недобросъвестно да размести 2 доказателствената тежест.

По същество счита предявените искове за неоснователни. Не оспорва сключването на договора за кредит с ищеца. Твърди, че клаузата на чл.4 от договора не е нищожна. На кредитополучателя било предоставено право на избор на обезпечение, поради което не било задължително сключването на договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД.

Ищецът сам избрал тази форма на обезпечение. Неоснователни били твърденията на ищеца за нелоялна търговска практика, както и за неравноправни клаузи. Ответникът нямал задължение да включва таксите към поръчителя в ГПР, тъй като това били незадължителни разходи. Кредиторът е предоставил необходимата информация предварително на кредитополучателя, както и правото му да се откаже от договора в 14 дневен срок.

Договорът за заем отговарял на всички изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД в срока за писмен отговор изразява становище, че исковата молба страда от нередовности, поради което следва да бъде оставена без движение. Към исковата молба не били представени доказателства, каквото задължение имал ищецът, а той с неоснователните си искания целял недобросъвестно да размести доказателствената тежест.

По същество счита предявените искове за неоснователни. Не оспорва сключването на договора за гаранция. Твърди, че договорът е действителен, като срещу задължението да предостави гаранция се дължало насрещното задължение за заплащане на възнаграждение.

Договорът не бил в противоречие с добрите нрави. Оспорва твърдението на ищеца, че имало несъответствие в насрещните престации по договора. Договорът за предоставяне на гаранция не бил договор за заем не се уреждал от Закона за потребителския кредит.

Неоснователни били твърденията на ищеца за нелоялна търговска практика, както и за неравноправни клаузи.

Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

В съдебно заседание ищецът е направил изменение в размера на предявените искове, като предявеният иск по чл.55 ЗЗД по Договор за паричен заем *************г. се счита предявен за сумата от 80,05 евро, а по Договор за предоставяне на гаранция *************г. се счита предявен за сумата от 304,33 евро. Ответниците не са изразили становище по увеличения размер на исковете, въпреки дадената им възможност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

От представените и приети като писмени доказателства копия на Договор за паричен заем ************* от *************г., и Договор за предоставяне на гаранция 3

************* от *************г. се установява, че ищецът и първия ответник „Изи Асет Мениджмънт” АД са сключили Договор за паричен заем ************* от *************г. за сумата от 1250,00лв. С подписването на договора ищецът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване на 13 погасителни вноски.

В чл.4 на договора е предвидено задължение за заемателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото възнаграждение да е в размер над 1500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не „период на просрочие от 0 до 30 дни“; Поръчителят подписва договор за поръчителство; 2) Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3) Одобрено от Заемодателя Дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Не е спорно по делото, че ищецът е сключил договор за предоставяне на гаранция с одобрено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД юридическо лице. На датата на сключване на договора за паричен заем между ищеца и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение задълженията на потребителя по договор за паричен заем за сума, покриваща: задължение за връщане на заемната сума от 400 лв., задължение за възнаградителна лихва и задължение за заплащане на законна лихва в случай на забава в плащането, разходите за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. За поемането на това задължение потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 595,40лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 45,80лв., дължима на датите на падежите по договора за паричен заем (чл.3 от Договор за предоставяне на гаранция ************* от *************г.). В чл.3, ал.3 от договора за гаранция е предвидено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено от гаранта да приема вместо него изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на гаранта по този договор. Предвидено е също в случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на задължението на потребителя към гаранта по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.

По делото са представени копия на Справка по Договор за паричен заем ************* от *************г. и Справка за извършени плащания по Договор за парична гаранция *************г., от които се установява, че ищецът е заплатил по Договор за паричен заем ************* от *************г. сумата от общо 719,16 евро, от които 4

639,11 евро главница и 80,05 евро възнаградителна лихва, и е заплатил по Договор за парична гаранция *************г. сумата от 304,33 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесните договори попадат в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на тях са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b162c4b9-4241-49fa-927f-095e4b67428e