Решение № 376 от 30.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110202072 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от П. К. А., ЕГН ********** чрез адв. Г. Г. от САК срещу наказателно постановление № 22-2300526/09.01.2024 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /Наредба №2/22.03.2004 г./ вр. чл. 284, ал. 2 от КТ.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалването наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че в хода на АНП е допуснато съществени нарушение на процесуалните правила, изразило се в неосигуряване на възможност на жалбоподателя да изрази становище във връзка с констатираното нарушение. Застъпва се тезата, че работният ден все още не е бил започнал, а работникът *** по своя инициатива се е качил на височина, докато другите работници са изчаквали пристигането на жалбоподателя, който да им даде задачи за деня. Според жалбоподателя едновременното посочване като нарушение на разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. създава неяснота у наказаното лице за какво точно нарушение е санкционирано. Поддържа се, че нарушението е описано неправилно, както и че АНО не е изложил мотиви, защо е определил административното наказание в този размер. Отделно се 1 твърди, че в НП не е обсъдено дали нарушението представлява маловажен случай. От съда се иска отмяна на НП алтернативно намаляване размера на наложената глоба. Претендират се разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател П. К. А. не се явява, представлява се от адв. ***, преупълномощена от адв. ***, която моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения. Акцентира върху обстоятелството, че не е налице влязло в сила решение на инспекцията по труда за обявяване съществуването на трудово правоотношение между ** *** и „***“ ЕООД, поради което намира, че НП е издадено преждевременно. Посочва, че жалбоподателят не е бил назначен на длъжност „технически ръководител“, а такъв към инкриминираната дата е бил ***. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – директора на ДИТ- София, редовно призован, се представлява от юрк. ***, която в пледоарията си излага тезата, че по делото е установено, че на 05.10.2023 г. жалбоподателят А. в качеството си на технически ръководител е допуснал до работа лицето ** ***, без последния да е ползвал осигурените от работодателя предпазни средства – предпазна каска и предпазен колан, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение.

Посочва, че по делото е налице заповед, с която жалбоподателят е назначен за технически ръководител. Иска от съда да отхвърли жалбата и да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и като обсъди доводите и възраженията на страните съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.04.2021 г. бил сключен трудов договор между „***“ ООД в качеството му на работодател и П. К. А., в качеството му на работник, по силата на който работодателят възложил, а работникът приел да изпълнява длъжността „електромонтьор“.

Със заповед на управителя на „***“ ООД № ЮП-127-01 NN/27.04.2023 г. във връзка с изпълнението от страна на „***“ ООД на обект „Магазин за нови и употребявани автомобили, автосервиз, офиси и склад, в УПИ I-1497, 1512, ПИ ***, кв. 1 от рег. план на м. „Кв. Горубляне- Каваците“ район Панчарево, гр. София“ за технически ръководител на обекта, считано от 01.05.2023 г. до окончателното приключване на обекта бил назначен инж.

****, който бил запознат с издадената заповед, за което положил подпис на гърба й.

На 28.09.2023 г. със заповед на управителя на „***“ ООД № ЮП12/28.09.2023 г. във връзка със сутрешен конденз било определено работно време на всички работници и служители, изпълняващи дейност по изграждане на фасади и покривни работи с начален час 09:00 часа и край на работния ден 17:30 часа, с 30 минути обедна почивка и две почивки в работния ден по 15 минути.

Със заповед № ЮП – 127-02РА/29.09.2023 г. управителят на „***“ ООД е назначил жалбоподателя П. К. А. за „координатор по безопасност и здраве“ по заместване за периода 02.10.2023 – 08.10.2023 г., като възложил на същия да извършва първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж.

2

Жалбоподателят се запознал с представената заповед, за което положил подпис на гърба й.

Със заповед № ЮП – 127-01РА/02.10.2023 г. управителят на „***“ ООД назначил жалбоподателя П. К. А. за „технически ръководител“ по заместване за периода 02.10.2023 – 08.10.2023 г. на обект „Магазин за нови и употребявани автомобили, автосервиз, офиси и склад, в УПИ I-1497, 1512, ПИ ***, кв. 1 от рег. план на м. „Кв. Горубляне- Каваците“ район Панчарево, гр. София“. Посочената заповед не била сведена до знанието на А..

На 04.10.2023 г. на работници на „***“ ООД в т.ч. на ** *** било предоставено работно облекло и лични предпазни средства – каска, сигнален елек, сбруя, въже, обувки и работен гащеризон.

На 05.10.2023 г. свидетелят *** и ** *** *** били на обект „Магазин за нови и употребявани автомобили, автосервиз, офиси и склад, в УПИ I-1497, 1512, ПИ ***, кв. 1 от рег. план на м. „Кв. Горубляне- Каваците“ район Панчарево, гр. София“, тъй като следвало да извършват работни дейности по обекта, състоящи се в полагане на покривна ламарина. Същите пристигнали в обекта преди началото на работния ден и тъй като лицето, което следвало да им проведе инструктаж /жалбоподателят А./ не бил на място, същите оглеждали обекта и очаквали провеждането му и възлагането на конкретните задачи за деня. Докато оглеждали *** и *** не били поставили предпазна каска и предпазен колан. Малко преди 09:00 часа ** *** паднал от височина и починал на място. Падането било чуто от свидетеля ***, който по това време се намирал на последния етаж. Свидетелят *** видял тялото на колегата си на земята, отишъл до него и в 09:01 часа подал сигнал за случая на тел. 112.

Впоследствие бил подаден сигнал до ДИТ- София от служители на МВР и на същата дата свидетелят С. Д. Л. – главен инспектор в ДИТ- София и негови колеги посетили обекта. Бил извършен оглед на обекта, при който свидетелят Л. лично възприел, че починалият работник нямал поставени предпазна каска и колан. Била извършена проверка по спазване на трудовото законодателства от страна на „***“ ООД в качеството му на работодател, като от страна на органите от ДИТ било изискано представяне на документи. След приключване на проверката, свидетелят Л. счел, че жалбоподателят, в качеството си на технически ръководител на обекта, е допуснал до работа ** ***, без последния да използва лични предпазни средства, които му били осигурени, с което е нарушил изискванията на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. вр. чл. 284, ал. 2 от КТ, за което на 27.11.2023 г. в присъствие на П. К. А. съставил срещу последния акт за установяване на административно нарушение. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без да изложи възражения срещу него и получил екземпляр от АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН директорът на ДИТ- София издал обжалваното наказателно постановление, с което за констатираното с АУАН нарушение наложил на П. К. А. на основание чл. 413, ал.2 от КТ глоба в размер на 1 000 лева. НП било връчено на А. на 18.01.2024 г., а на 31.01.2024 г. била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – 3 показанията на свидетелите С. Д. Л., ***, трудов договор № ЮП351/05.04.2021 г., сключен между „***“ ООД и П. К. А., заповед № ЮП-12701NN/27.04.2023 г., заповед № ЮП-12/28.09.2023 г. относно работното време на процесния обект, заповед № ЮП – 127-02РА/29.09.2023 г., заповед № ЮП – 127-01РА/02.10.2023 г., всички на управителя на „***“ ООД, списък на предоставеното работно облекло и ЛПС от „***“ ООД, писмо от началника на Регионален център 112- София при Дирекция „Национална система 112“ – МВР, удостоверение от АССГ, II отделение, 50 състав, копие от страници от книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на „***“ ООД, писмо от управителя на „***“ ООД, заповед № З-0693/15.08.2022 г., заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. и двете на изпълнителния директор на ИА ГИТ, длъжностна характеристика на длъжността „директор“ в ДИТ- София, заповед № ЧР-302/28.03.2023 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ и длъжностна характеристика на длъжността „старши инспектор“ в ДИТ – София, призовка, протокол за извършена проверка № ПР2337721/27.11.2023 г., известие за доставяне на НП.

На първо място съдът се довери на показанията на свидетеля ***, тъй като същият се е намирал в обекта „Магазин за нови и употребявани автомобили, автосервиз, офиси и склад“ заедно с починалия ** *** и показанията му представляват източник на преки доказателства относно релевантните за процеса факти. Съдът изцяло се довери на показанията на свидетеля, като намери, че същите са обективни, добросъвестно депозирани и достоверни. Съдът не констатира пристрастност на свидетеля, тъй като макар същият да посочва, че към датата на инцидента е работил за дружеството „***“, чийто служител е и жалбоподателят, то същият заяви, че починалият работник е бил негов най-добър приятел в продължение на много години следователно липсват основания да се счита, че с показанията си пряко цели да оневини жалбоподателя или да изнесе данни, които макар и неверни са благоприятни за А.. След внимателен анализ на показанията на свидетеля, съпоставяйки ги с останалия приобщен по делото доказателствен материал съдът намери, че показанията са логични, последователни и без вътрешни противоречия, поради което им се довери. В показанията си свидетелят посочва, че датата на инцидента – 05.10.2023 г. е била първият работен ден за него и колегата му ** ***, като отишли на обекта по-рано, за да се подготвят, да пият кафе и т.н. Свидетелят е категоричен, че тъй като лицето, което е трябвало да ги инструктира не е било на място в обекта, същите изчаквали и оглеждали обекта. От показанията на свидетеля се установява,че към момента на падането на неговия колега ** *** от височина работният процес все още не бил започнал и нито той, нито колегите му са полагали труд. Твърденията на свидетеля, че падналият от височина не е имал поставена предпазна каска и предпазен колан се потвърждават и от свидетеля Л., който е посетил обекта кратък срок след злополуката, но свидетелят *** обяснява посоченото обстоятелство с факта, че макар и да са разполагали с лични предпазни средства /факт, който се потвърждава от представения списък с предоставена от „***“ ООД работно облекло/, такива не са ползвани, тъй като работниците все още не са започнали да полагали труд.

Показанията на свидетеля Л. съдът кредитира в частта, в която същият пресъздава пред съда свои лични и непосредствени впечатления, а именно относно получения сигнал за злополука, посещението на обекта, извършения оглед, включително и лично възприетото от свидетеля, че починалият работник е бил без предпазни средства, както и че по време на проверката на 4 обекта е присъствал жалбоподателя П. А.. Следва да се отбележи, че тези твърдения на свидетеля Л. не опровергават заявеното от свидетеля ***, че по време на инцидента лицето, което е трябвало да проведе инструктажа на работниците не е бил на място тъй като самият Л. посочва, че сигналът в ДИТ – София е постъпил в 09:30 часа, след което той и негови колеги са отишли на място тоест посещението на обекта от страна на служителите на ДИТ- София е било известен период от време след инцидента. Що се отнася до твърдението на свидетеля, че жалбоподателят е бил назначен на длъжност технически ръководител това обстоятелство се установява от заповедта на управителя на „***“, но от същата заповед обаче не може да се направи извод, че тя е била сведена до знанието на жалбоподателя /за разлика от заповедта на управителя, с която А. е бил назначен на длъжност „координатор по безопасност и здраве“, която съдържа отбелязване, че А. се е запознал с нея, за което е положил подпис/.