Определение № 5438 от 26.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5438 гр. София, 26.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002104672 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А. К. и Е. А. К. против решение № 400 от 24.07.2024 г. по гр.д.№ 436/2024 г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е отменено Решение № 30/16.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1145/2022 г. по описа на РС- Гоце Делчев и вместо това са уважени предявените отрицателни установителни искове, като е признато за установено по отношение на ищците З. К. К., С. К. К., Е. С. А., Т. Д. Д., Н. Д. К., М. А. В., М. М. К., С. К. К., К. К. Д., Л. С. Я. и К. К. К. че ответниците, сега касатори И. А.

К. и Е. А. К. не са собственици на 26/30 идеални части от

1. ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], общ.Г., местност „Н.“, с площ за имота от 1227 кв.м. с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА;

2. ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], общ. Г., местност „С. Д.“, с площ за имота от 551 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА;

3. ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], общ. Г., местност „Св. Г. - К.“, с площ за имота от 1279 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, и че ответника „Еколуксвил“ ООД не е собственик на 26/30 идеални части от първите два гореописани имота. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот.акт № 144, т. 4, рег.№ 6926 от 29.07.2022 г., по описа на нотариус В. Б., вписан в СВ – Гоце Делчев с вх.рег.№ 1

3078/29.07.2022 год., акт № 81, том X./2022г., в частта, с която ответниците са признати за собственици на основание придоибвна давност на процесните имоти над 4/30 ид.ч.

Решението на РС е обезсилено в частта, с която съдът се е произнесъл по искане за отмяна на нот. акт за продажба.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, тъй като съдът не се е произнесъл по възражението на касаторите за нищожност на решенията на поземлената комисия, с които се възстановени земеделските имоти, на които ищците твърдят, че са собственици и така обосновават правния си интерес от предявяване на исковете. Оспорват се и изводите за това, че касаторите не са придобили по давност трите процесни имота, че съдът не е приел за доказано твърдението им за неформална делба.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Формулирали са осем въпроса, които ще се разгледат по-долу.

Ответникът по касация З. К. К., С. К. К., Е. С. А., тримата от [населено място], обл. П., Т. Д.

Д. от [населено място], обл. П., Н. Д. К., М. А. В., двете от [населено място], обл. П., М. М.

К. от [населено място], обл. Б., С. К. К., К. К. Д., Л. С. Я., тримата от [населено място], Е. А.

Г. от [населено място], обл. П. и К. К. К. от [населено място], обл.П. оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване.

Ответникът „Еколуксвил“ ООД, [населено място], обл.Б. не взема становище.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Ищците З. К. К., С. К. К., Е. С. А., Т. Д. Д., Н. Д. К., М. А. В., М. М. К., С. К. К., К. К. Д., Л.

С. Я. и К. К. К. и ответника И. А. К. са наследници на К. /К./ А. К., починал на 13.07.1965 г.

По подадено заявление вх. № 2195/25.02.1992 г., от А. К. е издадено - също наследник на общия наследодател е постановено Решение № 6517/11.04.1996 г. на Поземлена комисия Гърмен, влязло в сила на 26.04.1996 г., с което на наследниците на К. А. К. са възстановени земеделски имоти, между които и първите два процесни имота, а с Решение № 6517/11.04.1996 г. на Поземлена комисия - Гърмен, влязло в сила на 26.04.1996 г., е възстановен третия имот. С нот.акт № 144, т. 4, рег.№ 6926, дело 707 от 29.07.2022 г. на нотариус В. Б., вписан в СВ – Гоце Делчев, като акт № 81, т. X., дело № 1729/2022г., касаторите-ответници И. А. К. и Е. А. К. са признати за собственици на основание давностно владение на трите процесни имота. При издаване на този нот. акт, по нот. дело са приложени декларации от ищцата Е. Г. и от неучастващият по делото Д. А. Т., с които декларират, че са съгласни и нямат претенции И. А. К. и Е. А. К. да си извадят нотариален акт по давностно владение за процесните недвижими имоти, че преди повече от 10 г. наследниците са направили неформална делба помежду си и процесните имоти си паднали в дял на А. К. К. – баща на И. А. К.. Ответницата Е. А. К. е негова съпруга. Установено е, че те не са имали регистрация в [община], а са с постоянен и настоящ адрес - [населено място], общ. С., обл. П. от 2022г. и от 2023 г. Наследодателите на И. А. К. - А. К. К. до 29.03.2010 г. е бил с регистриран постоянен адрес в [населено място], общ. С., обл. П., а от 29.03.2010 г. е 2 бил с постоянен адрес в [населено място], общ. Г., обл. Б., съответно Д. А. К. до 14.12.20201 г. е била с регистриран постоянен адрес в [населено място], общ. П., обл. П., а от 14.12.2001 г. и 29.03.2010 г. е била с постоянен адрес в [населено място], общ. Г., обл. Б..

С нот. акт № 148, т. 4, рег.№ 6992, дело 720 от 29.07.2022 г. на нотариус В. Б., вписан в СВ Гоце Делчев, акт № 93, том X., дело № 1737, признатите за собственици И. А. К. и Е. А. К. продават на ответника „Еколуксвил“ ООД първите два имота с идентификатори ***и ***.

От гласните доказателства е установено следното: Св. Д. М. познава ищцата З. К. - съседи са в [населено място]. Къщата, в която живее З., имотът бил купен от съседите и баба З. и дядо С. през 1960 г. построили къщата. Бащата на З.- К., също участвал в строежа след като се уволнил, друг не е виждала на строежа на къщата. Свидетелят К. П. в показанията си сочи, че местностите „Н.“, „С. Д.“ и „С. Г.“ се намират в [населено място]. Знае ги, защото има ниви в същите местности, както и в местността „Л.“. Според свидетеля трите имена „Св. Д.“, „Н.“ и „Л.“ са имена на една и съща местност. Знае какви имоти притежават К.. Нивите били обработвани от АПК, а след като то се разтурило през 1991 г. една –две години, най-много пет нивите в землището на селото се обработвали, след това спрели, като свидетелят е сигурен, че след 2008 г. нивите в селото не се обработвали. Земите не били лесни за обработване, защото нямало път, а сега пътят бил обрасъл и не може да се прочисти.

Познава бащата на И. К., който живеел в [населено място] до смъртта си. По-рано бащата на И. К. – бай А. имал добитък, но не го е виждал на нивата. От К. К. знае, че това е тяхна нива. Не е виждал бай А. да работи и другите ниви на К.. Не познава сина на бай А., не го е виждал. В показанията си св. Р. А. сочи, че живее в [населено място], но има имот в [населено място], придобит през 1986 г. От 2008 г. постоянно живее в селото. Познава И. К. и неговите родители, които били последните постоянни жители на [населено място]. Знае, че бай А. обработвал нивите след ТКЗС, казвал му, че са си разделили нивите и на него се паднали процесните три ниви за обработване - едната била в местността „Св. Г.“, която е над селото, една – в „Н.“, която е под селото. Последните 10-15 години И. К. и съпругата му обработвали нивите, а бай А. му помагал. Знае, че бай А. е дал нивите на И., но не знае по какъв начин. Знае, че К. имат и други ниви, но свидетелят не ги знае. Не знае дали бай А. е давал пари на другите роднини за нивите. Сестрата на И. идвала в [населено място] на гости, но не е обработвала нивите. Никой друг от роднините не е идвал в селото. Към настоящия момент нивата в м.„С. Г.“ не се обработвала, залесена била с храсти, за другите две не знае дали се обработват в последните две години, тъй като не е ходил на нивите. Не знае дали бай А. е помагал на някой от родата със строеж. Свидетелят С. Ч. сочи, че живее в [населено място] и всяка година си кара отпуските в [населено място]. Познава И. К. и съпругата му.

Пояснява, че знае че К. живеят в [населено място], но често идват и в [населено място], особено когато били живи родителите на И.. Родителите на И. - А. и Д. били последните постоянни жители на [населено място]. И. и съпругата му идвали в [населено място] да помагат на родителите на И. на нивите, които обработвали – сеели картофи, тютюн.

Разговарял с родителите на И. – А. и Д. относно имоти на сина им И.. Сочи, че приживе дядо К. (бащата на А.) казвал, че процесните три ниви са се паднали на А. - бащата на И., другите ниви – на други деца. Разделянето станало преди демокрацията или когато 3 започнали да връщат имотите. Подялбата била устна и за нея свидетелят знаел от А. и Д..

Едната нива била над селото в местността „Св. Г.“, а другите две- под селото в местностите „Н.“ и „Св. Д.“. Последните 15 години процесните ниви били стопанисвани от дядо А. и баба Д., а И. им помагал, понякога и свидетеля. Докато били живи дядо А. и баба Д., нивите се обработвали, но сега не се обработват. След смъртта на дядо А. и баба Д. тези ниви запустели, станали с трънаци. Не знае сестрата на И. да е предявила претенции за тези имоти. Не е виждал други хора да работят тези ниви. Знае, че К. имат и други ниви, освен процесните три, но те са извън селото, по-далече. Имали ниви в местностите „М.“, „К.“, които също били обработвани от дядо А. и баба Д.. К. ниви само дядо А. и баба Д. ги обработвали. Знае, че дядо А. помагал на строителни работи, когато близки имали нужда от това. Помагал по къщата на С. К. за къщата над общината в [населено място]. На други хора също помагал, но не и на други К.. Баба Д. и дядо А. починали преди 5-6 години, първо дядо А., после баба Д..

РС е прел, че след възстановяване собствеността върху земеделските земи, между наследниците на К. К. била извършена неформална делба, при която процесните три имота получил в дял на А. К. – баща на И. К., за който извод се е позовал на показанията на свидетелите С. Ч. и Р. А. и на представените в нотариалното производство декларации от Е.

А. Г. и Д. А. Т. (наследник на К. К., неучастващ в производството). Приел е, че от неформалната делба е започнало течението на приобивната давност и, че А. К. и съпругата му Д. К. са владели процесните имоти повече от 10 г., като ги обработвали с помощта на сина им И. К.. Около 10 години преди смъртта на А. К., той и съпругата му предоставили имотите на ответника И. К., който ги обработвал със съпругата си Е. К., поради което те придобили собствеността по давност и констатациите на нотариуса в констативният нот акт не били оборени. Останалите наследници – ищци не обработвали имотите. Последните години и ответниците не ги обработвали, но не са изгубили правото на собственост, защото друг не го е придобил. Така е прието, че И. К. и съпругата му Е. К. са се разпоредили в полза на „Еколуксвил“ ООД като собственици, поради което са отхвърлени от РС отрицателните установителни искове и искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на двата нотариални акта.

Въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищците, твърдят и доказват правният си интерес с това, че са собственици по реституция по ЗСПЗЗ и наследство на 26/30 ид.ч. от трите процесни имота, а правата им се оспорват от ответниците с факта на снабдяване с нот. акт по обстоятелствена проверка и продажбата.

Съдът е приел, че са преклудирани възраженията на ответниците за нищожност на решенията на поземлената комисия, защото са заявени за първи път в отговора на въззивната жалба. Въпреки това съдът е посочил, че до приключване на административната процедура по възстановяването на собствеността давност не е текла и не могат да се придобиват по давност земеделски земи, правото на собственост, върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Прието е, че И. К. не е доказал придобивното основание, на което се позовава, защото от свидетелските показания не е доказано извършването от него на 4 действия, от които да се заключи по несъмнен и категоричен начин, че владее неговата и на останалите наследници идеални части за себе си. Ползването на имота според неговото предназначение – като земеделски, е преценено като недостатъчно, за да се приеме, че се упражнява фактическа власт с намерение за своене, когато имота е съсобствен на основание наследяване. Необходимо е намерението за своене идеалните части на другите съсобственици да бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, като отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права и тези действия да достигнат до знанието на останалите съсобственици. Въззивният съд е приел, че по делото е установено, че родителите на И. К. са обработвали процесните недвижими имоти, но че не е доказано извършването от тях на действия, които да отричат правата на другите наследници. Те са обработвали лично и заедно с родителите на първия процесните ниви, но са били само държатели и не са доказали превръщането на държането във владение за себе си, не са демонстрирали намерението си за придобиване на имотите по давност пред собствениците, чийто права искат да придобият. Упражняването на фактическа власт продължава на основанието, на което е установена докато не бъде променено, а от показанията на разпитаните свидетели не се установява ответниците да са демонстрирали по отношение на останалите наследници, че владеят имотите. Презумпцията на чл. 69 ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по недвусмислен начин е доказал, че е установил владение.