Решение № 1229 от 02.12.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 318/2024
- Вид
- Решение № 1229
- Подписан
- 02.12.2024
- Състав
- Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1229 гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000500318 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 04.11.24г. /с участието на секретаря Милкова/ въззивно гражданско дело № 318/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-4 състав от 19.07.23г. по г.д. № 338/20г. са уважени /частично: до размера на сумите 8 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 209 лева – обезщетение за имуществени вреди; заедно със законната лихва върху тези главници за периода след 16.09.19г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на П. И. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
Решението на СГС се обжалва от П. И. както следва: за сумата над 8 000 лева до 20 000 лева - относно обезщетението за неимуществени вреди /ищецът претендира да му бъде присъдена допълнителна сума в размер на още 12 000 лева/; за сумата 117 лева – относно обезщетението за имуществени вреди /ищецът претендира да му бъде присъдена допълнителна сума в този размер/; двете суми се претендират заедно със законна лихва върху тях за периода след 16.09.19г.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:
На 05.08.19г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото - ищецът е претърпял физически увреждания – /травми/. Произшествието е причинено от В. Р..
Ищецът поддържа, че е претърпял /заради инцидента; в качеството си на участник в ПТП-е; като мотоциклетист/ физически болки и психически страдания /неимуществени вреди/. С оглед това П. И. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД /застраховател по з-ка „ГО“ на причинителя на инцидента В. Р./.
Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента /В. Р./, противоправността на деянието, вредоносният резултат, 1 причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между В. Р. и ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД/ са установени /в рамките на производството пред СГС/ с писмени, гласни и експертни доказателства. Същите обстоятелства не са и спорни /към момента/. Не е спорен /на този етап от процеса/ и фактът, че в случая не е налице основание за приложение на „санкцията“ по чл.
51, ал. 2 от ЗЗД.
Жалбата е частично основателна:
Съдържанието на разменените пред САС книжа /въззивна жалба и отговор на същата – преценени в съвкупност и в контекста на правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ сочи, че към момента /на този етап от процеса/ са спорни единствено обстоятелствата – какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца и следва ли в полза на пострадалия да бъде присъдено допълнително обезщетение за имуществени вреди /в размер на сумата 117 лева/.
В тази връзка /досежно обезщетението за неимуществени вреди/:
Първоинстанционният съдия е изложил подробни /и конкретни/ съображения във връзка с принципното правило по чл. 52 от ЗЗД /преценено в контекста на съдържанието на събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства, които удостоверяват всички обстоятелства – релевантни за преценката по този законов текст; в това число: причинените на ищеца физически и психологически травми, предприетото медицинско лечение, протеклият възстановителен процес, настоящото здравословно състояние на ищеца, медицинската перспектива на уврежданията/. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към съображенията на СГС в тези насоки. Въззивният съд намира обаче, че всички констатирани /и обсъдени/ от първоинстанционния съд обстоятелства /изброени по-горе/ обосновават определяне на обезщетение /за неимуществени вреди/ в завишен размер – 15 000 лева /т.е. в полза на пострадалия следва да бъде присъдена допълнителна главница в размер на още 7 000 лева/.
В горната връзка следва да бъде съобразено и обстоятелството /което както в случая, така и във всяка подобна хипотеза - следва да се и презумира/, че: в момента на инцидента /и за съответен период след това/ пострадалият е претърпял и съществен /интензивен/ психически стрес /злополука като процесната – винаги причинява такъв стрес; телесната травма – винаги поражда физическа болка и психическо страдание; обратен извод – не може да бъде защитен житейски/.
Досежно обезщетението за имуществени вреди:
В процеса не се спори /а този факт е и надлежно удостоверен - доказан/, че: пострадалият е сторил паричен разход /в размер на 117 лева/ с оглед бъдещо /предстоящо/ участие в лекоатлетически маратон. Процесният инцидент /и настъпилите в резултат на същия травми/ са попречили на ищеца /т.е. спорната в процеса причинно-следствена връзка се явява установена/ да се състезава в тази спортна дисциплина /в този смисъл: посочената сума се явява за П. И. имуществена загуба – същата е била похарчена напразно; с оглед постигане на конкретна цел, която е останала нереализирана/. Предвид изложеното: процесният разход следва също да бъде възложен /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ в тежест на ответника.
Върху двете посочени суми /главници/ следва да бъде присъдена и законна лихва за периода след 16.09.19г. /тази начална дата не е спорна в процеса; същата се явява и надлежно установена – доказана по делото/.
С оглед изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде преразпределена /съразмерно с изхода на правния спор пред въззивния съд/.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /заявеният от ответника адвокатски хонорар – не надвишава минимума по Наредба № 1 с ДДС, изчислен върху спорния пред САС материален интерес/.
Съдът,
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-4 състав от 19.07.23г. по г.д. № 338/20г. в частта, с която исковете по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на П. В. И. ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД са отхвърлени за сумите над 8 000 лева до 15 000 лева /относно обезщетението за неимуществени вреди/ и за сума в размер на 117 лева /относно обезщетението за имуществени вреди/ и в частта, с която ищецът е осъден да плати на ответника съдебни разноски над 2 660 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на П. В. И. ЕГН ********** още 7 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – допълнително към вече присъденото такова от СГС в размер на 8 000 лева/; още 117 лева /обезщетение за имуществени вреди – допълнително към вече присъденото такова от СГС в размер на 209 лева/; заедно със законната лихва върху двете главници за периода от 16.09.19г. до цялостното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на адв. Р. М. още 805 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред СГС/.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на адв. Р. М. 880 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/ П. В. И. да плати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД 730 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/ ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на САС – допълнителна държавна такса в размер на 288 лева и допълнителни съдебни разноски в размер на 128 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-4 състав от 19.07.23г. по г.д. № 338/20г. /в останалата обжалвана част/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3