Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1014 от 03.05.2019, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 3935/2018
Вид
Решение № 1014
Подписан
03.05.2019
Състав
МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.208 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 , ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.264 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.213 · Кодекс за застраховането
  • чл.213, ал.1 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е

№

1014

03.05.2019 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3 935 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „БУЛ

ИНС“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С*, бул. ***, представлявано от С*. П* и К*. К*, чрез адвокат Г*, против Община Бургас, представлява от Кмета Д* Н*, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 3 644, 54 лева, представляващо изплатено от дружеството обезщетение, сумата 1117,20 лева, представляващо мораторна лихва, начислена за периода от 09.01.2015 година /датата на плащане на обезщетение/ до датата на подаване на исковата молба на 09.01.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 3 644, 54 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

На ***.2013 година в град Бургас, на кръстовище ул. „*****“, е реализирано произшествие при което МПС с марка „****“ с рег.№ ***, собственост на П* И* И* и управлявано от него, попада в необезопасена неравност на пътното платно. Съгласно съставения от органите на КАТ протокол за ПТП № ***** причините за произшествието се дължат не необезопасена неравност на пътното платно. За посочения автомобил е сключена застраховка „Автокаско“ със застрахователна полица № **** и след направена оценка на щетата е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 644, 54 лева. В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, излага довод, че на основание чл.213, ал.1 от КЗ и чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата след изплащане на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредите.

Ищецът излага, че с уведомително писмо ответника Община Бургас била поканена да изплатена застрахователното обезщетение, но поради това, че не били предприети действия в изпълнение на твърдяното задължение е предявен посочения иск. На основание чл.86 от ЗЗД ищецът, чрез процесуалния си представител, претендира заплащане и на лихва в размер на 1117, 30 лева за периода от 09.01.2015 година /датата на падежа за плащане/ до датата на подаване на исковата молба – 09.01.2018 година.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, е посочил доказателства.

В преклузивния едномесечен срок ответникът Община Бургас, чрез процесуален представител, е дал писмен отговор, в който е оспорена основателността на иска за което са изложени подробни фактически твърдения и е отправено искане за отхвърляне на претенциите.

Ответникът, чрез представляващ, посочва, че не е доказан механизма на ПТП.

Твърди, че по делото не са представени доказателства за състоянието е натовареността на пътното платно, широчината му, скоростта на движение на конкретното МПС и възможността при управление със съобразена скорост и повишено внимание от страна на водача да се предотврати настъпилото произшествие. На следващо място ответникът посочва, че не е доказан размера на претърпените вреди. По отношение на приложени към исковата молба писмени доказателства посочва, че не са събрани по реда на чл.208 от ГПК, не са годни доказателства, за което излага подробни доводи. Конкретизира, че от представените с исковата молба документи не става ясно в какво се изразява самото увреждане на гумите и джантите и предявеният иск не е индивидуализиран по размер в петитума на исковата молба.

Ответникът е поискал ищецът да бъде задължен да представи оригинал на документ , който да доказва, че към момента на ПТП е била налице валидно сключена застраховка със заплатена поредна застрахователна премия за съответния период. Счита, че при липса на надеждни доказателства за навременно плащане на съответната премия следва да се заключи, че спрямо ищеца не са се осъществили всички необходими елементи за суброгиране в обема от права, които притежава удовлетворения кредитор.

Ответникът твърди, че предявените искове не са индивидуализирани по размер в петитума на исковата молба.

В писмения отговор е изложен довод, че ищецът е длъжен в исковата молба да посочи изчерпателно фактите и обстоятелствата, с които обосновава исковата си претенция , за да се индивидуализира съдържанието на твърдяното право. Счита, че в конкретния случай ищецът не е направил това в пълнота, а липсата на конкретни обстоятелства, които са станали причина за настъпване на ПТП и от които да се направи безспорен извод за причинителя на вредата ще доведе до невъзможност по безспорен начин до си докаже и самата претенция. Посочва, че фактори в случая са: избора на определено поведение на водача на автомобила, липсата на определеност на препятствието /широчина, дължина, височина, форма/, които са от приоритетно значение за определяне на връзката между вещта и настъпилия вредоносен резултат. Относно основателността на иска ответникът, чрез процесуалния си представител, излага следното:

На първо място излага правен довод, че не са налице предпоставките по чл. 50

ЗЗД за ангажиране отговорността му.

По отношение на протокола за ПТП излага, че от този документ не става ясно какви са характеризиращи препятствието белези, което затруднява значително определянето на механизма на увреждането.

На следващо място посочва, че съставителят не е присъствал на място по време на настъпване на процесното ПТП, т.е. не е имал възможност за лично възприятие, както и на обстоятелствата, предизвикали произшествието.

Конкретизира, че протоколът не установява причинно – следствената връзка между твърдяното бездействие за отстраняване на повреди от пътното платно и настъпилите вреди. Счита, че тъй като констатациите не са преки, а механизмът на произшествието е възпроизведен въз основа на заявеното от водача, протоколът не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. В този смисъл ответникът, чрез процесуалния си представител, заявява, че с цитираното доказателство не могат да се установят безспорно обстоятелствата при които е настъпило ПТП, включително действителната скорост на движение на автомобила, размера на препятствието /ширина, дължина, дълбочина, наръбеност на материята/ и факта, че твърдените вреди върху МПС са в резултат именно на преминаване през това препятствие.

Посочва, че по делото липсват доказателства относно състоянието и натовареността на движението на пътното платно, широчината на същото, скоростта, с която се е движил автомобилът и възможността при управление със съобразена скорост и повишено внимание от страна на водача на МПС да се предотврати настъпилото произшествие, евентуално нарушение на правилата за движение по пътищата .

В писмения отговор е изложено, че в конкретния случай застрахователят, в нарушение на собствените си общи условия, е платил без правно основание, защото застрахователен риск не е бил носен при случай на виновно поведение на застрахования, който не е спазил правилата за движение по пътищата, тъй като в противен случай инцидент не би настъпил.

Ответникът счита, че вината за допуснатото ПТП е изцяло на водача на автомобила, който е шофирал със скорост, несъобразена с пътната обстановка, атмосферните условия и знаците за движение по пътищата.

Ответникът излага, че оспорва размера на претенцията за заплащане на главница като прекомерен.

На следващо място ответникът е поискал по делото да бъде конституиран като трето лице – помагач на неговата страна дружеството, на което въз основа на договор за обществена поръчка е възложено извършването на дейности ремонт на улични, пътни и тротоарни настилки на територията на Община Бургас, в който е включен и участъка, в който е настъпилото ПТП, описано в исковата молба. Твърди, че с договор за възлагане на обществена поръчка изпълнител е „ХИДРОСТРОЙ“ АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град В*, район ****, представлявано от Н* К* П*. Срещу посоченото дружество Община Бургас предявява обратен иск с искане ответникът да бъде осъден да плати на Община Бургас, представлявана от Кмета, в случай на уважаване на иска по повод който е образувано настоящото дело, на следните суми: сумата 4 776,74 лева, от която сумата 3 659, 54 лева, представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение за причинени щети на лекия автомобил и 1117, 20 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху застрахователното обезщетение за периода от 09.01.2015 година до датата на подаване на исковата молба – 09.01.2018 година, както и законна лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на иска до датата на окончателното плащане.

Предявена е и претенция за заплащане на разноските, направени по делото и адвокатско възнаграждение.

С определение от 08.06.2018 година като трето лице - помагач на страната на ответника е конституирано посоченото дружество.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът по насрещния иск е дал писмен отговор. Отправено е искане за отхвърляне на претенцията, тъй като към датата на ПТП няма възлага с договора на пътно ремонтни дейности за посочения в исковата молба участък. На следващо място е посочено, че по обратния иск не са ангажирани доказателства за възражения от страна на възложителя, поради което по смисъла на чл.264 от ЗЗД работата се счита приета. Излага подробни доводи за неоснователност на предявената претенция за присъждане на разноските, направени по водене на делото от ответника, предвид чл.78, ал.10 от ГПК. При условията на евентуалност е направено възражения за прекомерност на всяка претенция за присъждане на разноски, направени по водене на делото.

В съдебно заседание ищецът не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по иска поддържа становището, дадено в писмения отговор.

В съдебно заседание третото лице – помагач и ответник по обратния иск не изпраща представител. В писмено становище от негово име са изложени подробни фактически и правни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения обратен иск.

Предявеният иск с правно основание чл.213 от КЗ /отм./ е допустим.Съгласно тази норма с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне Предявеният обратен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД и е за неизпълнение на договорно задължение.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед приложимия материален закон, се установява следното от фактическа и правна страна:

Автомобилът с марка „*******“ с рег.№ *** е собственост на П* И* И* и е управлявано от него към дата ***.2018 година. На посочената дата, при десен завой на кръстовището бул. „****“ попада в необезопасена дупка и поврежда два броя гуми с джанти. Тези факти се установяват от приетия като писмено доказателство по делото протокол за ПТП № ****, съставен от мл. автоконтрольор при КАТ. За посочения автомобил е сключена застраховка с дружеството – ищец с вид „Автокаско“ със застрахователна полица № ******* с срок на действие от 02.04.2012 година до 01.04.2013 година, По молба на водача на МПС е била заведена щета № ***** при ищцовото дружество. Съставен е ликвидационен акт и е прието, че щетите са в размер на 3 644, 54 лева. За плащането на тази сума по сметка на сервиза, извършил ремонта, за което е издаден приетата като писмено доказателство по делото фактура от 27.05.2013 година, издадено от Евосервиз Тандер ЕАД е представен и фискален бон.

Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

Съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено се установява, че предвид извършваната маневра в кръстовището скоростта не е била повече от