Определение № 9341 от 09.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9341 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20251110141637 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от В. Л. Л. против “Инженеринг" ЕАД.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, налице е активна и пасивна процесуална легитимация, предявените искове са процесуално допустими, налице е валидна размяна на книжа, обуславящо насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Искането на писмени доказателствени средства чрез писмени доказателства и по ред на чл. 192 ГПК е основателно. Същите съдържат относими към предмета на доказване факти, поради което следва да бъдат допуснати. Основателно е и искането за назначаване на съдебно- икономическа експертиза.

Следва да бъдат насочени страните към медиация като начин за доброволно уреждане на спора. На страните следва да се съобщи проект за доклад по делото. Следва да се насрочи съдебно заседание, за което да се уведомят страните.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.04.2026г. от 10,30 часа.

ДОПУСКА писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.

ДАВА седмичен срок на ищеца, считано от връчване на определението, да представи молба по чл. 192 ГПК (с препис за третото неучастващо лице), като му 1

УКАЗВА, че при неизпълнение на дадените указания, съдът ще приеме процесуалното действие за неизвършено и ще остави искането без уважение.

НАЗНАЧАВА съдебно- икономическа експертиза, с вещо лице Е. В., което след като се запознае с материалите по делото, даде закючение със задача, посочена в исковата молба, при възнаграждение в размер на сумата 200 евро, платимо от бюджета на съда.

На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава проект за доклад на делото:

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че в периода от 01.11.2021г. до 30.04.2023г. между страните били сключени договори за услуга. Същият сочи, че със сключените граждански договори се прикрива съществуването на трудови договори, скл. за определен срок. Навежда твърдения, че за периода 01.11.2021г.- 01.03.2022г. страните са уговорили възнаграждение в размер на сумата 1211,76 евро (2370 лева), за периода 01.03.2022г.- 01.06.2022г.- сумата 1211,76 евро (2370 лева), за периода 01.06.2022г.01.09.2022г.- сумата 1454,11 евро (2844 лева), за периода 01.09.2022г.- 30.04.2023г.- 1454,11 евро (2844 лева). В исковата молба се релевират твърдения, че след дадени предписания от дирекция "Инспекция по труда" гр. София , на 15.05.2023г. между страните е скл. трудов договор.

Ищецът развива съображения, че правоотношението съдържа съществените елементи на трудов договор. Поддържа, че с посочените договори е уговорено престирането на работна сила, не е посочен обем на работа, която работникът следва да извърши, поради което в случая се касае за трудово правоотношение. Същият сочи, че страните са уговорили петдневна работна седмица, при продължителност на работното време- 8 часа, при седмична продължителност на работното време- 40 часа и размер на платения годишен отпуск- 20 дена.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът не е изпълнил задължението си да предостави на ответника ваучери за храна. Сочи се, че ищецът не е ползвал платен годишен отпуск, поради което ответникът следва да плати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

При изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на трудово правоотношение между страните за периода 01.03.2022г.- 01.06.2022г., сключен за срок три месеца, при трудово възнаграждение в размер на сумата 1211,76 евро (2370 лева), при петдневна работна седмица, с продължителност на работното време 8 часа, при размер на платения годишен отпуск- 20 дни; да осъди ответника да плати сумата 288,52 евро (564,29 лева), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; да плати сумата 109,37 евро (213,90 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.08.2022г.- 23.07.2025г; да признае за установено по отношение на ответника съществуването на трудово правоотношение между страните за периода 01.06.2022г.- 01.09.2022г., сключен за срок три месеца, при трудово възнаграждение в размер на сумата сумата 1454,11 евро (2844 лева), при 2 петдневна работна седмица, с продължителност на работното време 8 часа, при размер на платения годишен отпуск- 20 дни; да осъди ответника да плати сумата 346,22 евро (677,14 лева), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; да плати сумата 122,49 евро (239,56 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 31.10.2022г.- 23.07.2025г., да плати сумата 306,78 евро (600 лева), представляваща стойността на ваучери за храна за периода 01.06.2022г.- 01.09.2022г; да признае за установено по отношение на ответника съществуването на трудово правоотношение между страните за периода 01.09.2022г.- 30.04.2023г., сключен за срок три месеца, при трудово възнаграждение в размер на сумата сумата 1454,11 евро (2844 лева), при петдневна работна седмица, с продължителност на работното време 8 часа, при размер на платения годишен отпуск- 20 дни; да осъди ответника да плати сумата 900,17 евро (1760,57 лева), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; да плати сумата 260,14 евро (508,78 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 31.05.2023г.- 23.07.2025г., да плати сумата 818,07 евро (1600 лева), представляваща стойността на ваучери за храна за периода 01.09.2022г.- 30.04.2023г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответник "Инженеринг" ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на исковете.

Ответникът релевира доводи, че отношенията между страните са се развили въз основа на договор за изработка. Сочи, че възложената на ищеца работа е ясно опреде. и е насочена към постигане на определен резултат и същата се отчита от ищеца ежемесечно, въз основа на което на последния се заплаща възнаграждение. Следователно, в случая не става въпрос за извършване на трудова дейност. Ответникът развива съображения, че в случая ищецът не се намира в подчинено положение спрямо отвеника, не са налице и другите елементи на трудов договор- уговорки за работно време, работно място, почивки, наименование на длъжността.

В отговора на исковата молба се релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на иска за установяване съществуването на трудово правоотношение за периода 01.03.2022г.- 01.06.2022г. Релевира се довод, че правото на ищеца да ползва платен годишен отпуск за 2022г. е погасено по давност. Сочи, че през периода 01.03.2022г.- 30.04.2023г. работодателят е наредил ползването на платен годишен отпуск от всички работници в периода 25.05.2022г., 29.12.2022г. и 30.12.2022г.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

Изложените фактически твърдения дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 357 КТ вр. чл. 124 ГПК; с прав но основание чл. 224 КТ, с правно основание чл. 86 ЗЗД, с правно основание чл. 294, т.

7 КТ.

3

Всяка една от страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на доказване на изгодните за нея факти в процеса.

В тежест на ищеца е да докаже:

Относно исковете за установяване съществуването на трудово правоотношение: че действителната воля на страните е била за сключване на трудови договори (за предоставяне на работна сила под властта на работодателя, а не постигането от ищеца на конкретен уговорен резултат); спазването на формата по чл. 66 КТ (вкл. наличието на писмена уговорка относно характера на работата).

Относно исковете за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск:

Съществуването на трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, прекратяването на същия, размера на последното получено брутно трудово възнаграждение за месеца, през който ответникът има отработени поне 10 работни дни, както и размера на неизползвания платен годишен отпуск за процесния период.

Относно исковете за обезщетение за забава:

Забавата на ответника.

Относно исковете за присъждане стойността на ваучери за храна:

Обстоятелството, че с решение на общото събрание на работниците и служителите е взето решение за начина на изплащане на средствата за социално- битово и културно обслужване; стойността на ваучерите за храна.

В тежест на ответника е да докаже: че сключените договори са такива за изработка или услуга (че е уговорено постигането на конкретен резултат на риск на изпълнителя).

НАПЪТВА страните към доброволно уреждане на спора.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по делото заседание, като на ищците се връчи и препис от писмения отговор, на основание чл.

140, ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4