Определение № 13546 от 28.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13546 гр. София, 28.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110108858 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава 25 ГПК.

Образувано е по искова молба от К. Л. Б., ЕГН ********** против Апелативен съд София, ЕИК 121654463 за заплащане на дължимо трудово възнаграждение в общ размер на 1 417 лева за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г., формирано от разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което реално е следвало да получи, съобразно индексацията на възнаграждението му според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 16.02.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че от 2015г. заема длъжността „чистач“ на 1/2 работно време във Върховен касационен съд на РБ по силата на трудов договор № 809от 15.09.2015 г., при уговорено основно трудово възнаграждение 198,00 лева и ранг 12,50 лева, като с допълнително споразумение към договора, считано от 01.01.2020 г. трудовото му възнаграждение е увеличено на 585,75 лева и ранг 56,25 лева. Твърди, че считано от 15.07.2020 г. всички служители по трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“, работещи по трудови правоотношения с Върховен касационен съд, са прехвърлени в Апелативен съд – София въз основа на Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020 г., с което е отнето стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ – Триадица, кв.

253, заедно с построената в него административна сграда – съдебна палата, от председателя на Върховен касационен съд и стопанисването е възложено на председателя на Апелативен съд – София, като никой от прехвърлените служители от структурата на ВКС към административната структура на Апелативен съд – София, включително ищецът, не е сключил нов трудов договор с административния ръководител на Апелативен съд – София, поради което всички права и задължения по сключените такива се запазват, включително и трудовите възнаграждения, получавани във ВКС. Твърди, че след прехвърлянето на 1 длъжността при Апелативен съд – София не е извършвана дължимата индексация на трудовото възнаграждение на ищеца, като при извършвани индексирания са прилагани колони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, а не колони 5 и 6, които се твърди да са приложими по отношение на съществуващото правоотношение. С оглед на това се претендира разликата между дължимото възнаграждение, в случай, че е била извършвана такава индексация и реално получените от ищцата трудови възнаграждения.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва съществуването на твърдяното трудово правоотношение, както и че към момента се явява работодател на ищеца. Счита, че след преминаването на длъжностите при ответника трудовото правоотношение на ищеца, както и на другите служители в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“, с Върховния касационен съд са прекратени. По силата на Правилата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, възнагражденията на тези служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или същите длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Ответникът се позовава на решение по т. 4, т. 1 от протокол № 19/16.12.2020 г. на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС, с което е отхвърлено предложение на председателя на Апелативен съд – София за изменение на Правилата, което решение е обосновано с мотивите на решение на Комисията по протокол № 10/17.07.2020 г., т. 4, касаещи прилагането на колони 5 и 6 от Класификатора.

При индексирането на възнаграждението не е прилагана колона 6 от Класификатора, тъй като в такъв случай трудовото възнаграждение на ищеца би надвишило размера на това, което получава служител, работещ в апелативен съд на същата длъжност и за същото работно време. В условията на евентуалност оспорва размера на иска за разликата във възнаграждението за периода от 01.01.2023 г. до 01.03.2023 г., тъй като Класификаторът, приет с протокол № 27/17.08.2023 г. е в сила от 01.04.2023 г., а не от 01.01.2023 г., както и до размера на претендираните от ищеца 40 %начисление за ТСПО за исковия период.

Претендира разноски.

Предявен е осъдителен иск по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на дължима част от трудово възнаграждение в общ размер на 1 417 лева за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г.

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника за твърдения период, полагането на труд предвид комутативния характер на трудовия договор, както и размера на дължимото трудово възнаграждение.

При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимото възнаграждение.

Страните не спорят, че ищецът е заемал длъжността „чистач“ на1/2 работно време във Върховен касационен съд на РБ по силата на трудов договор № 809 от 15.09.2015 г.; че считано от 15.07.2020 г. всички служители по трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“, работещи по трудови правоотношения с Върховен касационен съд, са прехвърлени в Апелативен съд – София, въз основа на 2

Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020 г., с което е отнето стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ – Триадица, кв. 253, заедно с построената в него административна сграда – съдебна палата, от председателя на Върховен касационен съд, и стопанисването е възложено на председателя на Апелативен съд – София. Не е спорно още, че след прехвърлянето на длъжността при Апелативен съд – София при извършвани индексирания на трудовото възнаграждение на ищеца са прилагани колони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата. Спорът по делото не е по фактите, а е свързан с точното прилагане на материалния закон, а именно налице ли е прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ВКС, считано от 15.07.2020 г., съответно при годишните индексирания на трудовото му възнаграждение 2021 г., 2022 г. и 2023 г., дали е следвало да се приложат диапазоните по колони 5 и 6 или тези по 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата.

По доказателствените искания: Към исковата молба и отговора са представени писмени доказателства, които са относими към установяване на факти, включени в предмета на спора, поради което и приемането им е допустимо.

Следва да се уважи искането по чл. 195, ал. 1 ГПК за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи:

- Как е формиран размерът на начисленото на ищеца трудово възнаграждение за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г.;

- Извършвана ли е индексация на трудово възнаграждение за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г. и ако е извършвана, как е формирана;

- Какъв е размерът на дължимото трудово възнаграждение за периода при индексация по колони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата и какъв би бил по колони 5 и 6 от Класификатора;

- Какъв е размерът на изплатеното на ищеца трудово възнаграждение за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г. и колко е разликата ако се приложи диапазона по колони 5 и 6.

Основателно е искането на искането ответника по чл. 192 ГПК да бъде задължено трето неучастващо в производството лице, а именно Висш съдебен съвет, да представи по делото намиращ се у него документ, а именно Протокол №10/17.07.2020 г. на Комисия „Съдебна администрация“ към ВСС, доколкото е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал.1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съобразно изложените по-горе мотиви.

ПРИКАНВА страните към спогодба.

3

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки и проверки в счетоводството на ответника и намиращите се там документи, да отговори на задачите, формулирани в настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 400 лева, което да се заплати от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Елисавета Владова Жекова;

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК Висш съдебен съвет в срок до датата на о.с.з. – 13.05.2024 г., да представи по делото намиращ се у него документ, а именно Протокол № 10/17.07.2020 г. на Комисия „Съдебна администрация“ към ВСС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2024 г.

/понеделник/ от 10.10 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.

На призовкарите, обслужващи района на страните, да се укаже, че производството е насрочено като бързо, с оглед на което призовките следва да бъдат връчени в тридневен срок. На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Вещото лице да се уведоми по телефон за поставените задачи.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства и оспорване на представените с отговора, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4