Определение № 827 от 27.05.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 827 гр. Плевен, 27.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500322 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.220 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на предявена частна жалба от „МЕТАКОМ СЛЗ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на Управление: гр. Плевен, *************** , представлявано от изпълнителния директор И. С. Г., чрез адв. Й. Й.. САК, срещу Определение № 83/06.03.2024 г. по гр. дело № 625/2023 г. на Районен съд гр.Никопол, с което е оставено без уважение искането на дружеството в качеството му на ответник в производството, за привличане в качеството на трето лице помагач на негова страна - Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ ЕАД, като неоснователно.

В жалбата се твърди, че определението е необосновано и неправилно, поради което моли да бъде отменено. Твърди се, че още с отговора са възразили относно провежданото на ищеца лечение в болница „Сърце и мозък“, в която насока са поискали и назначаване на съдено-медицинска експертиза, като поставевите с нея въпроси са част от предмета на доказване по делото. Счита, че ответникът не би следвало да отговаря за вредите, причинени от действията или бездействията на лекуващите екипи, за които отговорност носи болницата и ответникът е в правото си да твърди и да 1 установява в процеса, че неговата отговорност е лимитирана и че част от отговорността за обезщетяване на вредите се носи от друго лице. Заявява, че обстоятелството, че ищецът не е посочил болницата като ответник и претендира обезщетението изцяло от жалбоподателя - работодател, не оневинява болницата за евентуално причинени допълнителни болки и страдани на ищеца, които последния може би нямало да търпи, ако е приложено лечение, което да е адекватно на обективната необходимост. Т.е., ако в този случай ответникът бъде осъден да заплати обезщетение и доколкото бъде установено по делото, че отговорността за причиняване на част от вредите се носи и от болницата, без съмнение, ответникът би имал регресен иск срещу болницата за съответна част от обезщетението.

В заключение моли да бъде отменено определението и да се допусне привличанео на трето лице помагач в производството.

В законоустановения срок е депозиран отговор на частната жалба от страна на Л. С. – ищец в производството в нея се сочи, че същата е неоснователна. Счита, че твърденията на жалбоподателя за ненавременно и некачествено лечение на получената при изпълнение на работата травма не обуславят привличането на трето лице – МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, тъй като спрямо нея за ответника не съществува регресно вземане, поради това и липсва правен интерес от привличането на трето лице помагач.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и допълнителната молба към нея, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 274, ал.1, т.2 във връзка с чл. 220 от ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Предявен е иск с правно основани е чл.200 от КТ за заплащане на сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на настъпване на увреждането 28.08.2023 год. до окончателното изплащане на вземането. С отговора на ИМ ответникът- жалбоподател е поискал привлричането на трето лице помагач на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД. Съдът е отказал, като е посочил, че липсва 2 правен интерес за привличащата страна, както и възможност за предявяване на регресен иск срещу него от ответника, не могат да обусловят законовите предпоставки за допускане на привличането.

Тези изводи са изцяло правилни. Участието на трето лице във висящ процес между други лица е допустимо, когато съдебното решение би засегнало правната му сфера, при което за него е налице интерес да подпомага едната от главните страни в процеса, в отношенията му с която решението би въздействало, за да се постанови благоприятно за нея решение.

Интересът за самата подпомагана страна произтича както от обстоятелството, че участието на третото лице улеснява защитата й в процеса, с оглед правата му по чл. 221 от ГПК да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение представляващите разпореждане с предмета на спора, така и от установителното действие на решението в отношенията на третото лице и насрещната страна и подчиняването му на силата на мотивите досежно вътрешните отношения между него и подпомаганата страна, съгласно чл. 223 от ГПК, с което се обезпечава благоприятен изход на последващ процес по иска й спрямо него. В този смисъл участието на третото лице в чуждия нему висящ процес се реализира или по негова воля чрез встъпването му в делото, съгласно чл. 218 от ГПК, или независимо от волята на същото посредством привличането му от една от главните страни, съгласно чл. 219, ал.1 от ГПК, като и в двата случая, както резонно поддържа жалбоподателят, необходима предпоставка за участието му е наличието на интерес решението да бъде постановено в полза на подпомаганата страна.

Третото лице помагач е допустимо да бъде привлечено само при условие, че решението по предявения иск е по обуславящ или преюдициален относно отношенията между страната, която е поискала привличането и третото лице. Искът за обозщетение от работодателя за вреди причинени по повод трудова злополука няма характера на обуславящ или преюдициален въпрос по отношение на трето лице, извършило лечение на получаната при същата травма. Единствено ищецът, в качеството на пострадал и съответно получил лечение е в правото да предяви претенция относно вида и качеството на извършените медицински процедури. Работодателят – ответник в производството няма право да претендира спрямо проведеното лечение, тъй като няма никакво отношение към соченото за привличане трето лице – лечебно заведение. Пострадало лице може по собствен избор да се лекува, в 3 което и да било лечебно заведение в страната. Въпросите относно вида и качеството на проведеното лечение са отношения между пациента и здравното заведение и нямат никакво отношение към неговия работодател, независимо дали травмата, която се лекува е получена при трудова злополука или не. Работодателят отговоря на собствено основание – чл.200 от КТ за всички непосредствени вреди, претърпени в резултат на тази злополука и неговата отговорност не е лемитирана, нито обвързана от евентуаната отговорност на провелото лечение здравно заведение. Изцяло неправилно е изложеното в жалбата разбиране, че подчинявайки привлеченото лице на силата на мотивите на съдебното решение, цели да обезпечи своето правно положение при неблагоприятен за нея изход, с оглед на един бъдещ процес между нея и третото лице. Такъв бъдещ процес е невъзможен, именно поради липсата на възможност работодателят да предяви иск от името на пострадалия работник срещу лечебното заведение. Предявяването на чужди права пред съд е недопустимо и следователно обуславя и липсата на интерес от провеждането на защита от ответника с привличане на това трето лице, като помагач в производството. Едновременно с това самите твърдения, че евентуално обезщетението следва да се поеме и от третото лице и , че същото е заинтересовано да подпомага ответника да не изплати изцяло обезщетението са взаимно противоречиви. Третото лице няма интерес да подпомага ответника в производството, като установява, че с поведението си е допринесъл за увеличаване обема на вредите. Напротив неговият интерес налага твърдението, че всички вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, получено по време на работата и неговото поведение, няма никакво отношение към тях.

Обобщено казано в настоящето производството по чл.200 от КТ, касаещо имуществена отговорност на работодателя, спрямо вреди от трудова злополука е недопустимо привличането на страната на ответника – работодател на трето лице помагач – лечебното заведение провело лечението на травмите от същата, поради липсата на правен интерес.

Предвид на изложеното определението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 ГПК

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 83/06.03.2024 г. по гр. дело № 625/2023 г. на Районен съд гр.Никопол, с което е оставено без уважение искането на дружеството в качеството му на ответник в производството, за привличане в качеството на трето лице помагач на негова страна Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ ЕАД , като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно т. 9а от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5