Решение № 1699 от 04.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1699 гр. София, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110157300 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от [фирма] против Н. Ж. Ч. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 39668/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н. Ж. Ч. за заплащане на сумите, както следва: 195,21 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]; 24,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г.; 22,99 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 4,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 09.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане.

Тъй като издадената заповед е оспорена от длъжника, на кредитора-настоящ ищец са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

1

В исковата молба са изложени твърдения, че в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот ответникът е клиент на ищцовото дружество по смисъла на чл.153 , ал.1 ЗЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [фирма], което дружество след края на отчетния период изготвя изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искови претенции, като бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 195,21 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]; сумата от 24,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г.; сумата от 22,99 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 4,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 09.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 06.07.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва наличието на облигационно правоотношение между дружествотоищец и ответника, съответно дължимостта на претендираните суми. Твърди се, че в имота радиаторите са демонтирани и не е извършвано дялово разпределение на 2 топлинна енергия, поради което не става ясно за какви компонентни е начислявана топлинна енергия и на какво основание. Не се оспорва размера на сумите за процесния период, както и съответствието им с нормативната уредба, а правното основание за начисляването им. Оспорват се твърденията, че през исковия период ответникът е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия, както и извършвано редовно топлинна счетоводство, съответно начислените суми за главница и лихва за дялово разпределение на ТЕ. Поддържа се становище, че освен липса на облигационно връзка между страните, ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи как е образувана стойността на начислените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот. В тази насока се оспорват представените към исковата молба извлечения от сметки, с доводи, че същите са едностранно изготвени частни документи, които нямат обвързваща за съда доказателствената сила за отразените в тях данни. Прави се възражение, че процесните вземания са погасени по давност. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника – [фирма] изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови нормативи. Сочи, че в имота няма присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори и щранга за топла вода е затапен, но абонатът е консуматор на количеството ТЕ, припадащо се на имота от ТЕ за сградна инсталация.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 39668/2021 г. по описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н. Ж. Ч. да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 195,21 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]; сумата от 24,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г.; сумата от 22,99 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 4,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 09.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 06.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

3

С разпореждане от 07.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 39668/2021 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 051, том I, рег.№ 742, дело № 043 от 30.04.2002 г. по описа на А.П., нотариус с район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че на 30.04.2002 г. ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, до който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна енергия.

По делото е приложен протокол от проведено на 02.09.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с [фирма]. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС етажни собственици, като срещу името на ответника е положен подпис, неоспорен в хода на производството. Видно от списъка е, че радиаторите в жилището на ответника са демонтирани. По делото е приложен и договор от 14.10.2002 г. сключен в изпълнение на взетото решение с конституираното като трето лице-помагач на ищеца.

По делото е представен договор от 02.06.2017 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който съдът не обсъжда като неотносим към исковия период.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури, както и заверени преписи от последните през процесния исковия период.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лицепомагач във връзка с отчетена топлинна енергия и талони за отчет, в които е отразено, че радиаторите в жилището са демонтирани.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че в процесния апартамент ФДР е разпределяла топлинна енергия само за припадащия се дял от сградната инсталация, пропорционално на пълната отопляема кубатура на имота /възлизаща на 114 куб.м./. Вещото лице е посочило още, че топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация на жилищната сграда е изчислена по зависимостта посочена в т.6.1.1 от Методиката в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Дължимата сума, изчислена от ФДР е за гореописаната ТЕ е в размер на 195,20 лева, в която не са включени лихви за просрочено плащане и стари 4 задължения.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след извършена проверка в ищцовото дружество по партида с абонатен № 168488 с титуляр ответника, е констатирало, че през периода 30.11.2018 г. до 30.04.2020 г. са издадени фактури /подробно описани в табличен вид от вещото лице/ на обща стойност 205,20 лева – за отопление.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.