Определение № 25820 от 13.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25820 гр. София, 13.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20211110172430 по описа за 2021 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 13.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 72430/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Подадена е молба с вх. № 131134/14.04.2025 г. от Й. Л. Б., с която е поискано на основание чл. 83 ГПК да бъде освободен от държавна такса във връзка с подадена въззивна жалба срещу Решение от 04.03.2025 г., постановено по гр. д. № 72430/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав. Твърди, че няма средства, с които да заплати държавната такса с оглед доходите му, както и факта на неподеленото имущество. С уточнителна молба от 29.04.2025 г. от ответника Б. с оглед представена декларация по искането по чл. 83 ГПК е представил и доказателства по делото. Развити са допълнително съображения във връзка с имотното му състояние. Иска освобождаване от държавна такса за подадената въззивна жалба.

Насрещната страна е изразила становище от 14.05.2025 г. за неоснователност на молбата, тъй като ответника Б. живеел в Кралство Испания, като получавал доходи, което може да се установи по посочен от страната начин. Иска отхвърляне на молбата.

Съдът, като взе предвид становището на страната и представени по делото доказателства намира, че подадената молба неоснователна, поради следните правни съображения:

От представена декларация за материално и гражданско състояние от Й. Л. Б. се установява, че е посочил, че в добро здравословно състояние, като притежава идеални части от делбените имоти, както и собствен лек автомобил „Ауди А4“. Посочено е, че не получава доходи от заплата и наем, като получава рента от 16 литра олио годишно. Уточнил е, че няма качество на ЕТ, както и не получава дивиденти от търговски дружества.

1

По отношение на декларираните обстоятелства е представен препис от Свидетелство за регистрация, част I, както и справка от отдалечен достъп от Агенция по вписвания.

Следва да бъде изяснено, че предвиденото от законодателя освобождаване на страната от такси и разноски при предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, цели облекчаване за последната при завеждането и провеждането на съдебното производство. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин – чл. 56 от Конституцията на Република България – на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение, каквото в случая не е налице. Това право на едната страна по спора, обаче, не би могло да се упражнява в ущърб на насрещната страна – с оглед принципа равенство в процеса (арг. чл. 9 ГПК). В този смисъл, нормата на чл. 6 КЗПЧОС гарантира на всеки „правото на съд“, един аспект от който е правото на достъп до съд, и по-точно правото да се сезира съд по граждански въпрос, съответно да се развие производство по поставения въпрос. Това право не е абсолютно. То подлежи на възприети имплицитни ограничения, тъй като по самата си природа изисква уредба от страна на държавата – така Решенията по делата Круз срещу Полша (Kreuz c. Pologne), № 28249/95, § 53, CEDH 2001‑VI и, mutatis mutandis, Айри срещу Ирландия (Airey c. Irlande), 9 октомври 1979 г., § 26. Достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, каквото е изискването за внасяне на държавна такса. Изискването за плащане на държавна такса само по себе си отговаря на изискванията на чл. 6 КЗПЧОС, като преследва законна цел и не е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел – така Решения по делата Круз срещу Полша; Тинъли и синове Лтд и други и Макелдъф и други срещу Великобритания (Tinnelly & Sons Ltd et autres et McElduff et autres c. Royaume-Uni), 10 юли 1998 г., § 72. Този извод на настоящият съдебен състав се обуславя от преценаката на следните обстоятелства (залегнали трайно в практиката на ЕСПЧ – така Решение по делото „Агромодел“ ООД срещу България): размерът на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства по случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадия на производството, в който въпросното ограничение е наложено – така и Решенията по делата Круз срещу Полша § 60; Подбиелски и „Полпюр“ ООД срещу Полша (Podbielski et PPU Polpure c. Pologne), № 39199/98, § 64, 26 юли 2005 г.

В случая настоящият съдебен състав отчита, че от справката по Агенцията по вписванията единствено може да се установи, че ответника Б. е имал спорове с трети лица по отношение на вещни права, но въпреки указанията на съда не са представени надлежни доказателства за това дали и какви права е придобил по отношение на други недвижими имоти, което практически може да се окаже и хипотеза на невярно деклариране, като въпросът за субективната страна на подобно действие е ирелевантен за гражданското производство.

Отделно от горното се сочи наличието на лек автомобил, за което са представени доказателства, като съдът намира, че трябва да отчете факта, че няколкократно по делото е посочено (вкл. със събрани по делото доказателствени средства), че ответника Б. живее и работи в Кралство Испания, за което въпреки указанията на съда, ответника навежда никакви твърдения, нито сочи доказателства за доходи. Правно и житейски несъстоятелно е да се приеме по декларация с непълни твърдения и непълни доказателства, че ответника Б. не получава никакви доходи в Кралство Испания или няма имущества и там.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че ответника Б. няма добросъвестно процесуално поведение в светлината на чл. 3 ГПК, което е основание за оставянето без уважение на искането за освобождаването от държавна такса за въззивната жалба. Съдът намира, че следва да отбележи, че не може поведението на страната, зависещо изцяло и само 2 от нея, да бъде в насока „прикриваща“ релевантни факти или спестяващи такива – с очевидна цел искането за освобождаването от държавна такса да се уважи, без да се предостави релевантна възможност на съда да извърши обективна преценка на действителната възможност на страна да заплати държавна такса. В тази насока трябва да се спомене и факта, че след като страната притежава имущества (МПС), което също генерира разходи за неговата поддръжка и управление и не е такова, което да касае екзистенц минимума на страната, то е налице ликвидно имущество от което може да се осъществят доходи за реалната защита на правата на лицето. Целта на правилото на чл. 83 ГПК е да се предостави реална възможност на страната да осъществява правата си в рамките на съдебното производство, а не принципно то да е безплатно за нея. Автомобилът не е от жизнена необходимост, поради което същият може да бъде осребрен, отдаден под наем и пр. което да реализира доходи.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 131134/14.04.2025 г., подадена от Й. Л. Б., ЕГН: **********, с която е поискано на основание чл. 83 ГПК да бъде освободен от държавна такса във връзка с подадена въззивна жалба срещу Решение от 04.03.2025 г., постановено по гр. д. № 72430/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до страната с частна жалба, пред Софийският градски съд.

Препис от определението да се връчи на страната!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3