Решение № 97 от 17.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. С., 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИЛ. БОНЕВА като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20262230200107 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба, подадена от „З.И.Ч.Е“ ООД, с ЕИК .........., представлявано от управителя Г. Н. Д., срещу Наказателно постановление № 868862-F848321/16.10.2025 г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване – С. в ТД на НАП Б., с което на основание чл. 261, ал.1 от ЗКПО, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл. 92, ал.2 от ЗКПО.

Дружеството жалбоподателят, редовно призовано се представлява от управителя, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Алтернативно моли наложеното на дружеството наказание да бъде намалено.

Административно-наказващият орган, редовно призован се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Д. който оспорва жалбата, излага доводи за законосъобразност на атакуваното НП, като моли същото да бъде потвърдено.

Районна прокуратура - С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и анализира събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка от инспектор по приходите към НАП св.М. Т. е установено, че „З.И.Ч.Е“ ООД, с ЕИК .........., представлявано от Г. Н. Д. и С.Н.Ш-П е задължено лице по Закона за корпоративното подоходно облагане 1

/ЗКПО/ и като такова, не е подало в ТД-НАП-Б., офис С. годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2024 г. в законоустановения срок от 01.03.2025 г. до 30.06.2025 г.

Извършена била справка в информационните масиви на НАП за конкретен ЕИК .........., при което проверяващият установил подаването на 5 бр. месечни справки декларации за данъчен период 01.01.2024 - 31.12.2024 г. съгласно справка от ФУ/ИАСУТД/ т.е. ДЗЛ не отговаря на изискванията на §1, т.30 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството и е следвало да подаде ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

На упълномощено лице на дружеството жалбоподател било издадена Покана изх. № 55-20-746-95/18.07.2025 г. за съставяне на АУАН за неподадена в законоустановения срок годишна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Същата е връчена на 17.09.2025 г.

Въз основа на установеното по време на проверката на дружеството жалбоподател бил бил издаден Акт за установяване на административно нарушение № F8488321/17.09.2025 г. за извършено нарушение на чл.92, ал.2от ЗКПО. На 12.11.2025 г. АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено лице на дружеството –Р.К Д., който не вписал в него възражения. Към момента на съставяне на АУАН годишна данъчна декларация все още не била подадена.

Въз основа на съставеният АУАН било издадено НП № 868862F848321/16.10.2025 г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване – С. в ТД на НАП Б., в което е посочено, че е налице нарушение на разпоредбите на чл.92, ал.2 от ЗКПО, като на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева. Към момента на издаване на НП годишна данъчна декларация все още не била подадена.

НП било връчено на упълномощено лице на дружеството жалбоподател на 22.01.2026 г.

Съдът, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице имащо право на обжалване, разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място атакуваното НП е издадено от компетентен орган в лицето на Директор на офис /дирекция/ за обслужване – С. в ТД на НАП Б., видно от представеното по делото копие на Заповед № З-ЦУ-30875/23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.20-22 от делото/.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

По делото безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е извършило описаното в НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл.92, ал.2 от ЗКПО.

2

В конкретния казус дружеството жалбоподател „З.И.Ч.Е“ ООД е нарушило реда за деклариране на корпоративен данък, като не е подало в ТДНАП-Б., офис С. годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2024 г. в законоустановения срок от 01.03.2025 г. до 30.06.2025 г. Като към настоящият момент ГДД все още не е подадена от дружеството.

Съдът намира, че извършеното от страна на дружеството жалбоподател административно нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения.

Административнонаказващият орган правилно, след като е установил всички елементи от хипотезата на правната норма е издал процесното наказателно постановление и е наложил наказание.

Нормата, по която е санкционирано дружеството жалбоподател чл.261, ал.1 от ЗКПО предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 500 лв. до 3000 лв. Настоящият съд намира, че следва да се измени обжалваното наказателно постановление в частта му относно наложеното наказание на „З.И.Ч.Е“ ООД за извършеното от него нарушение. В случая се касае за нарушение, което е извършено за първи път от този нарушител, като същото не се отличава с по-висока степен на обществена опасност спрямо други нарушения от същия вид.

В процесното НП наказващият орган е изложил лаконични мотиви относно наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства с оглед нарушението и нарушителя, които да налагат определяне на административно наказание към максималния размер, предвиден в закона за такова нарушение. При индивидуализация на наказанието наказващият орган не е приложил справка за други нарушения по ЗКПО. Липсата на такива данни мотивира съда да счита, че наложеното на жалбоподателя наказание е несъразмерно и несправедливо с оглед обществената опасност на деянието.

При това нарушението е извършено за първи път, липсват данни жалбоподателят да е санкциониран за други нарушения по ЗКПО, липсват вредни последици. Предвид това за постигане целите на административното наказание, в случая на нарушителя следва да бъде наложено наказание в минималния размер, предвиден в закона за такова нарушение, а именно – имуществена санкция в размер на 500 лв.

Воден от горното, съдът прие, че следва да измени наказателното постановление като вместо наложеното наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС наложи на дружеството жалбоподател, за извършеното от него нарушение, наказание на основание чл.185, ал.1 от същия закон, а именно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Основателно и своевременно се явява искането за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение от страна на 3 представителя на АНО. Същото следва да се определи в размер на 40,90 евро/80лева/, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващата страна.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 868862-F848321/16.10.2025 г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване – С. в ТД на НАП Б., с което на „З.И.Ч.Е“ ООД, с ЕИК .........., представлявано от управителя Г. Н. Д. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Л.К“ № 20 на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 511,29 евро /1000 лева/ за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО като НАМАЛЯ размера на наложеното наказание „Имуществена санкция“ на 255,65 евро /500 лева/ на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО.

ОСЪЖДА „З.И.Ч.Е“ ООД, с ЕИК .......... да заплати на ТД на НАП сумата от 40,90 евро /80лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 4