Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 02.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 506/2025
Вид
Решение № 129
Подписан
02.06.2026
Състав
Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Йоана Николаева Такова

Цитирани разпоредби

  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5, ал.3, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.55,ал.1,т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Кюстендил, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Диана Д. Георгиева в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20251500500506 по описа за 2025 година

Прокуратурата на Р България, представлявана от Н. В. – прокурор в Районна прокуратура – Кюстендил, обжалва Решение № 890/22.07.2025 г., поставено от РС – Кюстендил по гр.д. № 567/2025 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, РС – Кюстендил е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на П. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

К., ж.к. "*****", № **, вх.Б, ет.5, ап.27, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно производство за извършено на ** ** ***** г.. престъпление по чл.343б, ал.3 НК, за което е оправдан с Присъда № 2/18.01.2024г. по НОХД № 463/2023г. по описа на РС – Кюстендил, потвърдена с Решение №56 по ВНОХД №115/2024г. по описа на ОС – Кюстендил, влязла в сила на 19.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 19.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 10000 лева; респ.Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. И. В. на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, сумата от 10 лева, представляваща разноски за държавна такса, както и сумата от 260 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Посочената въззивна страна обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, в която Прокуратурата на Р България е осъдена да заплати на въззиваемия по жалбата В. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като излага се становище за неговата неправилност.Описвайки обстоятелствата по делото, въззивникът поддържа, че разследването и съдебното производство са протекли в разумни срокове. Счита, че не са били доказани сочените като претърпени неимуществени вреди, както и непосредствената им причинно – следствената връзка с обвинението. Прави анализ 1 на дадените свидетелски показания, при което поддържа, че не може да се направи категоричен извод до каква степен воденото срещу ищеца наказателно производство е дало отражение върху него, а по повод показанията на съжителката на ищеца се сочи, че същата излага общи твърдения относно претърпените от В. вреди и освен това се посочва, че Прокуратурата не може да отговаря за отношението спрямо въззиваемия от страна на трети лица. Въззивникът твърди още, че не са били ангажирани доказателства, които да доказват наличието на здравословни и емоционални проблеми на въззиваемия В. и непосредствената им причинно – следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство, а твърденията били останали неподкрепени от други писмени документи.

Счита, че размерът на присъденото обезщетение на въззиваемия е завишен и несъответен на икономическия стандарт в Р България, както и на съдебната практика, и практиката на ЕСПЧ, както и несъобразен с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Поддържа, че при определяне размера на обезщетението е следвало да бъде отчетена тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността, взетата мярка за неотклонение, а в случая интензитетът на принуда и засягането на законовоустановените свободи е в най-ниска степен- спрямо В. не е била взета мярка за неотклонение и не са били постановени други мерки за процесуална принуда, съответно с негово участие не са били извършвани множество действия по разследването и ДП не е продължило дълъг период от време, а разследването не е било публично разгласено от страна прокурора.

Претендира се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, респ. да бъде определен размер, който съответства на действително претърпените от ищеца вреди и на критериите за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Разноски не се претендират.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Подадена е и въззивна жалба с вх № 9511/12.08.2025 г., депозирана от П. И. В. чрез пълномощника адв. Е. В..

Излага се становище за необоснованост на обжалваното решение. Счита се че, първоинстанционният съд не е дооценил неимуществените вреди, претърпени от въззивника В., които се изразявали в срам, унижение и стрес. Твърди се, че са били засегнати доброто име, авторитета в обществото и в населеното място, в което живее въззивникът В.. Сочи, че въззивникът е ограничил контактите си, вследствие на воденото наказателно производство срещу него, както и че е било засегнато здравословното му състояние - психическото и физическо, освен това се счита, че първоинстанционният съд не е отчел в пълна степен социално – икономическите отношения през периода на процесуално – следствените и съдебни действия, водени по отношение на ищеца.

Поддържа се, че не са отчетени в пълна степен личността и възрастта на въззивника В., моментът и характерът на причиненото увреждане, обемът, интензитетът и времетраенето на нанесените вреди, сочейки, че всяко действие е задълбочавало и натоварвало психо – емоционалното състояние и нагнетявало чувството на виновност у него.

Претендира се за постановяване на решение от въззивния съд , с което искът бъде уважен в пълния предявен размер - 10 000 лева, ведно със законната лихва от 13.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Разноски не се претендират.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от изложените във въззивните жалби съображения, като служебно има правомощие да проверява за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими към 2 процесното правоотношение.

РС - Кюстендил се е произнесъл по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от действия на Прокуратурата.

С оглед очертаните правомощия настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо и не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първоинстанционния съд.

В настоящото производство не е било спорно и от представените по делото писмени доказателства (срвн. ДП № 33/2023г. на РУ – Кюстендил, пр. вх. № 168/2023г. по описа на РП – Кюстендил –бързо производство) се установява, че наказателното производство е образувано срещу ищеца П. И. В. за извършено от него на ** ** ***** г.. престъпление по чл.343б, ал.3 НК. На ** ** ***** г.. ищецът е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице № 277зз-6/** ** ***** г.., на основание чл.72, ал.1 ЗМВР. На ** ** ***** г.. спрямо ищеца е бил извършен личен обиск, за което е съставен Протокол за личен обиск на лице; респ.съставен е и Акт № 858187 за установяване на административно нарушение за виновно нарушение на разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП , като са иззети свидетелство за управление на МПС № 283601057 и Контролен талон № 6211095. На 20.01.2016г. ищецът е разпитан като свидетел по образуваното срещу него наказателно производство. На 23.01.2016г. е изготвена комплексна психиатрична и психологична експертиза на ищеца.

С постановление за привличане на обвиняем от 02.04.2023г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че на 13.01.2023 г. в гр. К., движейки се по ул. "******" срещу магазин "*******" посока от ул. „*******“ към ул. „*******“ е управлявал МПС – лек автомобил марка „*******“, модел „********“ с рег.№ ********, собственост на Е. Г. Г. от гр. К., след употреба на „Хексахидроканабинол“, аналог на наркотичното вещество „Тетрахидроканабинол“, установено по надлежния ред, съгласно химико[1]токсикологична експертиза № И 3005/22.03.2023г. изготвена от ВМА – София, съгласно Наредба №1/2017г. за реда за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от водачите на моторни превозни средства – престъпление по чл.343б, ал.3 НК. Постановлението е предявено на ищеца на същата дата, като на 03.04.2023г. той е бил разпитан като обвиняем.

Въз основа на внесен на 09.05.2023г. обвинителен акт срещу ищеца П. И. В. за описаното престъпление, е образувано НОХД № 463/2023г. по описа на РС – Кюстендил.

Проведени са шест открити съдебни заседания по делото – на 08.06.2023г., 04.07.2023г., 19.09.2023г., 17.10.2023г., 21.12.2023г. и 18.01.2024г., в които ищецът е участвал лично в качеството му на подсъдим, както и на 21.11.2023г. , когато ход на заседанието не е бил даден поради неявяване на вещи лица.

С Присъда № 2/18.01.2024г. съдът е признал ищеца В. за невиновен в това, че на 13.01.2023 г. в гр. К., движейки се по ул. "******" срещу магазин "*******" посока от ул.

„*******“ към ул. „*******“ е управлявал МПС – лек автомобил марка „*******“, модел „********“ с рег.№ ********, собственост на Е. Г. Г. от гр. К., след употреба на „Хексахидроканабинол“, аналог на наркотичното вещество „Тетрахидроканабинол“, установено по надлежния ред, съгласно химико[1]токсикологична експертиза № И 3005/22.03.2023 г. изготвена от ВМА –София, съгласно Наредба №1/2017 г. за реда за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от водачите на моторни превозни средства, и го е оправдал по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.343б, ал.3 НК.

РП – Кюстендил е протестирала тази присъда, като е било образувано ВНОХД № 115/2024г. по описа на ОС – Кюстендил и на 10.04.2024г. по делото е проведено открито съдебно заседание, в което ищецът е участвал лично в качеството му на подсъдим.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда с Решение № 56/19.04.2024г.което не е подлежало на обжалване или протест.

Видно от данните по делото, спрямо ищеца - в качеството на обвиняем, респ. подсъдим, не е вземана никаква мярка за неотклонение, както в досъдебното, така и в хода 3 на съдебното производство.

От приложеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че ищецът е осъждан, като със споразумение №27/06.02.2018г. по НОХД №192/2018г. на РС-Кюстендил за престъпление по чл.354а ,ал.3,пр.2,т.1 във вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.

Във връзка с търпените от ищеца вреди в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства .

От показанията на свид. А. М. се установява , че ищецът му се обадил, за да му съобщи, че са му направили тест, който излязъл положителен, веднага след което поискал да отиде да даде кръвен тест. През време на водене на делото ищецът се чувствал изключително зле. Преди това бил весел, ходел на дискотеки, след което започнал да страни от познати, ходел с наведена глава, бил смутен, почти не комуникирал с никого, както и се страхувал.

Ищецът му споделил, че бил невинен, но нямало какво да направи и най-вече му тежало, че когато трябва да пътува някъде, не можел да стори това, тъй като бил без книжка, като и на свидетеля се налагало да кара ищеца със собствения си автомобил. П. В. се притеснявал, че може да влезе в затвора за нещо, за което нямал вина. Свидетелят заявява още, че ищецът бил предприел мерки да прекрати това състояние, посещавал болнично заведение поради психично разстройство и паник-атаки, за което свидетелят узнал от ищеца и неговата майка. Към момента ищецът бил с подобрено здравословно състояние, книжката му била вече върната, но поради това, че ищецът посещавал полицията, прокуратурата, съда, за случая разбрали много хора.

От разпита свид. В. Г., живееща във фактическо съжителство с ищеца, се установява, че свидетелката била заедно с него на процесната дата . Бил му направен тест за наркотици при управление на МПС, който бил положителен, след което бил задържан. Сочи, че преди случая съжителят й бил много контактна личност, а след това спрял да общува с приятелите си, доколкото последните започнали да го избягват; стигнал до болници, до паник-атаки, по града започнало да се говори, че е наркоман; станал по-чувствителен, по-разстроен, имал проблем със съня. По отношение на паник- атаките свидетелката сочи, че се изразявали в изтръпване на тялото, след което посещавал спешно отделение, където му давали медикаменти да се успокои или му слагали система, но не е оставал да пребивава в болнично заведение. Консултации с психолог не бил правил по това време. Свидетелката била притеснена от това му състояние, както и неговата майка, защото виждали коренната промяна в него. Свидетелства, че ищецът спрял да се храни, спрял да ходи на тренировки, бил по-едър мъж, а в момента бил сравнително по-слаб, спрял да излиза и да комуникира с приятелите си. Имало дни, когато бил възпрепятстван да ходи на работа, тъй като бил без книжка, а неговата работа като сондьор изисквала да шофира. Това състояние на ищеца продължило сравнително доста дълго време – около година и половина. Към настоящия момент имало промяна в поведението на ищеца, същият се чувствал по-добре след като му върнали книжката.