Решение № 220 от 15.05.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 158/2023
- Вид
- Решение № 220
- Подписан
- 15.05.2023
- В сила
- 15.05.2023
- Състав
- Славка Георгиева Димитрова, Екатерина Стефанова Роглекова, Силвия Александрова Цанкова
Цитирани разпоредби
- чл.130 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.131 ал.1 т.12 пр.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.14 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 220 гр. Пловдив, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Славка Г. Димитрова
Членове:
Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно административно наказателно дело № 20235300600158 по описа за 2023 година
С Решение №2010 от 26.10.2022г. постановено по НАХД№4750/22г.
Пловдивският районен съд 9 н.с. е признал обвиняемата М. Ж. К. за виновна в това, че на 21.07.2021 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди е причинила на Н.Т.М., лека телесна повреда, изразяваща се в оток на дясната длан и оток на лявата скулна област на лицето, причинило болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл.130 ал.2 от НК и на основание чл.78а от НК е освободил от наказателна отговорност като й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
В тежест на обвиняемата са възложени направените по делото разноски в размер на 175,50лева.
Срещу постановения съдебен акт е постъпила жалба и допълнителна такава от обвиняемата, в които се правят оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност. Излагат се доводи, че е нарушен материалният закон и липсва обективна и субективна съставомерност в 1 действията на обвиняемата чрез които се твърди, да е нанесла лека телесна повреда по хулигански подбуди.Релевират се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, конкретно на чл.14 ал.1 от НПК, довело до постановяване на съдебен акт в противоречие с разпоредбата на чл.303 от НПК.Правят се оплаквания за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и неправилната им оценка от първоистанционния съд.Иска се обжалваното решение да бъде отменено като въззивният съд се произнесе с нов оправдателен диспозитив или алтернативно да го отмени и върне делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд.
В съдебно заседание обвиняемата К., редовно призована не се явява.
Защитниците й адв.Б. З. и адв.Л. Г. чрез депозираното писмено становище пред въззивния съд поддържат изцяло подадените жалби с наведени доводи и искания в тях.
Прокурорът е на становище, че решението следва да бъде потвърдено, а жалбите , поради неоснователност, оставени без уважение.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното :
Установено е от фактическа страна по делото, че майката на пострадалата Н.М. живеела в гр. ***. Тъй като била в напреднала вече възраст се налагало св.Н.М. да я посещава ежедневно.Свидетелката М. се придвижвала до адреса с лек автомобил, който обичайно паркирала пред жилищната сграда, където живеела майка . Около обяд на 21.07.2021г. свидетелката М. отново се насочила към дома на майка с управлявания от нея лек автомобил „Форд“ с рег. № ***. На кръстовището с ул. „Лайпциг“ и ул. „Гаврил Кръстевич“, тя спряла, за да пропусне движещите се по пътя с предимство автомобили. В този момент, пред автомобила на М., спрял лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *** управляван от обвиняемата К., като в автомобила се возил и сина й – свидетелят Г. К..Обвиняемата К. се насочила към св. М., като й се заканвала на висок глас, че ще я убие и отправяла обиди и псувни към нея. Стигнала до предна лява врата на автомобила на пострадалата и през отвореният прозорец на шофьорската врата нанесла няколко удара с юмрук в областта на главата й, като с другата си ръка я 2 дърпала за ръката към себе си.Действията на К. били възприети от свидетеля М. И.ов, който веднага се насочил към нея и я попитал защо напада жената в автомобила. Обвиняемата отговорила, че няколко дни по – рано видяла М. да управлява автомобила си с висока скорост и щяла да блъсне малко дете. След това се качила обратно в автомобила си, а междувременно пострадалата успяла да снима регистрационния му номер.Вследствие М. посетила съдебна медицина, където и било издадено съдебномедицинско удостоверение №776/21г.
От заключението на назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза е установено,че при инцидента на 21.07.2021г. на Н.М. е било причинено оток на лява скулна област на лицето, кръвонасядане с оток на дясна длан.Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, каквато характеристика имат и различните части на човешкото тяло.Възможно е травматичните увреждания да са получени така,както е описано в показанията на пострадалата М., а именно при нанасяне на юмручни удари в областтта на главата на 21.07.2021г.Според експертизата не може да се изкючи възможността травматичното увреждане на дясната длан да е причинено при попадане на удари в областта на дланта при опит за предпазване на главата от удари.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в пълно съгласие със събраните по делото доказателства, които са обсъдени добросъвестно и според действителното им съдържание. Съдът е подложил на прецизен и внимателен анализ наличните по делото доказателствени източници,съпоставил ги е по между им и е изложил достатъчно убедителни съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. В тази връзка Окръжният съд няма различия с първата инстанция и оплакванията във въззивната жалба за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства не се споделят.
Неоснователни са възраженията на защитата за липсата на доказателства установяващи по един несъмнен начин наличието на хулигански мотив в действията на обвиняемата и достатъчно обективни данни, от които да се направи извод, че на процесната дата е причинена лека телесна повреда на св.М..
3
Районният съд е анализирал прецизно показанията на разпитаните по делото свидетели, съпоставил ги е с другите събрани по делото доказателства и е дал убедителен отговор кои от тях приема с доверие и кои не следва да бъдат кредитирани.В показанията си свидетелката Н.М. подробно е описала действията на обвиняемата К., която е спряла демонстративно автомобила си напречно на нейния на оживено кръстовище,с което е препятствала движението й, слезнала и се насочила срещу нея сипейки на висок глас обидни реплики и закани за саморазправа.След това се присегнала през отворения прозорец на автомобила и започнала да й нанася многократни удари в областта на главата, стискайки я за ръката.Показанията на свидетелката М. са в пълно съгласие с тези на свидетеля М. И.ов, който е станал очевидец на инцидента и който описва възприетите от него действия на двете напълно непознати до този момент за него жени.Този свидетел е възприел отправените обиди и ругатни от страна на обвиняемата К. и агресивните й действия насочени срещу св.М., изразяващи се в нанасяне на удари с ръка през отворения прозорец на шофьорската й врата.Когато я попитал на какво се дължи тази разправия и защо посяга на възрастната жена, тя му отговорила, че преди ден или два е карала с висока скорост и е щяла да прегази детето й.Пак според думите на този свидетел обвиняемата не преставала да крещи и отишла до автомобила си, защото била препречила цялото движение.Правилни и обосновани са изводите на първия съд,че показанията на свидетелите
М. и
И.ов са логични, последователни,непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.Този свидетел се явява абсолютно незаинтересован, станал е неволен очевидец на инцидента между две непознати за него жени, показанията му почиват на преките и непосредствените му възприятия, същите са обективно и добросъвестно депозирани и няма основание да се приеме, че са недостоверни. Показанията на свидетелите М. и И.ов са в пълно съгласие и с обективните находки отразени в съдебномедицинското удостоверение, издадено на следващия ден, както и със заключението на съдебномедицинската експертиза.Установените оток на лявата скулна област на лицето и кръвонасядане с оток на дясната длан, според експертизата, по своя механизъм добре съотвестват да са получени при нанасяне на юмручни удари в областта на главата, а травматичното увреждане на дясната длан да е причинено при попадане на удари в областта на дланта при опит за 4 предпазване на главата.
Правилни и законосъобразни са изводите на райнния съд, че показанията на свидетеля Г. В. К., син на обвиняемата К., в частта им, в която сочи,че инцидентът е станал заради опасно управление на автомобила от страна на Н.М., което принудило неговата майка рязко да спре, а М. излязла и започнала да отправя ругатни и псувни към нея за напълно несъстоятелни и опровергани по един несъмнен начин от другите събрани по делото доказателства.Казаното от св.К. е в пълно противоречие с показанията на свидетелите Н.М. и М. И.ов.От друга страна този свидетел е син на обвиняемата К., самия той е взел немалко участие в развилата се конфликтна ситуация като е нанесъл удари по автомобила на М., възприети от свидетеля И.ов.В контекта на изложеното показанията на свидетеля К. правилно са възприети от първия съд като недостоверни, депозирани в услуга на обвиняемата, която е негова майка и заинтересовани, доколкото и той е участал в развилата се конфликтна ситуация.
Показанията на свидетелката И.Г.Д. правилно са били оценени като недостоверни и опровергани от показанията на свидетелите И.ов и М..Тази свидетелка възпроизвежда казаното от св.К. и подкрепя изнесената от него версия за инцидента, а именно, че пострадалата е слезнала от автомобила си и е започнала да крещи и обижда безпричинно обвиняемата, след като двете се спрели лице в лице, но не е видяла да бъдат нанасяни удари. Не забелязала и видими следи от наранявания.Свидетелката Д. е допусната до разпит по искане на обвиняемата в съдебната фаза на процеса с уговорката,че е установена впоследствие, което в принципен план е напълно възможно.От друга страна внимателният прочит на казаното от нея показва, че тя е съседка на обвиняемата и се познават. Изразила е при разпита си и отрицателно мнение по отношение на св.М., казвайки, че знае за доста сканадали с нея, възникнали по повод нейното шофиране, защото тя карала безразсъдно, а там играят деца.С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира показанията на тази свидетелка за опровергани от другите събрани по делото доказателства, необективни и депозирани в услуга на обвиняемата.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че обвинението се явява недоказано, защото св.М. твърди за нанесени множество удари, което не кореспандира със заключението на съдебномедицинската експертиза.
5
Според СМУ и изготвената съдебномедицинска експертиза на св.Минечва й е приченен оток на лявата скулна област и кръвонасдане с оток на дясната длан, като травматичните уврежаднея е възможно по механизъм да бъдат причинени при попадане на удари, т.е. в експертизата никъде не се споменава, че уврежданията са причинени от един удар, още повече, че са локализирани в различни части на човешкото тяла – лице и дясна длан.
Неоснователно се твърди, че св.И.ов никъде не сочи да е видял нанесени удари.В показанията си същият категорично е заявил, че е видял обвиняемата надвесена през стъклото на отворения прозорец на автвотомила на св.М. да я дърпа с едната си ръка към себе, а с другата да замахва към нея.
Законосъобразни са и мотивите на първата инстанция,с които е приела,че показанията св. Т.Р.С. имат производен характер, тъй като същата преразказава споделените й от обвиняемата К. обстоятелства относно инцидента.Правилно е прието,че обвиняемата не е давала обяснения и в контекста на това не може да се провери достоверността на изнесеното от тази свидетелка, доколкото производните доказателствени източници следва да бъдат проверени чрез първични такива.В този смисъл са и мотивите на първия съд и неоснователно се твърди във въззивната жалба, че е налице противоречие в мотивите.
В показанията си свидетелите И. М.С. и Е.Н.С., както правилно е приел районният съд, се съдържа единствено информация за това, че пострадалата често паркирала и управлявала неправилно автомобила си, за което са и правени забележки.
Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b15dab0a-3303-4fa4-a9b7-aac0f10817af