Решение № 551 от 19.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Русе, 19.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520104551 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 221, ал. 1 и чл.

224, ал. 1 от КТ.

Ищецът Е. Е. И. твърди, че въз основа на сключен трудов договор № 9/19.03.2013 г., изменян с двустранно подписани допълнителни споразумения, работил в „Русенска строителна компания” АД на длъжност „арматурист“.

Въпреки, че добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения, работодателят не му изплатил дължимото трудово възнаграждение за месец януари 2025 г., до изтичане на уговорения в трудовия договор срок, поради което на 11.03.2025 г. отправил до ответното дружество писмено волеизявление, че едностранно прекратява трудовото правоотношение без предизвестие, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради забавяне изплащането на дължимото му трудово възнаграждение от страна на работодателя.

На 11.03.2025 г. „Русенска строителна компания” АД издала заповед № 29а, с която удостоверила извършеното от ищеца едностранно прекратяване на трудов договор № 9/19.03.2013 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение, считано от същата дата. В заповедта работодателят изрично посочил, че дължи на работника на основание чл. 221, ал. 1 КТ обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието и на основание чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 30 дни.

До изтичане на сроковете за плащане на трудови възнаграждения и обезщетения, а и от прекратяване на трудовото правоотношение до настоящия момент, „Русенска строителна компания” АД не ги било платило на Е. Е. И..

Моли да бъде постановено решение, с което „Русенска строителна компания” АД да бъде осъдена да заплати на Е. Е. И. сумите:

- сума в размер на 500,00лв., частично от 1500,00лв., представляваща 1 дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025г., - сума в размер на 500,00лв., частично от 1500,00лв., представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2025г.,

- сума в размер на 150,00лв., частично от 750,00лв., представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2025г. до 11.03.2025г.,

- сума в размер на 500,00лв., частично от 1800,00лв., представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието и

- сума в размер на 500,00лв., частично от 1800,00лв., представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 27 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба и до окончателно изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който счита исковете за частично основателни, като ги оспорва по размер. Твърди, че основното трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на минималната работна заплата за страната, която за 2025 г. е в размер на 1077 лева. Поради това, към момента на прекратяване на трудовия договор дължимите му трудови възнаграждения, след приспадане на законно определените удръжки, се равнявали на: за месец януари – 1019,56 лева; за месец февруари – 988,29 лева; за месец март – 237,35 лева. В месец март имало и начислени обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1223,47 лева и чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 30 дни в размер на 1792,67 лева.

Общата сума за получаване в м. март 2025 г., след приспадане на задължителните осигурителни вноски и дължимия от работника данък по ЗДДФЛ, била в размер на 2951,87 лева.

На следващо място твърди, че ищецът има задължения към „Русенска Строителна Компания" АД в общ размер 450,03 лева – получени суми от него в брой на касата срещу представени фактури за гориво. Получените суми не били одобрени от главен счетоводител и ръководител или представляващия/ите дружеството. Сумите били получени в брой от ищеца на касата по следните разходни касови ордери за 2024 г., както следва:

РКО № 54/16.04.24 г. за сумата от 150,01 лв. по фактура № 6600018937 от 01.04.24г.;

РКО № 62/16.04.24 г. за сумата от 150,01 лв. по фактура № 6600019296 от 08.04.24 г.

РКО № 124/30.06.24 г. за сумата от 150,01 лв. по фактура № 6600023553 от 25.06.24 г.

Описаните РКО не можели да бъдат признати за разход в този си вид, без данни за изминат пробег на автомобил и нормативно определените му разходни норми за гориво, тъй като липсвали приложени към РКО попълнени пътни листи или пътна книжка, за да има основание да му бъдат изплатени, а освен това лицето заемало длъжността „арматурист". РКО не били оформени с всички реквизити съобразно Закона за счетоводството – липсвал подпис на главен счетоводител за законосъобразност на разхода, както и одобрение на ръководител или представляващия/те дружеството, за целесъобразност.

2

Същевременно в счетоводството на дружеството липсвали доказателства за даден аванс на ищеца за закупуване на гориво и последващо отчитане на аванса и разходно оправдателния документ с авансов отчет. Към момента на изплащане на сумите в дружеството имало главен счетоводител, който напуснал, без да приключи финансовата 2024 г. и без да предаде първичните счетоводни документи и регистри, съгласно чл. 14 от Закона за счетоводството. По тази причина, дружеството наело фирма, която да извърши счетоводното приключване. Горецитираните РКО и фактури към тях били осчетоводени като вземания в сметка 4983 по партида на ищеца.

С оглед на гореизложеното ответникът прави възражение за прихващане за вземането си срещу Е. Е. И., за сумата 450.03 лева, представляваща получени от него суми от ответното дружество, без основание. Претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца уточнява, че в петитума на исковата молба е допусната грешка, моли съда да постанови същата да бъде поправена, като ищецът претендира обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 30 дни неизползван платен годишен отпуск, така, както е посочено в обстоятелствената част на исковата молба и в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. Уточнява също, че във връзка с наведените в отговора твърдения за длъжността, на която е бил назначен ищецът да работи в ответното дружество, е вярно, че същият е заемал длъжността „арматурист”, но инцидентно му било възлагано от ръководителя на предприятието да извършва служебни курсове със служебен лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер” с регистрационен номер ********, като при извършването на някои от тези курсове, поради липса на гориво в посоченото превозно средство, на ищеца било разпореждано да получава суми от касата на дружеството в брой, и това били именно получените по приложените към отговора на исковата молба 3 броя РКО със суми от по 150 лева. Ищецът получавал сумите в брой, зареждал превозното средство с гориво и оправдавал извършения разход с представени в касата на дружеството на издадени фактури, приложените към отговора на исковата молба също, в размер на всяка от получените по РКО суми. В този смисъл оспорва направеното в отговора възражение за прихващане.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника, по отношение на направеното уточнение на ищеца заявява, че в дружеството няма наличие на пътни книжки за управлението на процесното МПС, каквото е нормативното изискване при управление на такъв вид служебен автомобил.

Дори и някой да му бил възлагал, липсвали данни, че този автомобил е бил управляван от това лице в дружеството.

В съдебно заседание от 19.03.2026 г. по искане на ищеца е допуснато изменение на предявените искове, чрез увеличаване на техния размер, както следва:

1. Иска за неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025 г. от 500,00 лв., частично от 1500,00 лв., на 521,29 евро (1019,56 лв.), частично от 966,94 евро (1500,00 лв.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и до окончателното и изплащане;

2. Иска за неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2025 г. от 500,00 лв., частично от 1500,00 лв., на 505,30 евро (988,29 лв.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и до 3 окончателното и изплащане;

3. Иска за неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2025 г. до 11.03.2025 г. от 150,00 лв., частично от 750,00 лв., на 121,35 евро (237,34 лв.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и до окончателното и изплащане;

4. Иска за обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 500,00 лв., частично от 1800,00 лв., на 562,99 евро (1101,12 лв.), частично от 920,32 евро (1800,00 лв.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и до окончателното и изплащане;

5. Иска за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 27 дни неизползван платен годишен отпуск от 500,00 лв., частично от 1800,00 лв., на 824,92 евро (1613,40 лв.), частично от 920,32 евро (1800,00 лв.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и до окончателното и изплащане.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства се установява, че страните са сключили трудов договор от 19.03.2013 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „арматурист“ при ответника „Русенска строителна компания” АД, гр. Русе. С Допълнително споразумение към трудовия договор от 31.01.2024 г., основното месечно трудово възнаграждение било определено в размер на 933 лв. Със Заповед № 29а/11.03.2025 г. трудовото правоотношение било прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 11.03.2025 г., поради подадено от работника заявление от същата дата. В заповедта е посочено, че на лицето следва да се изплатят обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ.

Ответникът не е ангажирал доказателства относно заплащане от негова страна на трудово възнаграждение за претендираните периоди и на обезщетения за неспазено предизвестие и неизползван платен годишен отпуск.

Към отговора на исковата молба ответникът прилага фишове за работната заплата на ищеца за месеците януари, февруари и март 2025 г., Разчетно-платежна ведомост на „РСК“ АД за м.април 2025 г. 3 броя РКО, издадени на 16.04.2024 г., 16.04.2024 г. и 30.06.2024 г., ведно с фактури към тях, и заверен препис от страници на касовата книга на ответното дружество, установяващи наличностите на парични средства в нея към конкретна дата.

Разпитаният по делото свидетел Н. Д. Ш., работил при ответника от 1996г. до 2025г. с последна заемана длъжност „оперативен ръководител производство", установява, че арматурният цех в „Русенска строителна компания” АД е приемал арматурни заготовки и ги монтирал на строителни обекти. Транспортирането на работниците и на арматурната заготовка ставало със служебен автомобил. Свидетелят е възлагал на ищеца такива дейности, с някой от лекотоварните автомобили до 3,5 тона, 7-местни, собственост на ответника. Дружеството нямало ведомствена бензиностанция и зареждали от обществени бензиностанции. Когато в някой от автомобилите нямало гориво, работникът подавал информация, че няма налично гориво и го изпращали в касата да изтегли пари, да зареди. Там се пишел РКО и след като заредял представял фактура на името на дружеството за зареденото количество, която 4 тя се прикрепяла към РКО. Трябвало на всяка фактура шофьорът отгоре да напише регистрационния номер на автомобила. Някой от Съвета на директорите, в лицето на Изпълнителния директор, на Председателя на съвета на директорите или свидетелят се обаждали на съвместяващата длъжност касиер Д. С.. Така действали години наред. Пътен лист попълвали само за товарните автомобили над 3,5 тона с товарителница, за лекотоварните автомобили нямало практика да се попълва пътна книжка.