Определение № 941 от 06.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 941 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Николай Стоянов като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500384 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на В. А. П. срещу Определение № 82 от 21.01.2026 г. по гр.д. № 2 110/2025 г. по описа на РС – Карлово, с което на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК производството по делото е прекратено и е върната ИМ на П., въз основа на което е образувано.

За постановяването на прекратителното определение районният съд е приел, че ищцата – въпреки дадените й указания, не е изложила факти и обстоятелства, на които основава иска си за собственост върху процесните недвижими имоти, не е посочила предвидено от закона основание да придобИ.е на правото на собственост / наследяване, правна сделка, оригинерен начин и др. /, не е посочила и времето на придобИ.е на собствеността. Приел е, че в изпълнение на дадените й в тази насока указания, ищцата е заявила да е придобила имотите на основание влязло в сила Решение от 11.02.2003 г. по гр.д.

№ 767/2000 г. по описа на РС – Карлово - с което обаче за нея не са признати претендираните права, както и че такива права за нея не възникват от бланкетното позоваване на разпоредбите на чл.чл. 26 и 27 от ЗЗД, касаещи основания за нищожност и унищожаемост на договорите.

Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност и искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане делото на първоинстанционния съд за даване по нататъшен ход на производството. Счита да са отстранени нередовностите на ИМ, като фактите и обстоятелства, на които основава правото си на собственост по предявения иск са ясно посочени. В случай, че е налице все още неяснота счита да е следвало да й бъде указано конкретно в какво се изразява същата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК процедура по чл. 276 от ГПК не се изпълнява. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

Пред РС – Карлово е предявен от В. П. срещу И. С. Н. иск за признаване за установено, че П. е собственик на ¾ ид.ч. от втори жилищен етаж, представляващ СОС с идентификатор *** по КККР на гр. С., ведно с прилежащия към този СОС цял таван от сградата – която сграда с идентификатор ***, както и на ½ ид.ч. от дворното място, в което сградата е построена, което дворно място – цялото с площ 516 кв.м., 1 съставляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. С. / бивш парцел IV – 1444, кв. 74 / и на построените в него две постройки допълващо застрояване с идентификатори *** и ***. Заявено е искане за обезсилване / частично / на констативния нотариален акт № 32 от 14.09.2003 г., том III, рег. № 3849, н.д. № 37182003 г. на Нотариус рег. № 099 - с който ответникът е признат за собственик на целия СОС *** и на ½ ид.ч. от ПИ *** и на казаните постройки допълващо застрояване в него.

Искът се основава на следните твърдения:

Ищцата и праводателят на ответника – С.И.Н. / починал на 04.02.2016 г./ били съпрузи, като бракът им е сключен на 25.10.1986 г. и прекратен с Решение от 06.12.1999 г. по гр.д. № 393/1999 г. по описа на РС – Карлово. С. Н. имал предходен брак с Д.И.Б., по време на който брак двамата възмездно / със заемни средства от ДСК по договор за заем от м. август 1981 г. / придобили собствеността върху процесната ½ ид.ч. от ПИ *** и изградили процесния втори жилищен етаж – сега СОС *** - на основание отстъпено им право на надстрояване от родителите на С. / н.а. № 80/12.12.1979 г. , том II, н.д. № 868/1979 г./. След прекратяването на брака жилищния имот, ведно с прилежащата ½ ид.ч. от дворното място били допуснати до делба между С. и Д. при квоти ¾ ид.ч. за С. и ¼ ид.ч. за Д., а при извършването на делбата възложени в дял на С. на основание чл. 288 ал. 2 от ГПК / Решение № 82/11.03.1987 г. по гр.д. № 777/1986 г. по описа на РС – Карлово / срещу дължимо от него на Д. уравнение на дела й в размер на сумата 2 432,89 лева. Към датата на извършване на делбата ищцата П. била в брак със С., към датата на сключването на брака им непогасения остатък от тегления от С. и Д. през 1981 г. заем от ДСК възлизал на сумата 8 945, 43 лв. и бил изплатен изцяло от нея с лични средства по време на брака й със С..

Счита, че с изплащане на остатъка от казания жилищен заем по време на брака с изцяло нейни средства е придобила правото на собственост върху процесните ¾ ид.ч. от жилището и ½ ид.ч. от дворното място, съответно ответникът не е техен собственик, т.к. праводателят му С. не е бил такъв, съответно не е могъл да му ги отчужди валидно с договорите, изповядани с н.а. № 87 от 04.05.1987 г. и № 348 от 02.08.1999 г. на нотариус при РС – Карлово.

По делото съдът е приложил служебно свое гр.д. № 767/2000 г. , с което с влязло в сила решение е отхвърлен предявеният от П. срещу бившия й съпруг С. Н. и настоящия ответник И. С. Н. иск за признаване за установено, че П. и С. Н. са собственици на ¼ ид.ч. от казания жилищния имот като придобит по време на брака им в резултат на съвместен принос.

При така установеното, изцяло неправилен е извода на районния съд, че ИМ е нередовна, т.к. ищцата - въпреки дадените й от съда указания, не е посочила факти и обстоятелства, на които основава претенцията си за собственост досежно процесните имоти, респ. че соченото от ищцата основание на тази й претенция е влязлото в сила Решение № 176/11.02.2003 г. по гр.д. № 767/2000 г. на РС - Карлово, от което не възниква за нея твърденото право на собственост.

Основанието, от което ищцата счита да е възникнало правото й на собственост, е ясно посочено – изплатен с лични средства остатък от изтеглен от бившия й съпруг С. Н. отпреди брака им заем от ДСК, със средствата от който заем последният е придобил / също преди брака му с ищцата / процесните имоти. Доколко изплащането на този заем / дори и да е погасен с лични нейни средства / е годно основание за придобИ.е от ищцата на заявеното вещно право собственост, е въпрос по основателността на иска.

Предвид изложеното, частната жалба срещу обжалваното прекратително определение е основателна. Определението се отменя като неправилно и делото се връща на същия съд и състав за по нататъшен ход на делото.

2

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 82 от 21.01.2026 г. по гр.д. № 2 110/2025 г. по описа на РС – Карлово, с което на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК е прекратено производството по делото и е върната исковата молба с вх. № 13 010/20.11.2025 г. / по описа на РС – Карлово / на В. А.

П., ЕГН - **********.

Връща делото на същия съд и състав за даване по нататъшен ход на производството.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3