Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 297 от 15.06.2026, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 939/2025
Вид
Решение № 297
Подписан
15.06.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Иван Божиков Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.86 · Закон за собствеността
  • чл.10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Дупница, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20251510100939 по описа за 2025 година

Л. Н. Ц., ЕГН **********, и Д. Н. Ц., ЕГН **********, са предявили срещу община Сапарева баня, ЕИК 000261616, адрес: град Сапарева баня, ***, иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците на основание давност в периода от 1988 г. до настоящия момент, са собственици на реална част с площ от 1732 кв. метра от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сапарева баня.

Претендират се и направените разноски.

Ищците твърдят, че на основание давност, текла от 1988 г. до настоящия момент, са собственици на реална част с площ от 1732 кв. метра от Поземлен имот с идентификатор *** /шестдесет и пет хиляди триста шестдесет и пет точка тридесет и четири точка осемдесет и едно/ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сапарева баня, община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрени със Заповед №РД-1815/19.02.20О8 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: няма данни, с площ 2848 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 034081, при съседи на целия имот: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, при съседи на реалната част: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и от юг — съсобствено, частта от ПИ с идентификатор ***.

През 1988 г. ищците сключили граждански брак и по този повод имотът им бил подарен от Никола Ц. /баща на Л. Ц./, а правото на собственост на дарителя е придобито на 1 основание наследство от Темелаки Ц.. От 1988 г. до настоящия момент ищците владеят имота постоянно, явно и спокойно, като в част от нето засадили овощни дървета. През 2010 г. купили бунгало /фургон/ и оттогава ползвали имота като вилно място.

Ответната община не е оспорвала владението на ищците и не е демонстрирала, че счита имота за свой. Поради това ищците са придобили правото на собственост върху имота на основание давност, текла от 1988 г. до настоящия момент.

При опит за снабдяване с нотариален акт ищците установили, че в община Сапарева баня имотът е записан като общинска собственост, с посочено придобивно основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Преди първото съдебно заседание е постъпило писмено становище от ответника, с което оспорва основателността на иска, тъй като процесният имот е отразен в картата за собственост със статут на земеделска земя по чл.19 ЗСПЗЗ на основание влязло в сила протоколно решение № 1/30.03.2009 г. на комисия, назначена със заповед № РД-05167/13.01.2008 г. на директора на ОД «Земеделие» - Кюстендил.

Със съставянето на акт № 3002/2025 г. за частна общинска собственост за имота общината е заявила претенциите си за собственост и е прекъснала евентуално текла до този момент придобивна давност за ищците. Предвид статута на процесния имот, придобивна давност е могла да започне да тече от 08.03.2022 г. и не е изтекла до предявяването на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложените към отговора протоколно решение № 1/30.03.2009 г. на комисия, назначена със заповед № РД-05-167/13.01.2008 г. на директора на ОД «Земеделие» Кюстендил и извадка от приложение №1 към него се установява, че процесният имот е включен в имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ в землището на гр. Сапарева баня. След подаването от ищците на 30.01.2025 г. на молба за издаване на нотариален акт за право на собственост върху имота е издадено удостоверение с посочване, че имотът е общинска собственост, и на 25.02.2025 г. е съставен акт за частна общинска собственост № 3002/2025 г. с посочено правно основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.

От показанията на свидетелите А.Я. и П.А. се установява, че процесният имот не се намира в полето, където са били масивите на ТКЗС, а над гробищата на града, във вилна местност близо до гората. Частта от имота, стопанисвана от ищците, е с площ около декар и половина и е оградена, в нея има фургон, овощна градина и ливада; от около тридесет години е стопанисвана от Л. Ц. и съпругата му, а преди това - от бащата на Л. Ц..

Видно от заключението на вещото лице Д. Х. по назначената основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, Поземлен имот с идентификатор *** е със статут на земеделска земя. Част от имота е оградена и представлява овощна градина, иглолистна гора и пасище, като от южната страна оградата от дървени колове и телена мрежа на места е паднала или липсва. Площта на оградената част е 1732 кв. м. и на Приложение №1 от допълнителната съдебно-техническата експертиза е отграничена с т. 4-5-6-7-8-13-14-15-16-910-11-12.

Няма данни имотът да е включван в блок на ТКЗС, причисляван към държавния поземлен фонд, отнеман или одържавяван по реда на изброените в чл.10 ЗСПЗЗ хипотези.

Не е подавано заявление за възстановяване на правото на собственост, въпреки че имотът попада в територия, определена за възстановяване на земеделски земи в съществуващи стари реални граници.

С оглед изложеното, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК - положителен установителен иск за собственост и ищецът следва да докаже чрез способа на главното и 2 пълно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание.

С оглед на твърдяното от ответника, че процесният имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, в негова тежест е да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците; след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.

В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.

Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ /Решение № 21 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1327/2009 г., II г. о., ГК и др./.

Както в теорията, така и в практиката последователно се приема, че актуването и деактуването на недвижими имоти нямат правопораждащо, респ. – правопогасяващо действие. Актовете за държавна и общинска собственост са предназначени да удостоверят възникването, изменението и погасяването на правото на собственост и съответно се ползват с доказателствена сила за удостоверените с тях факти, относими към конкретен придобивен способ, но при оспорване тази доказателствена сила може да бъде опровергана, защото самият акт не създава (респ. – не погасява) права за държавата или общината /Определение № 2354 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 703/2023 г., II г. о., ГК и цитираните в него съдебни решения/.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установи, че процесният Поземлен имот с идентификатор *** не попада в обхвата на нито една от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, за него няма подадено заявление за възстановяване на правото на собственост. Поради това общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ.

Предвид липсата на пречка по чл.86 ЗС за придобиване по давност, въз основа на събраните гласни доказателства за упражнявано владение в периода от 1988 г. до настоящия момент върху част от ПИ № ***, ищците се легитимират като собственици на тази част от процесния имот по давност, изтекла до 1998 г. – чл.79, ал.1 ЗС. Съгласно Решение № 442 от 3.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2022 г., I г. о., ГК, презумпцията по чл.69 ЗС, че владелецът държи вещта като своя, е приложима и в хипотеза на упражнявано владение върху реална част от имот.

С оглед на изложеното съдът приема, че ищците установиха правото си на собственост върху претендираната част от процесния имот и предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК, като основателен и доказан, следва да бъде уважен.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноските, направени от ищците по водене на делото за държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер общо на 780, 67 евро. Не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение /по делото са представени единствено доказателства за упълномощаване от ищците на участвалия процесуален представител/.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на община Сапарева баня, ЕИК 000261616, че Л. Н. Ц., ЕГН **********, и Д. Н. Ц., ЕГН **********, на основание давност в периода от 1988 г. до 1998 г. са собственици на реална част с площ от 1732 кв. метра от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сапарева баня, област Кюстендил, одобрени със Заповед №РД-1815/19.02.20О8 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: няма данни, с площ 2848 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 034081, при съседи на целия имот: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, при съседи на реалната част: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и от юг — съсобствено, частта от ПИ с идентификатор ***, разположена в частта от ПИ № ***, отграничена с т. 4-5-6-7-8-13-14-15-16-910-11-12 по приложение №1 към допълнителната съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Д. Х..

ДАВА на ищците, съгласно чл.115, ал.2 от ЗС, 6-месечен срок от влизане в сила на решението да отбележи същото, като след изтичане на този срок, ако това не бъде направено, вписването на исковата молба губи действието си.

ОСЪЖДА община Сапарева баня, ЕИК 000261616, да заплати на Л. Н. Ц., ЕГН **********, и Д. Н. Ц., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 780, 67 евро.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4