Решение № 189 от 21.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Варна, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100502335 по описа за 2021 година

Производството е въззивно за проверка на валидността, допустимостта и правилността на Решение № 798 от 06.07.2021 г. постановено по гр.д. № 2335 по опис на ВРС за 2021 г. в отхвърлителната му част и е образувано възоснова на въззивна жалба подадена от УМБАЛ „Света Марина"ЕАД, ЕИК: 103562052 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул."Христо Смирненски" №1 , с която се иска отмяна решението и уважаване на предявения иск установителен иск.

Ответникът СТ. Д. СТ., ЕГН: ********** оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание, страните поддържат жалбата и писмения отговор, съответно исковата молба и писмения отговор.

Настоящият вззивен съд, след като се запозна с първоинстнационното производство, доводите в жалбата и тези в писмения отговор на същата, поддържаните искания и становища на спорещите страни, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, отнесени към подлежащите на доказване фактически твърдения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от УМБАЛ „Света Марина" ЕАД срещу СТ. Д. СТ. за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №260639/29.01.2021г., издадена по ч. гр.д. №1126/2021г. по описа на ВРС, 25 с. в полза на ищеца, а именно : сумата от 391.60 лева, дължима за оказана медицинска помощ по КП №263 и извършени диагностични процедури и проведено лечение като пациент с И3№80813 в Отделение по рехабилитация към Клиника по физиотерапия и рехабилитация при УМБАЛ"Света Марина" за периода 03.11.2020 г. до 10.11.2020 г., на основание чл.51 ЗЗО, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 28.01.2021г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 03.11.2020 г. ответникът постъпил в Отделението 1 по рехабилитация към Клиниката по физиотерапия и 1 рехабилитация при УМБАЛ "Света Марина" ЕАД по повод на оплаквания от болки в шийната област, придружени от сутрешна скованост и изтръпвания към двете ръце. След извършени изследвания на пациента била поставена диагноза- лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, хипестезия на кожата, увреждане на шийните коренчета. При хоспитализацията пациентът декларирал писмено, че през текущата календарна година не е провеждал физиотерапевтично лечение по КП №263, както че ще дължи заплащането на стойността на клиничната пътека в размер на 391.60 лева, в случай че НЗОК откаже да заплати на УМБАЛ"Света Марина" ЕАД извършената дейност поради обстоятелството, че същото лечение му е било провеждано през текущата календарна година. Пациентът е лекуван в лечебното заведение за периода 03.11.2020г. до 10.11.2020г. по посочената клинична пътека, като били изпълнение всички диагностично-терапевтични процедури, изискуеми съгласно диагностично- лечебния алгоритъм на КП №263. След отчитане на клиничната пътека по съответния ред, НЗОК чрез РЗОК отказала да заплати на УМБАЛ"Света Марина" ЕАД оказаното на ответника лечение по КП №263. Съгласно изготвената от РЗКО справка лечението на пациента не следвало да бъде заплатено от Касата, тъй като същият бил хоспитализиран по КП №263 повече от един път за календарна година. съгласно правилата за диагностично-лечебния алгоритъм на КП №263 НЗОК заплаща клиничната пътека еднократно за една календарна година за лечение на един пациент, поради и което на основание чл.51 ЗЗО ответникът дължал на лечебното заведение сумата от 391.60 лева, определена съгласно ценоразписа на УМБАЛ"Света Марина" ЕАД.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска. Твърди, че при определянето на клиничната пътека служителите на ищеца са допуснали грешка, за което той не може да отговоря имуществено.

Първоинстнационният съд е установил, че на 03.11.2020г. с направление за хоспитализация СТ. Д. СТ. е приет за лечение в УМБАЛ"Света Марина"ЕАД по клинична пътека № 263 - Физикална терапия и рехабилитация при болести на периферна нервна система и е изписан на 10.11.2020г. При приема е подписал декларация, че през текущата календарна година не е провеждал физиотерапевтично лечение същата клинична пътека.

Предупреден е, че следва да заплати стойността на клиничната пътека в размер на 391.60 лева, в случай, че Националната здравно осигурителна каса откаже да заплати на УМБАЛ "Света Марина" извършената дейност. Първоинстанционният съд е обсъдил писмен документ месечна справка спецификация за отхвърлени случаи по КП, в която за клинична пътека №263 е посочена причина: хоспитализация над 1 годишно (по НРД) за КП р 261(над 18), р 262, р 264 и р 263 и хоспитализация по КП Р 263 , Р264 повече от един път за НРД на 2 едно ЗОЛ. Представена е заповед №Р-588/02.09.2020г., с която са приети цените за лечението по клинични пътеки в УМБАЛ"Света Марина,, ЕАД. Ответникът е представил резултати от изследване с ЯМР и два броя фактури.

Възоснова на тези доказателства, съдът съобразявайки разпределението на доказателствената тежест е приел, че ищецът при условия на пълно и главно доказване, следва да установи релевантните факти за претендираното вземане – проведено лечение по КП №263 и второ такова, по същата клинична пътека в рамките на текущата година, и е заключил, че единственото доказателство представено от ищеца, за наличието на предходно проведено лечение е приложение 5 от исковата молба – месечна справка спецификация, за отхвърлени случаи по КП за периода от 01.11.2020 г. 30.11.2020 г.

, но поради това, че документът е частен и свидетелстващ, изготвен едностранно от ищеца той не ползва с обвързваща за съда материална доказателствена сила.

Спорът поред въззивният съд се заключава в това, дали ищецът е представил доказателства за факта, че ответникът е провеждал две идентични лечения в една и съща календарна година. Настоящият въззивен съд при пълно препращане към мотивите на първоинстанциония, приема, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Фактът за две проведени идентични лечения, по една и съща клинична пътека, в рамките на една календарна година, не се установяват със справки от ищеца, а с документи за прием и изписване, т.е. тези документи, които са изследвани от НЗОК за да формира своето становище, с което отказва да плати второто по време лечение. В това производство, не е призната доказателствена сила на справката /за разлика от заповедното/, поради което ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказаване. Изложеният механизъм на установяване на факти, който ползва лечебното заведение – ищец, не обосновава извод за неправилен съдебен акт. Съжденията за отговорността на пациента, подписал декларация и претендираната възоснова на тази декларация отговорност, настоящият съд не споделя.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Мотивиран от гореизложеното, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 798 от 06.07.2021 г. постановено по гр.д. № 4237 по опис на ВРС за 2021 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4