Определение № 956 от 16.08.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 822/2021
- Вид
- Определение № 956
- Подписан
- 16.08.2021
- Състав
- Галя Василева Белева, Александър Димитров Муртев, РАДОСТИНА ПЕТКОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.292 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Закон за наследството
- чл.225а · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 956 гр. Бургас , 16.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Галя В. Белева
Членове:
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Александър Д. Муртев като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно гражданско дело № 20212100500822 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.129, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частни жалби на Д. ЯНК. Г., ЕГН : ********** и П. ЯНК. Г., ЕГН :
**********, и двамата с адрес гр. Бургас, ж.к. “Меден Рудник”, бл.161, вх.4, ет.1, депозирани чрез адв. Галина Павлова, против Определение № 515 от 19.04.2021г. постановено по гр.д. № 1833/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което производството по цитираното дело е прекратено като недопустимо и исковата молба върната на ищеца.
С жалбите се релевира оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Оспорва се констатацията на районния съд, че не е налице правен интерес от положителен иск за собственост на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗС. Сочи се, че този извод на съда не е съобразен с представените с уточнението към исковата молба допълнителни писмени доказателства. Акцентира се върху обстоятелството, че видно от представеното решение по адм. Дело № 2122/2020г. на БАС, след влизане в сила на административните актове по чл.225а от ЗУТ, от ответника са предприети принудителни действия чрез изпращане на ПДИ, които имплицитно съдържат искане покойната им майка /съответно ищците като нейни наследници/ да съборят процесната полумасивна жилищна сграда, за която е сезиран съда с положителния иск за собственост, както и предипреждение, че при липса на доброволно изпълнение, ще се пристъпи към фактически действия по премахване на сградата и към принудителни санкции. В допълнение на изложеното се сочи, че с решението по цитираното дело все още не е влязло в сила, като понастоящем ищците били конституирани като жалбоподатели в процеса в качеството си на наследници и се изчаквало произнасяне на ВАС по предявения иск по чл.292 от АПК. Цитира се и съдебна практика на ВКС в подкрепа на тезата, че когато предмет на изпълнителното производство е премахване на незаконно строителство, носителят на накърненото право има правен интерес да се защити с положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения молят атакуваното определение да бъде отменено, като бъде постановено първоинстанционното производство да продължи.
Препис от частните жалби не са връчвани на насрещната страна за становище, с оглед разпоредбата на чл.129, ал.3, изр. посл. от ГПК.
Частните жалби са подадени против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия 1 срок, от надлежно упълномощен представител на легитимираните лица, които имат правен интерес от обжалването, и съдържат необходимите реквизити, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, същата са неоснователни.
С оглед твърденията на страните и представените доказателства, съдът намира от фактическа следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. и П.Г.и против Община Бургас с искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са съсобственици в равни идеални части при присъединено владение с това на покойната им майка Р. В. Г. в продължение на повече от десет години и по наследство от нея и покойния им баща Я. П. Г. на ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 50 /петдесет/ квадратни метра, 42 /четиридесет и два/ квадратни метра от която са нанесени в КККР на град Бургас, съгласно Заповед № 18-2254/30.03.2017г. на Началника на СГКК с идентификатор *** /нула седем хиляди и седемдесет и девет точка шестотин и петдесет точка осемдесет и осем точка шест/, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /нула седем хиляди и седемдесет и девет точка шестотин и петдесет/ квадратни метра, който е частна общинска собственост, при граници на имота: поземлени имоти, с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, съгласно КККР на град Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-2254/30.03.2017г. на Началника на СГКК – Бургас, за който поземлен имот e отреден бивш УРЕГУЛИРАН ПАРЦЕЛ II – 180 /втори – имот сто и осемдесети/ в квартал 94 /деветдесет и четвърти/ по плана на ж.к.
“Меден Рудник” град Бургас, целият парцел състоящ се от 400 /Четиристотин/ квадратни метра, при граници на парцела: улица “Залесителна”, парцел III-181, парцел V-185, имот пл.
№ 176, парцел I-178, подобрения и трайни насаждения.
В исковата молба се твърди, че след смъртта на баща им на 10.10.2010г., двамата ищци, заедно с покойна им майка са владяли непрекъснато, несъмнено, явно и необезпокоявано съсобствения им недвижим имот, описан по-горе, като този факт бил достояние на всички около тях. Понастоящем, след нейната смърт /на 15.01.2021г./, за тях се пораждало правото да бъде образувано настоящото съдопроизводство, с цел да докажат, че като нейни законни наследници и като наследници на баща им, притежават правото на собственост при равни части при условията на присъединено владение и придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС и по наследство съгласно чл.5 от ЗН, описания по-горе недвижим имот. Сочат, че никога през този период от време, не е имало причина, който и да било да предяви претенции към притежаваното от тях право на собственост, като освен майка им, те също владели и ползвали имота и заплащали заедно данъците и разходите за ползването му.
Твърди се, че на 26.09.2016г. служители от Община – Бургас по сигнал на новия съсобственик, който придобил чрез публична продан останалата част от имота им – предмет на процесния нотариален акт, а именно – ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 75 км.м. от построената в същия имот жилищна сграда, без тяхно знание и съгласие са съставили три броя Констативни акта, а на 25.01.2017г. въз основа на тях са издали три заповеди с № 165, 166 и 168 от 25.01.2017г. на Заместник кмета на Община Бургас, съгласно които е прието, че описаният по-горе недвижим имот е съставен от три отделни сгради, които съгласно чл.225а от ЗУТ подлежат на събаряне като незаконни, поради това, че са без строителни книжа. Навеждат доводи, че тези актове и заповеди са нищожни, тъй като обектите за които са постановени не отговорят на изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове за самостоятелен обект, за да бъдат обект на такива актове. Сочат, че и трите Заповеди включват част от описаната ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, която има само един вход и едно сервизно помещение, за което няма издадена такава заповед и което не подлежи на събаряне. Посочват, че издадените заповеди били обжалвани от 2 покойната им майка и били потвърдени на две инстанции. Към момента на съставянето на Констативните актове и заповедите въз основа на тях, въпреки че били съсобственици с майка им върху полумасивната сграда, не били уведомени за издаването им и поради това им били дадено право да ги обжалвант. Ето защо за тях доказване правото им на собственост върху описаната по-горе постройка, за която се отнасят тези административни актове, за ищците се пораждала необходимостта да поискат на осн. чл.17, ал.2 от ГПК да се проведе косвен съдебен контрол върху издадените три заповеди, потвърдени понастоящем от БАС и ВАС.
Иска се на осн. чл.17, ал.2 от ГПК да се проведе косвен съдебен контрол върху следните административни актове: Констативни актове № 75, B 76 B и 77 B/26.09.2016г. на Дирекция ЦАУ – Възраждане при Община Бургас и на Заповеди № 165, 166 и 168 от 25.01.2017г. на Зам. Кмета на Община Бургас, като се навеждат доводи, че същите са нищожни, поради липса на предмет . Сочи се, че този порок е съществен, тъй като същият обуславя пълна липса на предпоставките , визирани в хипотезата на нормата на чл.225а ЗУТ, като актовете са изцяло лишени от законно основание. Нищожните административни актове не пораждали никакви правни последици за адресатите си и за да не създават правна привидност, че съществуват, при констатиране на основание за нищожност, съдът следвало да ги отстрани от правния мир, чрез обявяване на тяхната нищожност.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли искането за провеждане на косвен съдебен контрол върху цитираните актове, се прави искане към първоначалния иск, да бъдат такива по чл.124, ал.4 от ГПК и съдът да се произнесе по валидността на цитираните административни актове. В тази връзка молят съдът да съобрази направените в Определение № 337 от 27.06.2012г. по ч.гр.д. № 282 /2012г. на ВКС и Определение № 337 от 27.06.2012г. по ч.гр.д № 38 /2011г. на ВКС правни изводи. В подкрепа на изложеното ангажират доказателства.
С разпореждане от 18.03.2021г. БРС е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищците да изложат факти и обстоятелства, обуславящи правния им интерес от положителния установителен иск за собственост срещу Община Бургас, а именно да изложат фактите и обстоятелствата, с които ответникът Община Бургас оспорва претендираното от тях право.
С молба от 02.04.2021г., ищецът П.Г. е изложил твърдения, че общината оспорва законността на процесната сграда като е издала констативни актове и заповеди, с които според страната общината е предприела незаконосъобразно събаряне на сградата.
С молба от 02.04.2021г., ищцата Д.Г. е изложила съображения за незаконосъобразност и нищожност на административните актове, за които се иска съдът да проведе косвен съдебен контрол. Твърди се, че общината оспорва правото на собственост на ищците, като за това е приложено доказателство – писмено уведомление, с което общината е прекратила договор за доставка и монтаж на отоплително оборудване по интегриран проект.
За да постанови обжалваното определение, БРС е приел, че е сезиран с установителен иск за собственост на подробно индивидуализирания в исковата молба недвижим имот.
Приел е, че за ищците липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за правото на собственост, тъй като от съдебно установяване не се нуждае правото им на собственост върху въпросната полумасивна жилищна сграда с идентификатор ***, а законосъобразността на постановените от ответника административни актове. Застъпил становище, че недоволството на ищците от резултата от обжалването на административните актове по реда на АПК не е в състояние да обуслови правния им интерес да искат своеобразен нов опит за обжалването им по реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Изложил мотиви, че констатацията от компетентен административен орган с издаден административен акт, че един имот е незаконно изграден и по тази причини следва да бъде съборен не засяга правото на собственост. Посочил, че в разглежданата хипотеза защитата на правата на ищците и привеждане на фактическото състояние в съответствие с правното 3 следва да да се осъществи по друг процесуален ред.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
При това изложение на обстоятелствата и направеното искане първият въпрос, който поставя казусът, според БОС, е относно правния интерес на ищеца от предявяване на установителния иск за собственост. При установителните искове / за разлика от осъдителните и конститутивните искове /правния интерес от исковата защита е посочен изрично в закона, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска.
Въпросът за правния интерес при предявяване на установителен иск за собственост или друго вещно право е разгледан в ТР № 8 / 2012 г. от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според утвърдената съдебна практика на ВКС, правният интерес от предявяване на установителен иск/ положителен или отрицателен / винаги е налице, когато чрез фактически или правни действия ответникът отрича претендираното от ищеца право, оспорва отричаното от ищеца право или по какъвто и да е начин смущава нормалното упражняване на правата на ищеца.
Районния съд правилно е заключил, че недоволството на ищците от резултата от проведеното по реда на АПК обжалване на издадените индивидуални административни актове не може да обоснове правния им интерес от предявяване на установителен иск за собственост, като тези съображения следва да бъдат споделени. С исковата молба, в т.ч. и с направените от тях уточнения, ищците не са навели обстоятелства, които да обусловят извод, че налице правен спор относно претендираните от тях по отношение на ответника права. Правен интерес от търсената с иска защита не може да бъде обоснован и с оглед ангажираното от тях писмено доказателство - писмено уведомление адресирано до тяхната наследодателка Р. Г.. Изложените в това уведомление мотиви касаят констатацията на общината, че сградата, декларирана от тяхната наследодателка не отговаря на изискванията на пилотната програма за повишаване качеството на атмосферния въздух, тъй като по същата било предвидено отоплителните устройства да се предоставят и монтират в жилищни сграда, изградени по одобрени проекти и с издадено удостоверение за ползване.