Определение № 4049 от 29.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4049 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.И.Д. като разгледа докладваното от В.И.Д. Гражданско дело № 20251110125852 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. В. М. срещу „ХХХХХХХХХ“ ЕООД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 09.11.2018 г. е сключила с ответника „ХХХХХХХХХ“ ЕООД договор за потребителски кредит № ........ Съгласно договора е отпуснат заем в размер на 1 300 лв. за срок от 36 месеца, при договорена годишна възнаградителна лихва от 41,17% и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,89%. Към договора е присъединен пакет от допълнителни услуги „Екстра +“ на стойност 1 647,72 лв., с което общото задължение е нараснало на 3 931,20 лв., които ищцата твърди, че е изплатила изцяло. Ищцата поддържа, че 1 договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10, 11 и 19 ЗПК. Основните доводи са, че стойността на допълнителните услуги (над 120% от размера на кредита) е реална цена на кредита, която не е включена при изчисляването на ГПР, което представлява заобикаляне на закона; реалният ГПР надвишава законовия лимит от петкратния размер на законната лихва по чл. 19, ал. 4 ЗПК; клаузите за допълнителни услуги са неравноправни, тъй като са наложени в интерес на кредитора и не предоставят реална икономическа полза за потребителя. Сочи, че при нищожност на договора потребителят дължи само чистата стойност на кредита (главницата), поради което разликата между платеното и полученото е получена от ответника без основание. При тези твърдения моли съдът да постанови решение с което да признае за установено, че сключеният на 09.11.2018 г. Договор за потребителски кредит № ....... е нищожен изцяло. В условията на евентуалност, да прогласи нищожността на клаузите относно ГПР и възнаградителната лихва, както и тези за допълнителни услуги и да осъди ответника да заплати сумата от 2 631,20 лв., представляваща платена без основание сума над главницата, ведно със законната лихва. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответното дружеството признава, че ищцата е заплатила сума над главницата в размер на 2 631,20 лв., но поддържа, че договорът е действителен. Излагат се съобраежния, че договорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави и е резултат от свободата на договаряне, както и че допълнителните услуги не са били задължително условие за отпускане на кредита, а са избрани доброволно от потребителя, поради което не следва да се включват в ГПР. Сочи се още, че ГПР е изчислен правилно - съгласно закона въз основа на задължителните разходи по кредита, както и че евентуално неточно посочване на ГПР не води до нищожност на целия договор, а само на съответната клауза, като потребителят все пак дължи възнаграждение за предоставения паричен заем. При тези твърдения моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за производството.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

2

Предявени са кумулативно обективно съединени искове: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. с чл. 22 и вр. с чл. 19, ал. 5 ЗПК за установяване спрямо ответника „ХХХХХХХХХ“ ЕООД, че договор за потребителски кредит „ХХХХ № ....... от 09.11.2018 г. е нищожен поради противоречие на закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, съединен с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 631,20 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит „ХХХХ № ....... от 09.11.2018 г., ведно със законна лихва от дата на предявяване на исковата молба – 08.05.025 г. до окончателно заплащане на сумата.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По предявения иск за нищожност на договора за кредит:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно: сключване на договор между страните, както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави.

Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.

По предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно: предаване на сума на ответника в размер на поне 2 631,20 лв., без да е имало основание за извършване на престацията, респективно – че сумата е заплатена по нищожен договор.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.

С оглед твърденията на ищеца и отговора на ответника, на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, СЪДЪТ ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, 3 следните обстоятелства: сключването на договора на 09.11.2018 г., неговите параметри (главница 1 300 лв., лихви и такси) и обстоятелството, че ищцата е изплатила по ДПК сумата от 3 931,20 лв.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на ССчЕ като не необходимо, доколкото част от поставените въпроси са относно факти, които се признават от ответника, а друга част не изискват специални знания, с които съдът да не разполага.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.02.2026 г., от 09,35 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4