Решение № 260718 от 16.10.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№260718 град Варна,16.10.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА при участието на секретаря ГАЛЯ

ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1470 по описа на ВРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от Ю.М.К., ЕГН: **********, чрез адв.К.Т. от

ВАК срещу „О. Ф.Б.“ЕАД, ЕИК: * осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на деликт, съизмерими със стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №20107110400732 по описа на ЧСИ Д. П.-Я.,*** действие ВОС.

Моли, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

На 29.04.2010 г. срещу ищецът е инициирано заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК, в резултат на което е образувано ч.гр.д. № 5842 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, XVIII състав.

Със заявлението заявителят „Б. Д." ЕАД със седалище и адрес на управление *** Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК *, представлявано от В. М. . Д. Н. Н. претендира сумата от 1 580,40 лева, представляваща както следва: главница в размер на 1 000 лв., договорна лихва в размер на 302,28 лв. за периода от 20.09.2008 г. до 21.04.2010 г., такса за закъснение в размер на 149,10 лв. за периода 20.02.2009 г. до 21.04.2010 г. по договор за кредит от 27.12.2006 г. на основание чл. 417, ал. 2 от ГПК ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 23.04.2010 г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и направените по делото съдебно - деловодни разноски състоящи се от юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и платена държавна такса в размер на 29,02 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Въз основа на издадените Заповед № 3360 от 26.04.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № 5842 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, XVIII състав Ю.М.К., ЕГН ********** Е ОСЪДЕН да заплати на „Б. Д." ЕАД,сумата от 1 580,40 лева, представляваща както следва: главница в размер на 1 000 лв., договорна лихва в размер на 302,28 лв. за периода от 20.09.2008 г. до 21.04.2010 г., такса за закъснение в размер на 149,10 лв. за периода 20.02.2009 г. до 21.04.2010 г. по договор за кредит от 27.12.2006 г. на основание чл. 417, ал. 2 от ГПК в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 23.04.2010 г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и направените по делото съдебно - деловодни разноски състоящи се от юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и платена държавна такса в размер на 29,02 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

По молба на „Б. Д." ЕАД и с разпореждане на съдебния изпълнител от 08.06.2010 г. е образувано изпълнително дело № 732 по описа за 2010 г. на ЧСИ Д. П. - Я.,*** действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители с peг. № *, адрес на кантора ***.

Видно от извършена справка по изпълнителното дело на

05.06.2013 г. въз основа на сключен договор за цесия е конституиран като взискател „О.Ф.Б." ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И. Г. Д. – М., вписано в службата по регистрация към Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК *********, поради което счита, че именно то е надлежни ответник на иска.

За защита на своите права и интереси ищецът ангажира услугите на адвокат, на който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. за процесуално представителство и защита в изпълнителното производство, за което с молба депозирана по делото са представени Договор за правна помощ и консултантско съдействие от 06.03.2018 г. и списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

След неколкократни посещения в кантората на частния съдебен изпълнител, проучване и анализ на делото, от името на ищеца е депозирана молба с вх.

№ 8344 от 28.03.2018 г. по изпълнително дело № 20107110400732 по описа за 2010 г. на ЧСИ Д. П. - Я. с която е отправено искане същото да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Отправеното искане не е уважено и не е издадено постановление за прекратяване на изпълнителното производство.

Предвид горното ищецът е принуден да заведе установително производство, по силата на което да бъде прието за установено, че е настъпила перемция в изпълнителното производство и на свой ред давност за правото на принудително изпълнение. С Решение 4720 от 21.11.2018 г. постановено по гр. дело № 4101 по описа за 2018 г. на Варненски районен съд, 48 -ми състав е уважена исковата му претенция и съответно прието за установено наличието на перемция и давност.

Един от източниците на задълженията е деликтната отговорност, уреден в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, която гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За непозволено увреждане отговорността може да е както на физически така и на юридически лица, съобразно правилата на чл. 49 от ЗЗД. Съгласно цитираният текст отговорността е в тежест на този (тази организация), които е възложил на свой работник да извърши дейност, в резултат, на която е настъпила вредата. Теоретичната обосновка на отговорността по чл. 49 от ЗЗД се основа на вината от лошия избор на лицето, на което е възложена работата, както и на неупражнен контрол върху дейността му, по повод изпълнението на същата. Тази отговорност е обективна и безвиновна, за чуждо виновно поведение.

С разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК законодателят е създал общо правило за разноските в изпълнението, като е посочил, че същите са за сметка на длъжника. Със същата разпоредба е предвидил две изключения от това общо правило - когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда и за разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Разпоредбата на чл. 79 ГПК урежда дължимостта на разноските в изпълнението, като предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати, (освен поради плащане в изпълнителното производство), както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Тази норма е специална и изброява случаите, в които длъжникът носи отговорност за разноските, направени от взискателя в рамките на принудителното изпълнение, но не урежда процесуалната възможност да се съберат по принудителен ред разноските, направени от длъжника в изпълнението в случай на неговото прекратяване поради недължимост на сумите. Постановлението на съдебния изпълнител не представлява изпълнително основание от изчерпателно изброените в чл. 404 ГПК, поради което съдебния изпълнител не може да присъди разноски и да събере такива от взискателя в изпълнително производство образувано от него (взискателя). Без наличието на изпълнителен титул и при липсата на изрична уредба в процесуалния закон за длъжника да възстанови направените от последния разноски в прекратеното изпълнително производство съдебният изпълнител не може да пристъпи към събирането на такива по принудителен ред.

Така за длъжника остава възможността да установи вземането си по исков ред, поради това, че направените от него разноски имат характер на вреди, претърпени от длъжника и въз основа на влязлото в сила съдебно решение да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на който да събере по принудителен ред дължимите му се разноски.

Гореописаните разноски в размер на 400,00 лв., които длъжникът по изпълнителното производство е сторил се явяват необходим разход във връзка със защитата му по него.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор.

Оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен Излага следните съображенията по неоснователността на иска.

За да е налице непозволено увреждане, както се претендира от ищеца, трябва кумулативно да са налице следните задължителни елементи, а именно:Действие или бездействие;противоправност на деянието - противоправност на деянието в настоящия случай ще е налице, ако взискателят ответник е знаел и въпреки знанието си, е предприел съответни действия;Вина - би била налице, ако въпреки знанието си, взискателят е причинил съзнателно вреда на ищеца;Вреда - би била налице тогава, когато е доказано, че ответникът е действал с ясното съзнание, че събира принудително без основание;Причинно-следствена връзка между деянието и вредата - ще е налице във всички случаи, в които може да се отговори положително на въпроса, че в резултат на конкретно поведение, посочените вреди не биха настъпили със знанието на ответника.

Ищецът не сочи доказателства, от които да може да се направи извод за изпълнение на фактическия състав за деликтна отговорност. Към датата на конституиране на "О.Ф.Б." ЕАД, като взискател по изп.д. 732/2010 г. по описа на ЧСИ Д.Я., дружеството е притежавало валидно вземане, което впоследствие е било погасено по давност.

За да се приеме искът за основателен, следва внимателно да се изследва основателността на претенцията - наличието на противоправно действие или бездействие, наличието на вреди и причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпването на вредата. В исковата молба се твърди настъпването на вреда, но ищецът не доказва тя да е настъпила, още по-малко вследствие действията на цесионера „О.Ф.Б." ЕАД.

Дори да се приеме, че е налице нанесена вреда, то тя не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с поведението на цесионера.

Дружеството взискател не е депозирало молби с искане за предприемане на изпълнителни действия след дата на настъпване на перемпция, както и след дата на погасяване на вземането по давност.

В този смисъл, моли съда да приеме, че към момента на депозиране на молбата за конституиране, като взискател по из.д.

732/3010 г. за „О.Ф.Б." ЕАД, в качеството на кредитор, е било налице непогасено вземане, подлежащо на принудително изпълнение, въз основа на предоставени от „Б. Д." ЕАД изпълнителни титули по силата на Договор за цесия от 12.06.2012 г.

Счита, че не е налице вреда претърпяна от ищеца, т.к.единствената молба, подадена по изпълнителното дело от процесуалния му представител е такава за прилагане по изпълнителното дело на договор за правна помощ, без да са осъществени каквито и да било действия по процесуална защита на длъжника.

В условие на евентуалност, в случай, че съдът счете, че все пак за ищеца съществуват реализирани вреди от противоправно поведение на „О.Ф.Б." ЕАД, то твърди и моли да приеме, че тези вреди биха били в размер на максимум 60.00 лева - минималният адвокатски хонорар, съгласно чл. б, т.З Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за извършване на справка по изпълнителното дело с даване на мнение по него. В този смисъл е и Решение № 946/31.10.2019 г., постановено по в.т.д. № 1400/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

С оглед гореизложеното моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения срещу „О.Ф.Б." ЕАД иск за заплащане на сума в размер на 400.00/четиристотин/ лева, представляваща парично вземане, определено от ищеца като „имуществени вреди", изразяващи се в платено от Ю.М.К. адвокатско възнаграждение по изп.д. № 732/2010 г. по описа на ЧСИ Д.Я. *** на КЧСИ.

Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 300.00, съгласно чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.