Решение № 260348 от 10.03.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260348/10.3.2021г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №4863/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от М. Иванов С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление

№442а-273 от 16.10.2020 г., издадено от Началник сектор „Общинска полиция“ в Четвърто РУ при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.17б, ал.1 от Закон за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 1000.00 лв.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На

16.08.2020 г. въззивникът М. С. пристигнал на почивка в с. Шкорпиловци със собствения си л. а. „Мерцедес Е 320“, рег.№ЕН5424КС, който аварирал на пътя в непосредствена близост до плаж „Шкорпиловци – юг“. За да не пречи на движението по същия път, въззивникът изместил автомобила на непосредствено граничещата с пътя част от имот №***, чиято площ представлява сиви дюни от морския плаж „Шкорпиловци – юг“. Тъй като за ремонта на автомобила била необходима доставка на резервна част, той престоял там до следобедните часове на втория работен ден след аварията – 18.08.2020 г.

Около 13.30 ч. на 18.08.2020 г. служител на Община Долни чифлик – свид. М.Й.-К., заемаща длъжност гл. експерт „Проект за развитие на Черноморското крайбрежие“, съвместно със служители на ПУ Долни чифлик към Четвърто РУ при ОД МВР Варна, извършили проверка на морски плаж "Шкорпиловци - юг", при която установили наличие на паркирани превозни средства, сред които и собствения на въззивника л. а. „Мерцедес Е 320“, рег.№ЕН5424КС, върху сивите дюни, включени в площта на имот №***. Тъй като водачите на паркираните автомобили не присъствали по време на проверката и не били установени на място, свид.

М. Й.-К. докладвала резултатите от проверката на кмета на Община Долни чифлик, който отправил съответно уведомление изх.№3760-488 от 27.08.2020 г. до Четвърто РУ при ОД МВР Варна, съдържащо данни за марка и регистрационен номер на превозните средства.

След установяване на въззивника като собственик на съответното превозно средство, до същия била изпратена покана, получена лично от него на 25.09.2020 г., за явяване в двуседмичен срок за съставяне на АУАН в Четвърто РУ МВР Варна. При последвало явяване на въззивника, на 02.10.2020 г., в присъствие и на свид. М. Й.-К., спрямо въззивника бил съставен от свид.

Ц.М. АУАН №381796, за това, че на 18.08.2020 г. около 13.30 ч., в к. к.

„Шкорпиловци“, с. Шкорпиловци, обл. Варна, паркирал собствения си л. а. „Мерцедес Е 320“, рег.№ЕН5424КС върху сиви дюни в границите на морски плаж „Шкорпиловци – юг“ в имот №***, с което виновно нарушил чл.17б, ал.1, вр. чл.30, ал.3 ЗУЧК.

На 16.10.2020 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.30, ал.3 ЗУЧК наказание глоба в минималния установен размер – 1000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите М. А., Венеция Предова, М.Й.-К. и Ц.М., така и от приобщените документи – НП №442а-273 от 16.10.2020 г., АУАН №381796 от

02.10.2020 г., писмо

№442000-14601 от 04.01.2020 г., писмо

№6600-82 от 08.10.2020 г., специализирана карта на морските плажове и дюни, писмо вх.№442000-14601/2020 г., снимков материал, докладна записка рег.№270р-9089 от 29.09.2020 г., покана до М.С., Заповед рег.№365з-3925 от 08.08.2019 г., електронно изявление D1314919885 от 18.08.2020 г. , Гаранционна карта за ремонт, валидна до 17.08.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД МВР Варна съобразно Заповед №365з-3925 от 08.08.2019 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения административен акт:

Нормата на чл.17б, ал.1 ЗУЧК (Нов – ДВ, бр.60/2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) предвижда тотална забрана за преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж. Точно с тази забрана не се е съобразил въззивникът, като на 18.08.2019 г., е паркирал управляваното от него превозно средство в границите на морския плаж "Шкорпиловци-Юг", находящ се в к. к. "Шкорпиловци", общ. Долни чифлик, обл.

Варна. В тази посока са всички събрани писмени и гласни доказателства по делото. Видно от приложените скици и снимков материал, мястото където е извършено нарушението попада в границите на "сиви дюни". Съгласно §1, т.4 ЗУЧК "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни. Именно неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ е имало на мястото, където е бил паркиран автомобила на въззивника. Какъв вид дюни е имало и дали въззивникът е съзнавал точния вид на дюната, всъщност е ирелевантно в случая, доколкото безспорно дюните са част от морския плаж, където е забранено паркирането.

Съдът счита за неоснователно отправеното от възивника възражение за неосъщественост на твърдяното нарушение, доколкото превозното средство е спряно върху дюните поради авария в съответствие с чл.17б, ал.2 ЗУЧК. Визираните в тази разпоредба аварийно-спасителни дейности се отнасят за спасяване на аварирали плавателни средства или на застрашени от опасност граждани или природни обекти, но определено нямат предвид навлизане и паркиране върху морския плаж за ремонт на повреден автомобил. Всъщност, изместването на повредилия се на пътя автомобил върху пясъчните дюни не е сторено за спасяване на граждани или на общественозначим обект от някаква опасност, а защото това е бил най-удобен и лесен за въззивника вариант, но същевременно и напълно незаконосъобразен.

Приобщените доказателства установяват по несъмнен за съда начин, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.17б, ал.1 ЗУЧК, за което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност, тъй като именно той на посочената в НП дата е паркирал автомобила си на територията на морския плаж "Шкорпиловци – юг". Като правоспособен водач на МПС въззивникът е длъжен да се съобразява с всички закони, действащи в РБългария, касаещи управлението и паркирането на превозните средства.

Правилно е приложена и съответстващата за нарушението санкционна разпоредба по чл.30, ал.3 ЗУЧК, предвиждаща глоба от 1000 до 3000 лв или имуществена санкция от 3000 до 5000 лв, за всеки който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.

Съдът намира, че при определяне размера на наказанието правилно са взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, че за въззивника това е първо нарушение от съответния вид, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Именно поради това АНО е наложил минималното предвидено в закона наказание за такова нарушение – 1000 лв. За съда не съществува възможност да го ревизира и намали под законоустановения минимум, тъй като така биха се нарушили разпоредбите на чл.27 ЗАНН.

Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които да отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид и да сочат липсваща или явно незначителна обществената опасност на нарушението. Конкретното нарушение касае запретено от закона поведение, свързано с опазването на едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК /чл.2, т.1/.

Прилагането на разпоредбата на чл.28 ЗАНН спрямо подобно нарушение би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административно-наказателния закон, каквато е индивидуалната превенция на нарушенията. Ето защо подобно нарушение не би могло да се толерира, а следва да се санкционира с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите на българското законодателство.

С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минималния установен размер 80.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №442а-273 от 16.10.2020 г., издадено от Началник сектор „Общинска полиция“ в

Четвърто РУ при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.17б, ал.1, на М.

Иванов С., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 1000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА М. Иванов С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: