Определение № 579 от 18.09.2020, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 579

16.09.2020 г.

Апелативен съд – Бургас

Град Бургас

На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Румяна С. Калошева Манкова

Членове:

Росица С. Стоева

Албена Я. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20202000500282 по описа за 2020 година Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, разгледано от Апелативен съд Бургас на основание разпореждане № 148/24.08.2020г. на председателя на Четвърто гражданско отделение при ГК на ВКС, определящо функционалната подсъдност на спора.

Образувано е по частна жалба от А. В. П. , ЕГН **********, с постоянен адрес и адрес на призоваване: гр.С., ул. „А.“ № **, вх. *, ет. *, ап.**, против Определение № 493/ 06.08.2020 г. на Окръжен съд Сливен, постановено по ч.гр.д. № 444/ 2020 г., с което е потвърдено прекратяващото производството по делото Определение № 2086/ 24.07.2020 г. по гр.д. № 1904/ 2020 г. на Районен съд Сливен.

Жалбоподателят поддържа, че иск по чл.537, ал.2 ГПК не може да бъде предявен самостоятелно, освен ако съдът е пропуснал да приложи последиците на чл.537 ал.2 ГПК, както е в настоящия случай и в подкрепа на доводите си сочи съдебна практика на ВКС – Определение № 377/ 11.07.2012 г.по ч.гр.д. № 451/ 2011 г. на ВКС, I г.о. Настоява, че атакуваният от него нотариален акт е съставен на основание чл. 587, ал.1 ГПК, т.е. по писмени доказателства–постановление за възлагане от съдия изпълнител и по същността си е констативен. Навежда аргументи, че волеизявлението, което прави съдебният изпълнител не е такова на страна по договор, тъй като не е продавач на имота, а основанието на постановлението за възлагане е осребряване на недвижимия имот.Счита, че постановлението на съдебния 1 изпълнител за възлагане на имот е писмено доказателство, служещо за основание за издаването на констативен нотариален акт, какъвто е атакуваният по делото.

Позовава се и на това, че т.к. в оспорвания нотариален акт № 126/ 03.11.2005 г. са описани сгради, собственост на частния жалбоподател, се създават трудности при декларирането им и изчисляването на дължимите местни данъци към Община Сливен. Твърди, че заплаща данък сгради и данък смет на целия недвижим имот, описан в констативния нотариален акт, но на името на титуляра М. Б., и тъй като това не е единственият имот, данъците се изчисляват в техния максимален размер, с което бива материално ощетена.

Навежда подробни съображения и за наличие на пороци при съставянето на процесния констативен нотариален акт. Моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба или за обезсилване на обжалваното определение и решаване на спора по същество.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице с правен интерес от обжалването и съдържа всички изискуеми по закон реквизити, поради което се явява допустима.

По същество тя е неоснователна.

Производството по гр.д. № 1904/2020 г. по описа на Сливенски районен съд е било образувано по иск на А.П., основан на чл.537,ал.2 от ГПК и целящ отмяната(обезсилването) на констативен нотариален акт №126/03.11.05г., т.27, издаден от нотариус К. Т., като съдържащ неверни данни относно собствеността на две постройки – гараж с идентификатор №*** с площ от 17 кв.м. и баня и тоалетна с идентификатор №***, находящи се в дворно място с административен адрес:гр.С., ул.“Х.“ №*. Твърдяло се е, че правото на собственост на ищцата върху тези две сгради, придобито по давност, е било установено в предходно съдебно дело срещу М. Х. Б., приключило с влязло в сила съдебно решение на ВКС( №53/03.07.20г. по гр.д.№1605/19г.).

2

Сливенски районен съд е прекратил производството по делото с Определение № 2086/24.07.20г., защото е счел предявения иск за недопустим.

Против това определение е била подадена частна жалба от А.П., разгледана в производството по ч.гр.д. № 444/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение №493/ 06.08.20г., съдът е намерил частната жалба за неоснователна и в мотивите си е изтъкнал, че искането за отмяна на констативен нотариален акт не може да бъде предмет на самостоятелен иск, а следва да бъде заявено само в исково производство по повод спор за материално право, когато съществуващият охранителен акт засяга права на трети лица.

Окръжният съд е изтъкнал още, че процесният нотариален акт е издаден въз основа на постановление за възлагане, което представлява особен вид възмездна правна сделка с прехвърлителен ефект, т.е. атакуваният нотариален акт не е констативен, поради което съдебната практика отрича възможността за неговата отмяна.Цитирано е ТР №3/29.11.12г.по тълк.д.

№3/12г. на ОСГК на ВКС.

Настоящата инстанция споделя крайния правен извод за недопустимост на заявената претенция, макар при различие в съображенията за това.

От фактическа страна по делото се установява, че процесният имот е бил подложен на съдебна делба, изнесен на публична продан и с постановление за възлагане на ЧСИ от 15.08.2005 г., възложен на М. Б. Въз основа на този документ, на приобретателката е бил издаден оспорваният по делото нотариален акт.

След проведено срещу Б. исково производство, с влязло в сила съдебно решение на ВКС (№53/03.07.20г. по гр.д.№1605/19г.), по отношение на нея е признато за установено, че частната жалбоподателка А. П. е станала собственик на основание давностно владение на постройките в имота, описани в горепосочения нотариален акт.

С оглед повдигнатото по делото възражение, съдът уточнява, че 3 постановлението за възлагане на съдебния изпълнител е акт, по силата на който върху купувача на недвижимия имот, подложен на принудително изпълнение, се прехвърлят срещу заплащане правото на собственост и всички други права, които длъжникът е имал върху този имот.

Безспорно е в правната теория и практика, че това основание е деривативно за придобиване на право на собственост и има пряк вещноправен ефект, следователно процесният нотариален акт, издаден в полза на Б. на базата постановлението на ЧСИ, не е конститутивен, т.к. не създава, нито й прехвърля права, а отразява вече възникнали по силата на друго правоотношение или акт такива. Следователно и съобразно изразеното в Тълкувателно решение № 3/ 29.11.2012 г. по тълкувателно дело № 3/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС становище, оспорваният акт е констативен и принципно за него е приложима последицата, уредена в чл.537 ал.2 от ГПК- отмяна или изменение, вследствие разрешаването на повдигнат вещен спор, отричащ правата на титуляра на същия акт.

Обаче в горното тълкувателно решение е изрично посочено също, че отмяната на констативния нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК не представлява самостоятелен предмет на спор, по който да се образува съдебно производство, а винаги е последица от постановяването на съдебно решение, признаващо правата на спорещото трето лице.

Съдът не споделя и намира за изолирана цитираната от частната жалбоподателка съдебна практика, изразена в Определение № 377/ 11.07.2012 г.по ч.гр.д. № 451/ 2011 г. на ВКС, I г.о.,още повече, че е постановена преди Тълкувателно решение № 3/ 29.11.2012 г. по тълкувателно дело № 3/ 2012 г. на ОСГТК, ВКС.

Съдът счита също, че правата на П. върху процесните два имота биха били достатъчно охранени и посредством отбелязването по реда на чл.14 от Правилника за вписванията на влязлото в сила съдебно решение, разрешаващо вещния й спор с Б.

С оглед направените дотук констатации, съдът намира обжалваното определение за правилно, а подадената срещу него частна жалба за неоснователна, поради което тя следва да бъде оставена без уважение.

4

Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. рег.

№260080/17.08.20г. на СлОС, подадена от А. В. П. от гр. С. против Определение № 493/ 06.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 444/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Сливен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5