Решение № 175 от 18.05.2022, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 221/2022
- Вид
- Решение № 175
- Подписан
- 18.05.2022
- В сила
- 15.05.2023
- Състав
- Татяна Черкезова, Николинка Чокоева, Милен Петров
Цитирани разпоредби
- чл.164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
- чл. 72 · Закон за собствеността
- чл.74, ал.2 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 175 гр. Русе, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Черкезова
Членове:
Николинка Чокоева
Милен П. Петров при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20224500500221 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ХР. АТ. ХР., чрез адв. Л.С., против решение № 260015/18.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1334 по описа за 2020 г. на Русенски районен съд, с което се поставя в общ дял на основание чл.349 ал.2 от ГПК на Д. Б. АТ. и Б. АТ. ХР. следният имот: поземлен имот с номер *** с адрес с. Басарбово с площ съгласно скица № *** на Община Русе- 2200 кв. метра, при съседи, имоти с номера *** заедно с построените в имота сгради: № ***.2- едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда с площ 103 кв. метра, дворищен клозет с размери 1,95/1,75м, селскостопанска постройка с размери 4,35/5,60, която в южния край е с височина 1,35 м, а в северния височината е 0,00 метра- в лошо състояние, за събаряне и гараж с размери 6,40м./6,75м, който не е нанесен на скицата; Д. Б.
АТ. и Б. АТ. ХР. са осъдени да му заплатят в шестмесечен срок от влизане на решението в сила сумата 8188 лева, представляваща паричната равностойност на дела на Х.Х. в посочения имот, със законната лихва, като при неплащане на посочената сума в посочения срок решението за възлагане се обезсилва по 1 право, а имотът се изнася на публична продан; ХР. АТ. ХР. е осъден да заплати на Б. АТ. ХР. сумата 5094,33 лева, представляваща припадащата се на Х.Х. част от увеличената стойност на имота предмет на делбата, в резултат на подобрения в имота извършени от Б.Х., състоящи се в построяването на жилищна сграда с № ***.2, с площ 103 кв. метра. Претендират се разноски по въззивното производство.
Ответниците по жалбата Д. Б. АТ. и Б. АТ. ХР. в писмен отговор чрез назначения от районния съд особен представител адв. Л.В. вземат становище за неоснователност на жалбата и молят решението на първата инстанция да бъде потвърдено.
Окръжният съд, след като съобрази събраните по делото доказателства и провери атакуваното решение с оглед наведените в жалбата оплаквания, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред първата инстанция е по чл. 346 от ГПК – втора фаза на делбата.
С влязло в сила решение по първата фаза на делбата районният съд е допуснал до делба процесния недвижим имот– поземлен имот с номер *** с адрес с. Басарбово, обл. Русе, ул. „*** с площ съгласно скица № *** на Община Русе- 2200 кв. метра, при съседи, имоти с номера *** стар идентификатор УПИ XII с площ 2186 кв.м, заедно с построените в имота сгради: № ***.2- едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда с площ 103 кв. метра и гараж с размери 6,40м./6,75м, който не е нанесен на скицата, дворищен клозет с размери 1,95/1,75м и селскостопанска постройка с размери 4,35/5,60, която в южния край е с височина 1,35 м, а в северния височината е 0,00 метра- в лошо състояние, за събаряне, като делбата е допусната при следните права на страните: 1/12 част за ХР. АТ. ХР., 4/12 части за Д. Б. АТ. и 7/12 части за Б. АТ. ХР.. Съгласно влязлото в сила решение № 260584 от 14.12.2020 г. на РРС по същото дело в първа фаза на делбеното производство, първоначално ответниците са придобили правото на собственост върху имота въз основа на възмездна правна сделка – покупкопродажба, като частта на Д. Б. АТ. е в режим на СИО. Не е установено делът 2 на Д.А. да е придобит с нейни лични средства, получени от продажба на наследствени земеделски земи. По делото не са представени нотариални актове, удостоверяващи подобно обстоятелство и установяването му със свидетелски показания е недопустимо съгласно чл.164 от ГПК, доколкото нотариалната форма е форма за действителност на договорите за продажба на недвижими имоти. Следователно към датата на сключване на договора за покупко-продажба по отношение на процесния имот е възникнала съсобственост между Д. Б. АТ., А Х. Аов и Б. АТ. ХР.. След смъртта на А Х.
Аов – съпруг на ответницата А., неговият дял е наследен от съпругата му и двамата му сина.
В обжалваното решение по втората фаза на делбата районният съд е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл.349, ал.2 от ГПК и е поставил имота в общ дял на Д.А. и Б.Х., тъй като същият представлява жилище, неподеляем е според заключението на вещото лице, съсобствеността между ХР. АТ. ХР. от една страна и Д. Б. АТ. и Б. АТ. ХР. от друга страна е възникнала от наследяване, последните са живели в имота към момента на откриване на наследството и не притежават самостоятелни жилищни имоти.
Исковете по сметките първоинстанционният съд е счел за основателни, приемайки, че Б. АТ. ХР. е изградил жилищната сграда - предмет на делбата и ако е бил подпомаган финансово от баща си във връзка със строителството на къщата, това е ставало с дарствено намерение. На осн. чл.74, ал.2 от ЗС първата инстанция е приела, че по отношение на подобренията Б.Х. има правата на добросъвестен владелец по чл. 72 от ЗС, а именно - да получи увеличената стойност на имота. Районният съд е достигнал до извода, че Б.Х. е владелец на имота в отношенията си с ищеца и има право да бъде възмезден от него за извършените подобрения, доколкото Х.Х. получава дял от къщата, без да е имал принос в построяването ѝ.
От назначена и изслушана съдебно - техническа експертиза се установява, че процесният имот е неподеляем при определените от съда квоти. Писмените и гласните доказателства по делото удостоверяват, че в изграждането на жилищната сграда в процесния имот са участвали собствениците на имота А Аов и Б.Х.. Б.Х. е подписвал строителни книжа в качеството си на собственик и възложител на строежа по смисъл на чл.161 от ЗУТ. По делото са приложени стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, приходни касови ордери, от които е видно, че Б.Х. е предоставял 3 финансови средства за строителството. От друга страна, от показанията на свидетелите А Б Аов и МС Х.а се установява, че общият наследодател на страните– А Аов е финансирал изграждането на жилищната сграда чрез предоставяне на парични средства на Б.Х. за плащане на възнаграждения на майсторите и е заплащал данъците за имота, тъй като Б.Х. е бил безработен.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели през призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра, доколкото същите сочат непосредствено възприети факти. Настоящият състав не кредитира показанията на свидетелката СА съгласно които Б.Х. е теглил кредит, за да закупи къщата, доколкото от договорите за банков кредит /л.97-100/ се установява, че същите са сключени през 2016 г. и 2018 г., а строежът на къщата е започнал през 2001 г.
Наследодателят А Аов е участвал в строежа и с личен труд, видно от представената по делото извадка от книга за инструктаж на работниците по безопасност за строежа /л.103/, в която фигурира неговото име и която в частта относно извършените действия по инструктаж на съответните работници от длъжностното лице има характер на официален удостоверителен документ. Настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля СГ който твърди в противоречие с представените писмени доказателства и с показанията на свидетелите А Б Аов и МС Х.а, че наследодателят не е посещавал имота. Съдът не дава вяра и на твърденията на същия свидетел, че ответникът Б.Х. е живял в новопостроената къща от 2000 г., тъй като от приложения акт 14 за приемане на конструкцията /л.72/ е видно, че сградата е завършена в груб строеж през 2001 г. Подобренията в имота са извършени до 2019 г., преди смъртта на наследодателя според гласните и писмените доказателства по делото и според направеното признание на ответника Б.Х. чрез процесуалния му представител, съдържащо се в молба - л.311-л.312 от делото. Липсват доказателства подобрения в имота да са извършвани след откриване на наследството. Експертното заключение по приетата по делото съдебно-техническа експертиза също потвърждава, че няма увеличение на цената на имота след смъртта на наследодателя А Аов.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.349 от ГПК когато някой имот е 4 неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. От събраните по делото доказателства е видно, че съсобствеността между страните е възникнала в резултат на повече от един юридически факт – правна сделка и наследяване. В такъв случай съобразно възприетото в т. 8 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, чл.349, ал.2 от ГПК е неприложим и делбата следва да се извърши с изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан на осн. чл.348 от ГПК /в този смисъл са решение № 44/13.07.2017 г. на ВКС по гр.д. № 2894/2016 г., решение № 143/08.02.2017 г. на ВКС по гр.д. № 1693/2016 г. и др./ Като е поставил имота в общ дял на Д.А. и Б.Х. на осн. чл.349, ал.2 от ГПК, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
Настоящата инстанция намира за неправилно решението на районния съд и в частта досежно исковете за сметките. Въз основа на събраните доказателства /показанията на свидетелите А Б Аов и МС Х.а, книга за инструктаж, фактури, ПКО, стокови разписки/ настоящата инстанция приема, че подобренията са извършени от Б.Х. и от общия наследодател на страните – А Аов. Окръжният съд счита за неоснователни констатациите на първоинстанционния съд, че Б.Х. е извършил всички подобрения в качеството на владелец на целия имот и че евентуалното участие на наследодателя в придобиването на имота и в извършването на подобренията в него е с дарствено намерение в полза на неговия син Божидар.
Ответникът Б.Х. не е сочил, че разноските за закупуване на имота и за строителните дейности са извършени от баща му в негова полза с дарствено намерение, а заявява, че е направил всички разходи за подобренията лично, със свои средства и средства от кредит. Тези твърдения се опровергават от гласните и писмените доказателства по делото. В отговора на исковата молба двамата ответници са посочили, че не са възпрепятствали ищеца да ползва имота и са съгласни да го ползва, ако има желание за това. Въз основа на доказателствата по делото настоящата инстанция намира, че подобренията в имота са извършени не от единия съсобственик като владелец на целия имот, със знанието и непротивопоставянето на останалите съсобственици, а от наследодателя А Аов, преди откриване на наследството на 15.08.2019 г., действал лично за себе си като съсобственик на имота и от Б.Х., действащ също за себе си в качеството на съсобственик по силата на сключения договор 5 за покупко-продажба. Касае се за извършени подобрения от двама от съсобствениците на имота, при условията на чл.30, ал.3 от ЗС. Ищецът Х.Х. е придобил идеална част от правото на собственост върху имота чрез наследяване, в състоянието, в което е била вещта към датата на откриване на наследството, ведно с подобренията, извършени от наследодателя и не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по иск за заплащането на разходите за тях, тъй като са извършени от наследодателя в качеството му на съсобственик и от другия съсобственик, преди откриване на наследството и преди ищецът да е придобил право на собственост върху имота. Следователно решението на районния съд е неправилно и в тази част и следва да се отмени, като се отхвърлят претенциите за заплащане на подобренията.
Решението подлежи на отмяна и в частта, с която Х.Х. е осъден да заплати разноски на Б.Х. в размер на 200 лв. за вещо лице във връзка с иска за заплащане увеличената стойност на имота вследствие на подобренията /които разноски остават за сметка на Б.Х./, както и в частта, с която Х.Х. е осъден да заплати държавна такса по иска за подобрения в размер на 203,77 лева по сметка на РРС.
На осн. чл.355 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца съобразно дяловете си разноските за вписване на исковата молба и за вещо лице, като в първата фаза Д.А. му дължи 73.32 лв. и във втората фаза- 84.52 лв., а Б.Х. му дължи 128.31 лв. в първа фаза и 147.91 лв. във втора фаза.
Разпечатката съдържа 28 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b15b34e0-8b41-4dbf-91d5-0bbed9354af1