Решение № 59 от 10.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 71/2023
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 10.05.2024
- Състав
- КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, Христо Томов, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 10, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 30, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 321, ал. 3, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 2, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 118 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 155 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 177 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 223 · Наказателно-процесуален кодекс
- член 223, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 252, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 291, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 52, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Велико Търново, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:
КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234000600071 по описа за 2023 година на съда, за да се произнесе, взе предвид и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
Въззивното производство е образувано по въззивен протест на зам. окръжен прокурор Николай Валентинов Пачевски, подаден в качеството му на наблюдаващ прокурор и процесуален представител на Окръжна прокуратура гр. Плевен, постъпил в деловодството на Окръжен съд гр.
Плевен и заведен с вх. № 262342/08.12.2022 г. и въззивна жалба подадена от адвокат Д. М. М. от САК в качеството му на защитник и процесуален представител на подсъдимите Л. К. П. и Т. К. П., двамата от с. Ясен, обл.
Плевен, против Присъда № 260005/23.11.2022 г. постановена по НОХД № 895/2019 г. по описа на Окръжен съд г р . Плевен. Въззивната жалба е постъпила в деловодството на Окръжен съд гр. Плевен и заведена там с вх. № 262279/01.12.2022 г. като и по протеста и по жалбата не са постъпвали допълнителни писмени изложения и/или бележки.
1
С присъдата първоинстанционният съд e признал подсъдимата Д. К.
М., родена на 19.01.1951 г. в гр. Априлци , обл. Ловеч, с постоянен и настоящ а д р е с в гр. Ловеч, ж.к. „Младост“ , ***********, с *********** за
НЕВИННА в това, на 11.10.2017 г. в гр. Ловеч , обл. Ловеч, без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ да е разпространила, като предала на Т. К. П. от гр. Плевен и Л. К. П. от гр. Плевен високорискови наркотични вещества по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 2 о т „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ – 5 61 3 /пет хиляди шестстотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70,72 лева, като деянието е извършено от длъжностно лице - медицинска сестра в „Д-р В. М. - АСИМПИПП“ - гр. Ловеч при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл. 304, алт. 2 от НПК я ОПРАВДА Л по обвинението и по чл.
354а, ал. 2, т. 3 от НК.
Със същата присъда подсъдимият Т. К. П., роден на 02.03.1981 г. в гр.
Плевен, с постоянен и настоящ адрес в гр. Плевен, ****************, с ЕГН ************ е признат за ВИНОВЕН в това, че на 11.10.2017 г. , в гр.
Плевен, при условията на опасен рецидив и в съучастие , като извършител с Л.
К. П. от с. Ясен, обл. Плевен - извършител, държал с цел разпространение, без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ високорискови наркотични вещества , по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ – 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70,72 лева, поради което и на основание чл.
354а, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ
РЕЖИМ, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, както и ДА ЗАПЛАТИ ГЛОБА в полза на държавата в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/лева, като съдът го признал за НЕВИНЕН в това на 11.10.2017 г. в гр.
Ловеч, при условията на опасен рецидив и в съучастие , като извършител с Л.
К. П. от с. Ясен, обл. Плевен - извършител, да е придобил, с цел разпространение, от Д. К. М., от гр. Ловеч, без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите “ високорискови наркотични вещества по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал.
2
2, т. 2 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите “ – 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70,72 лева и го ОПРАВДАЛ по обвинението му в тази му част.
Съдът признал подсъдимия Л. К. П., роден на 12.05.1985 г. в гр.
Плевен, с постоянен и настоящ адрес в гр. Плевен, ж . к . „Сторгозия“, **********, с ЕГН *********** за ВИНОВЕН в това, че на 11.10.2017 г. , в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив и в съучастие , като извършител с Т. К. П. от с. Ясен , обл.Плевен — извършител, държал с цел разпространение, без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ високорискови наркотични вещества, по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите “ – 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70,72 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. с чл.29, ал. 1, б.
„А“, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ , съобразно разпоредбата на чл. 57, а л . 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, както и ДА ЗАПЛАТИ ГЛОБА в полза на държавата в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/лева, като го признал за НЕВИНЕН в това на 11.10.2017 г. в гр. Ловеч , при условията на опасен рецидив и в съучастие, като извършител с Т. К. П. от с. Ясен , обл. Плевен извършител, да е придобил, с цел разпространение, от Д. К. М., от гр. Ловеч, без надлежно разрешително по „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ високорискови наркотични вещества по смисъла на Списък № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ – 5 613 /пет хиляди шестотин и тринадесет/ милиграма метадон алкалоид сол на стойност 70,72 лева и го ОПРАВДАЛ по обвинението му в тази му част.
Със същата присъда съдът е постановил на основание чл. 59, ал. 1 от НК, времето, през което подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П. са били задържани под стража, считано о т 12.10.2017 г. до 02.07.2018 г. да се приспадне при изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода.
Осъдил е Т. К. П. и Л. К. П. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да ЗАПЛАТЯТ по сметка на ОД на МВР - гр. Плевен направените по делото 3 разноски по досъдебно производство № Д-126/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Плевен в размер на 1 015,34 лв. или всеки от тях да заплати п о 507,67 лв. по сметка на ОД на МВР гр. Плевен , както и направените деловодни разноски в съдебното производство по НОХД № 895/2019 г. по описа на Плевенски окръжен съд в размер на 1 768,20 лв. или всеки от тях да заплати по 884,10 лв. деловодни разноски по сметка но Окръжен съд гр.
Плевен.
Съдът се постановил: произнесъл и по веществените доказателства като
Приложените по делото: 1 бр. мобилен телефон „Самсунг S6“ с ИМЕИ № 3531210738********; 1 бр. СИМ карта с № 89359032*********, след влизане на присъдата в сила да бъдат ВЪРНАТИ на техния собственик подсъдимия Т. К. П.;
Приложените по делото: 1 бр. мобилен телефон „Нокиа“ с ИМЕИ № 351728063*******; 1 бр. СИМ карта с № 8935903220003*********, след влизане на присъдата в сила да бъдат ОТНЕТИ в полза на Държавата, тъй като техния собственик не е установен по делото, и
Приложените по делото: 1 бр. плик, съдържащ опаковки, 1 бр. плик, съдържащ 2 бр. черни полиетиленови торби, 1 бр. плик, съдържащ опаковки и обекти - 3 бр. марлени тампона и 1 бр. пластмасово шише с надпис „Дивна“ , след влизане на присъдата в сила да бъдат УНИЩОЖЕНИ поради това, че са практически без стойност.
Подаден е протест на прокурора против присъдата в оправдателната и част, относно пълното оправдаване на Д. К. М. и частичното такова оправдаване на двамата П.. Наведено е оплакване за неправилност и необоснованост, а поради това и за незаконосъобразност на същата. Твърди се, че в делото са налице достатъчно доказателства за авторството на деянието на Д. К. М. и тя следва да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение и осъдена, както и двамата П. за съучастието си с нея.
На следващо място се приема, че наложеното с присъдата наказание на двамата подсъдими П. е явно несправедливо и не може да постигне целите на чл. 36 от НК, тъй като е занижено по размер. Целите на наказанието да се проправят и превъзпитат осъдените към спазването на законите, да се въздейства предупредително върху тях и да им се отнеме възможността да 4 вършат други престъпления, както и да се въздейства върху други членове на обществото възпитателно и предупредително, с наложеното им наказание с атакуваната присъда, не могат да бъдат изпълнени.
Иска се отмяна на присъдата в оправдателните и части, като се постанови нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по обвиненията за извършени престъпления, както и се измени присъдата в частта, касаеща наложеното на Т. К. П. и Л. К. П. наказание като същото се увеличи.
Срещу така постановената присъда е депозирана и въззивна жалба от адвокат Д. М. М. от САК в качеството му на защитник и процесуален представител на подсъдимите Л. К. П. и Т. К. П.. Защитникът сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на материалния закон , както и при съществени процесуални нарушения, а наложените с нея наказания са и явно несправедливи. Сочи се, че не е доказано авторството на деянието, процесуално-следствените действия са били опорочени, особено протоколите з а протоколите за оглед на местопроизшествие , съответно претърсване и изземване, налице са и противоречия в свидетелските показания, които съдът не ги е бил отчел.
Присъдата е необоснована според въззивната жалба, тъй като първоинстанционният съд в гр. Плевен е извел в противоречие с материалния закон извод, подсъдимите да са извършили престъплението, в което са обвинени. Възприетата от него фактическа обстановка не отговаря на действителното положение и на обективната истина. Счита се, че обвинението в конкретния случай не е доказано по един несъмнен и категоричен начин, каквото е императивното изискване на закона като съдът е извършил превратно тълкуване на събраните доказателства, изопачавайки едни от тях и игнорирайки други. Така той не е спазил изискването всяко едно от доказателствата да бъде внимателно анализирано, поотделно и в съвкупност с останалите приобщени към доказателствената маса.
Присъдата се явява постановена и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото съдът еднопосочно е дал вяра на доказателствата, обслужващи обвинителната теза и въз основа, на които той е изградил вътрешното си убеждение, че именно поведението на подсъдимите е 5 съставомерно, а изцяло и необосновано изключва и не кредитира доказателствата, които са в ползва на защитата.Претендира се наличието на уклон проверяваният съд да дискредитира всички доказателства, ползващи подсъдимите с аргументи, основаващи се на предварителното му убеждение, че подсъдимите са виновни по така повдигнатото им обвинение, тъй като пренебрегва всички защитни доказателства и изопачава останалите.
Нарушено е задължението да се разкрие обективната истина.
Съдът е нарушил и изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като не е посочил кои обстоятелства се приемат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. В същото време са останали необсъдени противоречията в доказателствената съвкупност, без да е изяснено защо се приемат едни доказателства, а се отхвърлят други, което представлява по своето същество нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, които водят до отменително основание на постановения съдебен акт. Съдът не е извършил изискуемата от закона всестранна и обективна оценка на релевантните факти и в тази връзка незаконосъобразно е признал за виновни двамата подсъдими П..
Присъдата е постановена в нарушение на материалния закон , тъй като поведението на подсъдимите не се покрива с обективните и субективни признаци на престъплението, в което те са обвинени. Определеното с присъдата наказание спрямо двамата подсъдими се явява явно несправедливо, несъответстващо на обществената опасност на извършеното и на тази на дейците, както и на смекчаващите вината обстоятелства.