Решение № 211 от 23.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора Юлиан Ст. Лефтеров като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за възобновяване № 20261000600689 по описа за 2026 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ИВАНКА ШКОДРОВА

При СЕКРЕТАРЯ ДЕСИСЛАВА ДАВИДОВА и с участието на ПРОКУРОРА Ю. Л. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия Георгиева НД № 689 по описа за 2026 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419, ал. 1 от НПК: влязла в сила на 09.04.2026 г. присъда № 51 от 24.09.2025 г. по НОХД № 188/2025 г. на РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, с която М. И. Ц. с ЕГН ********** е била призната за виновна в извършването от края на месец юли 2021 г. до 13.12.2021 г. на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което е била осъдена съобразно чл. 54 от НК на една година лишаване от свобода (при законов диапазон от една до осем години) при първоначален строг режим.

Присъдата е потвърдена изцяло с решение № 49 от 09.04.2026 г. по ВНОХД № 644/2025 г. на ОКРЪЖЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ.

1

Внесено е двукратно на 30.04.2026 г. (пощенски печат – НД, л. 12 и л. 79) в РС искане за възобновяване на наказателното дело с позоваване на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК от лице, оправомощено съобразно чл. 420, ал. 2 от НПК – от осъдената за престъпление от общ характер Ц., която не е била освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.

Искането, като постъпило в пощата на 30.04.2026 г., е подадено в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3 (вр. чл. 422, ал. 1, т. 5) от НПК, който започва да тече от влизането на присъдата в сила, т.е. от 09.04.2026 г., и изтича на 09.10.2026 г.

Искането е за възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивното решение и или постановяване на оправдателна присъда, или връщане на делото за ново разглеждане.

Твърди се от осъдената:

„Неправилно приложение на материалния закон“, във връзка с което се излагат следните съображения: Измама е налице само когато деецът имал умисъл още при получаване на имуществото да не изпълнява поетото задължение; отношенията между осъдената и К. Х. били във връзка с „проектна дейност“. Написаният проект бил „„идеен“ върху който ще се мотивира основното кандидатстване по формуляри и образци, което изключва всякакъв умисъл от измама“. Действията й сочели „ГПО и поет инвестиционен риск, а не престъпно отнемане на средства“. „Налице са реални действия по реализиране на инвестиц. проекти в нашият случай идеен проект.“ „Изпълнението на проекта по кандидатстване беше възпрепятствано от трети лица приближени до Д..“ Не било отчетено, че „това върху което сме работили са 2 идейни проекта с дълъг период на проучване на примера и обмяна на опит с немският институт Fraunchofer в Геселдорф, на провинция Рейнланд Пфалц. Осъдената твърди още, че на 22.12.2022 г. предала всички налични документи, че на 22.12.2022 г. възстановила частично 4 700 лв., както и че съгласно уговорката да възстанови остатъка (до 59 200 лв.) до 31.03.2023 г. към подаване на искането „Всички суми са изплатени окончателно.“.

Всичко това според осъдената е несъвместимо с намерението за измама и всичко това не е отчетено от съда.

„Съществени нарушения на процесуалните права чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК“, допуснати според осъдената по следния начин: Смята за нарушено правото си на запознаване с всички доказателства, а в хода на ДП й иззели „всички документи и технически средства, съдържащи релевантни доказателства“. Съдът (РС) не е обсъдил всички относими доказателства, в случая: „за първични дейности по проекти съгласно договорености“; наличието на уговорка за възстановяване; наличието на разписки и въобще на разплащателни документи; „отказ на К. Х. от гражд.иск“ (всички посочени дотук според осъдената изключват наличието на въвеждане в заблуждение и сочат „прозрачност в деловите отношения“); липса на критичен анализ на показанията К. Х. и безрезервното им приемане при негова заинтересованост, конфликт на интереси (лични средства и средства на управляваната от него кооперация, предмет на измамата) и противоречия в показанията му, като същото осъдената смята и за показанията на Д. К. (зет на К. Х. и съпруг на дъщеря му Р. Д.).

Налице е компетентност за разглеждане на делото съобразно чл. 424, ал. 1 от НПК за СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД: актът по чл. 419, ал. 1 от НПК, във връзка с който се иска възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, е постановен от районен съд и не е проверяван по касационен ред.

В съдебните прения по настоящото дело осъдената поддържаше искането си по изложените в него причини; назначеният й защитник заяви, че като основателно, искането следва да бъде уважено; прокурорът зае становище, че не са налице твърдените нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което искането не следва да бъде уважавано.

2

След като прегледа делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

В мотивите и на присъдата, и на потвърждаващото я въззивно решение всъщност са отчетени всички твърдени от осъдената да са останали извън вниманието на съдилищата обстоятелства.

Мотивите на потвърждаващото въззивно решение са както собствена на този съд позиция вследствие на самостоятелно проучване и анализ на всички доказателствени средства, така и проследяване на формираното убеждение на първоинстанционния съд.

В мотивите, обосновали постановената осъдителна присъда, РС е заел следното становище:

Житейската причина, поради която пострадалият дал на пет пъти парични суми на подсъдимата било нейното обещание: той да й заплати предварително паричен депозит като гаранция, за да се подпише договор с немска неправителствена организация – неназована от подсъдимата, с ръководител неизвестно лице М..

Отчетени са пет протокола за внесена парична сума, всеки с дата – съответна на датите, на които пострадалият на пет пъти предал на подсъдимата първоначалните общо 63 900 лв. Отчетено е, че договорът между пострадалия, респ. – кооперацията, и неизвестната немска НПО с ръководител М. така и не бил подписан; че през цялото време подсъдимата с пострадалия и зет му Д. К. правили планове и проекти, разглеждали оферти за оборудване и друга техника. Представителите на немската НПО така и не се явили, въпреки че подсъдимата на няколко пъти убеждавала пострадалия да ги чака за среща в градината му или на пътя за София на бензиностанция ОМВ в Дупница и т.н. Подсъдимата уверявала пострадалия, че поръчаните от нея и доставени на овощната градина соларни панели, оборудване и метален фургон за офис (незаплатени на доставчиците) вече са заплатени от немската НПО, но по-късно доставчиците претендирали заплащането им от пострадалия и кооперацията. Подсъдимата още свързала пострадалия с други лица с идеята те да заместят като частен инвеститор немската НПО; дори водила пострадалия в Министерство на земеделието и храните, като му твърдяла, че има много контакти, но тя и пострадалият били безуспешно препратени към ДФЗ – Благоевград (където пострадалият й бил споделил, че е кандитатствал неуспешно за субсидия за исканата от него черешова градина). Следва обсъждане на споразуменията. Първото, изпратено от нея от ареста чрез адвоката й до пострадалия, било вече (спрямо устната им първоначална уговорка) с текст, че всички получени от нея суми били дължими от пострадалия за вече извършени консултантски услуги. Пострадалият отказал да ги подпише и ги предал неподписани в оригинал за нуждите на разследването. След освобождаването й от ареста, подсъдимата се свързала с пострадалия и едва в хода на НОХД на РС двамата подписали споразумение с нотариална заверка от 26.03.2025 г. (годината е ясна, макар и погрешно посочена като 3035 г. в мотивите) – то е за финансово разплащане, с което М. Ц. върнала на пострадалия цялата сума от 59 200 лв., за което били оформени пет разписки за отделните суми, всяка от разписките – нотариално заверена на 26.03.2025 г.

Изложена е ясно мотивацията на РС да приеме въвеждане в заблуждение на пострадалия от страна на подсъдимата. Съдът приема, че подсъдимата последователно е възбудила със свои активни действия заблуждение у пострадалия К. Х., че тя е представител на немска неправителствена организация с ръководител М., която предоставя субсидии и финансира проекти в областта на селското стопанство. Възбудила е заблуждение у него, че ще му бъде отпусната субсидия в размер на около 360 000 лева за засаждане на черешова овощна градина в земеделска земя, стопанисвана от него и дъщеря му като земеделски производител, както и отделно субсидия в размер на около 1 300 000 евро за засаждане на черешова овощна градина в земеделските земи, собственост на Кооперация ППК „Клас“ с.

Паничарево, на която Х. е председател. Така го убедила да й заплати на няколко пъти парични суми под формата на депозит като гаранция, за да се подпише договор с 3 неправителствената организация, какъвто изобщо и в нито един момент видно от доказателствата не е бил подписан или дори представен на пострадалия като проект на договор. Изпълнителното деяние във формата му на въвеждане в заблуждение на пострадалия е извършено от подсъдимата с последователни активни нейни действия по убеждаване на свидетеля с оглед имагинерното съществуване на такава немска НПО с ръководител М. и още по-имагинерното нейно (на подсъдимата) длъжностно качество или официални представителни правомощия спрямо такава неизвестна немска НПО. Използвала е собственото си образование (агроном) и опит в областта на агрономията, както и възрастта на пострадалия (86-годишен) и доверчивостта и неосведомеността му, за да му внуши, че е наясно с процеса на организация на подобно земеделско стопанство и изпълнението на различни проектни и административни дейности, респ. че познава хора от бранша като проф. В. Л., лице с имена М. С., който изкупува селскостопанска продукция и др., вкл. служители в МЗХ. Така подсъдимата е създала изцяло невярна, неправилна и изкривена представа за конкретни факти от действителността у заблуденото лице и по този начин то е било мотивирано да извърши лично няколко отделни акта на имуществено разпореждане, чрез които е била причинена имотна вреда на К. Х. като физическо лице в размер на 17 300 лв. и на кооперация ППК „Клас“ в размер на 41 900 лв. РС е приел, че с настъпването на имотната вреда деянието е довършено.

РС е изложил и мотиви защо е приел пряк умисъл на подсъдимата при извършване на деянието: При измама изначално деецът няма намерение от субективна страна да изпълни поетите задължения, както е постъпила и подсъдимата Ц., която е била наясно с невъзможността си да ангажира такъв огромен по размер финансов ресурс от неизвестна немска НПО, каквато обективно не е представлявала никога и по никакъв начин. Доводите на подсъдимата и защитника й за несъставомерност на деянието поради последващите й положителни действия (възстановяване на сумата в хода на НОХД) изобщо не се споделят от съда (НОХД, л. 120). Възраженията им за несъставомерност спрямо патримониума на кооперацията поради липсата на пълномощия за пострадалия да внася депозити, да прави тегления и да разплаща също не се споделят от РС: дали е превишил или не правомощията си на председател на кооперацията по никакъв начин не се отразява на произхода и собствеността на противоправно преминалите в патримониума на подсъдимата на няколко пъти движими вещи (парични суми), които обективно са били в касата и сметките, респ. счетоводния баланс на кооперацията, чието имущество в онзи инкриминиран период е намаляло за сметка на неправомерното обогатяване на подсъдимата, чрез възбуденото от нея заблуждение у законния представител на това юридическо лице.