Протокол № 218 от 21.11.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 218 гр. Варна, 20.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500412 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:04 часа се явиха:

Въззивницата М. Б. И., редовно призована, явява се лично. Явява се и особеният представител адвокат Д. Д. от АК-Варна.

Въззиваемата страна Прокуратура на Република България, редовно призована, се явява прокурор от Апелативна прокуратура – Варна Вл. Ч..

АДВ. Д.: Няма пречки, моля да дадете ход на делото.

ПРОКУРОР Ч.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ

ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително заседание № 552/17.09.2024 г.:

Производството по в.гр.д. № 412/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на М. Б. И., подадена чрез назначения й особен представител адв.К., против решение № 242/12.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2242/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете й срещу Прокуратурата на РБ за заплащане горницата над присъдената сума 5000 лева до претендираната сума 50000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й 1 страдания и горницата над присъдената сума 180 лв. до претендираната сума 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, от които: горница в размер на 500 лв. платен адвокатски хонорар, 1040 лв. платени за храна, лекарства и телефонни разговори, копие на досъдебното дело, куриерски услуги от Варна до Сливенския затвор при престоя на ищцата в затвора, Първо РПУ - Варна, следствения арест на Бургаския затвор, затвора в гр. Сливен, и обратно 80 лв. платени за път до гр. Сливен, за да й върнат личната карта от затвора и до Главно управление на затворите гр. София и 1200 лв. платени разходи за лекарства и лечение след излизането й от затвора, всички вреди вследствие повдигането и поддържането на обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, по което е била оправдана с присъда № 183 от 01.06.2017 г. по н. о. х. д. № 4447/2014 г. на Варненския районен съд, ХV-ти с-в, оставена в сила с решение № 230, постановено на 30.10.2017 г. по в. н. о. х. д. № 1024/2017 г. на Варненския окръжен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 30.10.2017 г. до окончателното изплащане на горниците и на законната лихва върху присъдените суми 5 000 лв. и 180 лв. за периода от датата на влизането в сила на оправдателната присъда – 30.10.2017 г. до 19.10.2019 г.

Въззивницата е сочила, че обжалваното решение е неправилно – „незаконосъобразно и несправедливо, неморално и без правна логика при констатациите на фактите, относно изводите и заключенията“ и „предвид страданията, мъките, лишенията и здравословното й състояние“, като е молила за отмяната му в отхвърлителната му част и за уважаване на исковете до претендирания размер.

Прокуратурата не е подала отговор на жалбата.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната му част.

Въззивната жалба е в срок и е подадена от лице с правен интерес от обжалване на отхвърлителната част на решението на първата инстанция, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

С определение № 4261/15.08.2024 г. адв. К. е освободена и за особен представител на въззивницата е назначен адв. Д..

Не е заявено искане за нови доказателства, а и не са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.

АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба дотолкова, доколкото е спазен процесуалният срок за обжалване. Явявам се в качеството си на особен представител, какъвто до снощи, действително до 17.00 ч. мислех, че не съм, тъй като в единствения разговор и комуникация с г-жа И. от 20.08.2024г., извън действителната обстановка такава каквато е, прекратих същата като тонът й не ми хареса, като я уведомих, че няма да мога да се ангажирам с делото. Единствено от гледна точка изпълнение на професионалния си ангажимент, за да не ставам формална пречка за отлагане на настоящото заседание, без по него да са взети някакви процесуални решения, се явявам в днешно съдебно заседание, за да изпълня ангажимента 2 си. Така или иначе съм вписан в списъка на особените представители и съм назначен за такъв, без да съм депозирал за днешно с.з. молба да бъда освободен.

Считам, че и желанието на г-жа И. е делото да бъде отложено по следните причини, като част от тях имат характер на молба, а именно: да отложите настоящото заседание с оглед даване възможност на г-жа И. да организира защитата си. Твърденията на същата са, че в срока за обжалване предвид различни виждания за естеството и начините, по които следва да се организира защитата, същата е подала молба да бъде освободен предходният особен представител, като след изтичане на срока за подаване на въззивна жалба, като такъв съм назначен аз. До вчера, в 17.00 ч., когато дойде г-жа И. в кантората, в продължение на 3 месеца не беше осъществила никаква комуникация между нас, бях я уведомил, че няма да мога да се ангажирам с нейното дело, но въпреки това проявих съчувствие и я приех, и я изслушах.

Относно аргументите за отлагане на делото, Ви моля да приемете, че въззивната жалба е нередовна в смисъл, че същата, макар и да повтаря в три абзаца едни и същи неща, и като обем да изпълнява характера на пълна такава, процесуалният представител, който е бил преди мен, е посочил, че е нарушено материалното и процесуалното право без да са изложени абсолютно никакви аргументи какви процесуални разпоредби са нарушени, нито как и по какъв начин е нарушено материалното право. Искането ни е да дадете възможност на същата да уточни въззивната жалба като по този начин ще може да организира защитата си. Като допълнителен аргумент, пак по нейни твърдения, твърдя, че се явявам неподготвен за делото.

Същата е подала и е образувано ЧНД № 3171/2024г. по описа на Районен съд – Варна, ІV състав срещу В. М.. Същата, макар и да не е била разпитвана като свидетел в производството пред Окръжен съд - Варна, е посочена от вещите лица, които са изготвили съдебно-психиатричната експертиза и чиито изводи са изградени въз основа на изявленията на г-жа В.

М.. Считам, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице висящо производство, от чието разрешаване ще може да бъде преценено дали съдебната експертиза може да бъде ценена предвид, че същата е базирана на изявления на В. М., които изявления г-жа И. се опитва с образуваното частно наказателно дело да разколебае.

ВЪЗЗИВНИЦАТА И.: ЧНД № 3171/2024г. на ВРС е за клевета и увреждане в Окръжен съд, по време на експертизата и инициативата на вещото лице да я търси без да е разпоредено, и оттам всичко се променя за мен.

АДВ. Д.: Т.е исканията са за отлагане на делото поради изтъкнатите съображения, че бях със съзнание от август месец до снощи, че нямам ангажимент по това дело, това е личната ми позиция. Юридическата е, че в срока за обжалване са настъпили противоречия между предишния процесуален представител на г-жа И. и самата нея, и същата не е могла 3 адекватно да осъществи правото си на защита, тъй като е подадена според мен жалба, която е нередовна, тъй като по естеството си е бланкетна, макар и обемна по съдържание, тъй като се сочи нарушение на материалния и процесуалния закон без изобщо, примерно в частта за процесуални нарушения, да е посочено в какво се изразяват същите. Според мен г-жа И. би могла да уточни в какво се изразяват процесуалните нарушения и по този начин да направи съответните процесуални искания, каквито пред Вас действително с въззивната жалба не са направени. И другото искане е да не се гледа делото, а да бъде спряно поради наличието на преюдициално производство по цитираното дело.

ПРОКУРОР Ч.: По отношение на твърдението, че следва да бъде уточнена въззивната жалба във връзка с ангажиране на квалифицирана юридическа защита, считам, че има известен резон в това искане дотолкова, доколкото разбирам, всъщност ищцата няма правна защита и не е организирана такава по някакви си причини. По отношение на другото основание, което е свързано с някакво производство, за което се твърди в Районния съд, не виждам никаква причина да се счита, че едното е преюдициално спрямо другото, но предоставям на съда.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на настоящото производство поради следните съображения:

На първо място, назначаването на особен представител на въззивницата, в лицето на адвокат Д. Д., е осъществено с разпореждане от 15.08.2024г. от първоинстанционния съд, което до настоящия момент не е било изменяно или отменено – адв. Д. е надлежно назначен за особен представител на въззивницата. От друга страна е въпрос на вътрешно отношение между адвокат Д. и на въззивницата относно осигуряването на пълноценна комуникация, включително и за подготовка за днешно с.з. Действително адв.

Д. е бил назначен за особен представител на въззивницата след като вече е била изготвена и депозирана въззивната жалба по делото, и евентуални допълнителни искания, нови оплаквания, които да допълнят въззивната жалба, страната е могла да осъществи чрез особения си представител, като се има предвид в тази насока и процесуалната преклузия за извършването на нови доказателствени искания след депозиране на въззивната жалба, респективно навеждане на нови оплаквания след депозиране на въззивната жалба. В тази насока не е налице основание за отлагане на производството по делото.

По отношение на соченото обстоятелство за наличието на хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – че е налице преюдициално по отношение на настоящото производство дело, а именно ЧНД № 3171/2024г. на ВРС, съдът намира, че предвид наведеното твърдение относно предмета на посоченото производство (дело, инициирано по тъжба на настоящата въззивница против физическо лице за осъществена по отношение на нея клевета във връзка с провеждане на изследване на експертиза, събрана пред първата инстанция по 4 настоящото дело), намира, че посоченото дело няма преюдициален характер.

По тези съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отлагане на делото и за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради висящо ЧНД № 3171/2024г. по описа на ВРС, основано на релевираните по-горе обстоятелства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.

АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОР Ч.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.

ВЪЗЗИВНИЦАТА И.: Имам искания за събиране на нови доказателства, защото е опорочено от самото начало относно по какъв начин беше изготвена съдебно-психиатричната експертиза. Искам всички доказателства, които не бяха допуснати по време на първоинстанционното производство.

АДВ. Д.: Поддържам становището, ако са направени доказателствени искания, които не са уважени от първоинстанционния съд, а имат отношение към настоящия спор с твърденията ми, че така или иначе във въззивната жалба е посочено, че има извършени процесуални нарушения, моля тези искания да бъдат съобразени и уважени.

СЪДЪТ намира, че отправеното искане от въззивницата да се съберат всички доказателства, които не са били уважени пред първоинстанционния съд, не е конкретно, тъй като не е ясно точно какви доказателства се претендира да бъдат събрани пред настоящия съд, за да може да бъде преценена тяхната процесуална допустимост и относимост към предмета на делото.

По тези съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ неконкретизираното искане за събиране на всички недопуснати пред първата инстанция доказателства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.

Поради липсата на доказателствени искания, СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

5

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, по предявения иск в размер на 50 000 лв. съдът е уважил иска за сума от 5 000 лв. С оглед всички преживени от ищеца страдания, болки, дискомфорт, унижения в обществото и други съпътстващи неблагоприятни събития с личността, считам така уважения размер за прекомерно минимален. Действително се касае в случая за субективна преценка какъв е реалният размер, който би отчасти обезщетил обвинения и оправдан за всички негови страдания. По сведение на ищцата, същата е била задържана за период от 21 дена, което дори да не разглеждаме никакви други вреди, само този факт според мен многократно паричното му измерение надвишава 5 000 лв. При поставяне в сходна ситуация сигурен съм, че никой от тук присъстващите в тази зала не би пожелал срещу 5 000 лв. да изтърпи това, което е изтърпяла тази жена и да се развиват две производства пред две инстанции, които и двете оправдават същата, т.е още изначално, без никакви колебания обвинението е било неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Единственият аргумент, който аз виждам за присъждане на сума в размер на 5 000 лв. е, че вследствие на многобройните дела, които се водят срещу институцията Прокуратура, вследствие на нейните действия, държавата би действително фалирала, ако се присъждат адекватни възнаграждения, но считам, че това е въпрос за целесъобразност, който съдът не би следвало да разглежда. Едно решение следва да бъде основано на две съображения: законосъобразност и справедливост, като считам, че по отношение на втората си част - справедливост първоинстанционното решение изобщо не може да бъде квалифицирано като такова. По тези причини, моля да уважите в пълен размер предявения иск на ищцата, ведно със съответната законна лихва каквато е съдебната практика, от датата на влизане в сила на втората оправдателна присъда. Моля да бъдат присъдени всички разноски, ако такива са направени, поискани и направени.