Решение № 16 от 08.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000501095 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 318 от 24.08.2023 г., постановено по гр.д. № 487/2021 г. от Окръжен съд Кюстендил е осъдил Гаранционен фонд, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Д. Б. Б., ЕГН **********, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2021 г., като е отхвърлил главния иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 50 000 лева, както и акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва, за периода от 30.06.2021 г. до 12.11.2021 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Гаранционен фонд да заплати:

- направените деловодни разноски на Д. Б. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 69.14 лева;

- адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Г. и партньори“, БУЛСТАТ 176414344, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 560 лева;

- държавна такса по сметка на Окръжен съд Кюстендил, на основание 1 чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 400 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Д. Б.

Б., ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски на Гаранционен фонд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 276.60 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Д. Б. Б., ЕГН ********** в ЧАСТТА, в която е отхвърлен главния иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди, за разликата над сумата от 10 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева и акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва, за периода от 30.06.2021 г. до 12.11.2021 г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението в атакуваната част, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Поддържа, че определеното обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди, както и противно на закона е отхвърлен акцесорния иск за присъждане на законната лихва от деня на настъпване на ПТП до 12.11.2021 г.

Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск и законната лихва от деня на увреждането.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции, както и в тежест на ответника да се възложи отговорността да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника – Гаранционен фонд в осъдителна част с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че:

- събраните по делото доказателства не установяват на посочената от ищеца дата и място в централната част на гр. Кюстендил да е настъпило ПТП по вина на водач на МПС, който водач да е напуснал мястото на произшествието и да не установено (идентифицирано) моторно превозно средство;

- при твърдяното от ищеца телесно увреждане, което по своите медико биологични характеристики представлява средна телесна повреда е било 2 абсолютно задължително мястото на произшествието да бъде посетено от служители на полицията, които да извършат оглед, да съставят Констативен протокол за ПТП с претърпени увреждания на участниците и да започне наказателно производство;

- увреждането, ако има такова е получено от ищеца при инцидент, настъпил на място, различно от посоченото в исковата молба;

Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в осъдителната част и вместо отхвърли изцяло предявените искове.

Моли да се потвърди решението в отхвърлителната част, както и да се присъдят направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът Д. Б. Б., ЕГН ********** и предявил против Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, както и в уточняващата молба от 24.03.2022 г. /л. 10 от п-вото пред ОС Кюстендил/, че на 30.06.2021 г., между 06:50 и 07:00 часа, в гр. Кюстендил, в централната градска част, в непосредствена близост до сградата на Национална агенция за приходите и сградата на Поликлиниката е настъпило ПТП, при което той, като водач на мотоциклет „НОНДА ХОРНЕТ 600“ с рег. № ******** се е движел по ул. „Цар Михаил“ и навлизайки в завоя е видял спрял на пътното платно лек автомобил – „Лада Нива“, който не бил сигнализирал за своето аварийно спиране.

Задействал спирачната система, вследствие на което загубил контрол върху управлението и паднал на пътното платно. Докато се изправил лекият автомобил „Лада“ потеглил и напуснал местопроизшествието.

След инцидента се прибрал вкъщи, изпитал болка в областта на ходилото на левия крак и потърсил медицинска помощ в МБАЛ „ Д-р Никола Василев“ АД – гр. Кюстендил.

3

Извършена е рентгенография, която установила фрактура на първа метатарзална кост в областта на тазро – метатарзална става с дислокация; изявен остефит на петната кост.

Поставена е била гипсова имобилизация за срок от 30 дни.

Претърпял е болки и страдания и значителни неудобства в ежедневието, за което бил обслужван от близки и приятели.

След премахване на гипсовата имобилизация не се е възстановил напълно.

Твърди, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил „Лада Нива“, който лек автомобил не е установен.

Предявил е писмената претенция за обезщетяване на вредите на 13.08.2021 г., по която ответникът е образувал щета, но не е заплатил обезщетение.

Ищецът с предявените искове поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 30.06.2021 г.

Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл.38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът – Гаранционен фонд, подал отговор на исковата молба /л.

24/, с който оспорил основателността на исковете и поискал да се отхвърлят с доводи, че представените доказателства не установяват твърдяното от ищеца ПТП, тъй като при твърдяното увреждане е било задължително мястото на произшествието да бъде посетено от служители на полицията за извършване на оглед, съставяне на Констативен протокол за ПТП и да започне наказателно производство по отношение на виновния водач, по което да се извършат задължителни медицинска и автотехническа експертизи.

Приложените доказателства не установяват инцидентът да е настъпил по вина на водач на МПС, което е напуснало мястото на произшествието и не е било установено.

При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за претърпените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото, установяващи, че пострадалият по време на инцидента е управлявал мотоциклета с по-висока скорост и несъобразена за конкретния пътен участък, вследствие на това обстоятелство е загубил контрол върху управлението и паднал на пътното платно, т.е. с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

Оспорил началната дата на иска за присъждане на законната лихва върху 4 обезщетението, считано от деня на увреждането – 30.06.2021 г.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Събраните по делото доказателства установяват само, че ищецът на 30.06.2021 г. в 07:45 часа е посетил и в 09:15 часа е напуснал Спешното отделение на МБАЛ „ Д-р Никола Василев“ АД – гр. Кюстендил.

Непосредствено след исковата молба по гр.д. № 11192/2021 г. по описа на СГС е приложен Лист за преглед на пациент в КДБ, в което лекарят от Спешното отделение е записал по данни на пациента „паднал от мотор и си контузил лявото стъпало“.

Ищецът, като пациент е насочен за преглед от дежурен лекар Т.Р.О.

Извършена е рентгенография на лявото стъпало с пръсти – фас и профил. Издаден е документ за установена фрактура на първа метатарзална кост в областта на тазро – метатарзална става с дислокация; изявен остефит на петната кост.

По делото няма други документи от това здравно заведение, които да установяват поставяне на гипсова имобилизация, за датата на нейното сваляне, за контролни медицински прегледи и за състоянието на пациента /ищеца/.

Ищецът на 13.08.2021 г. е подал уведомление до Гаранционен фонд, в което е изложил твърдения за настъпило на 30.06.2021 г. в гр. Кюстендил ПТП с участник – лек автомобил „Лада Нива“ с червен цвят, което МПС е било спряло на средата на пътното платно, на самия завой на ул. „Цар Михаил“ без необходимо сигнализиране за аварийно спиране.

В уведомлението е посочено, че е била поставен гипсова имобилизация за срок от 30 дни.

Към уведомлението са приложени посочените по-горе Лист за преглед на пациент в КДБ, в което лекарят от Спешното отделение е записал по данни на пациента „паднал от мотор и си контузил лявото стъпало“, както и резултата от извършената рентгенография.

По делото няма Констативен протокол за ПТП с пострадало лице.