Решение № 5208 от 10.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5208 гр. София, 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.а като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20241100102480 по описа за 2024 година

Предявен е осъдитетен иск с правно основание чл. 500, ал.2 от Кодекса за застраховането от ЗД„БУЛ ИНС“ АД с ЕИК 831830482 срещу А. Б. К. с ЕГН ********** за сумата от 50 000лева, като частичен от общо 83,517.46лв, представляваща регресно вземане по чл. 500, ал.2 от КЗ, дължимо във връзка с платени застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от 24.12.2016г., представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът „БУЛ ИНС“АД излага в исковата молба, че на 02.06.2016г. около 23,40 часа на път I-6, км.325, при управление на л.а. “Опел Вектра”, с per. N° ст ********, водачът А. Б. К. нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена скорост, поради което реализирал удар с излизащия от района на бензиностанция л.а. “Фолксваген Голф”, с peг.

№********, управляван от С.М.У.. Вследствие на удара са причинени телесни повреди на Д.А.С., който бил пътник в л.а. “Фолксваген Голф”, както и е причинена смъртта на водача на л.а. Фолксваген Голф и телесни повреди на още едно лице. По случая е образувано ДП№ 678/2015 г. по описа на РУП Казанлък, пр.пр. № 1979/2016 г. по описа на ОП-Стара Загора, приключило с влязло в сила Решение по НОХД 585/2017 по описа на Окръжен съд Стара 1

Загора.

Произшествието настъпило в резултат от допуснати от водача на л.а.

“Опел Вектра” А. К. нарушения на правилата за движение по пътищата, поради което е налице причинна връзка между деянието на водача А. К. и настъпилите обществено опасни последици - смъртта на С.М.У. и причиняване телесни повреди на Д.А.С..

За посоченото ПТП на виновния водач А. К. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК и е образувано НОХД№585/2017г. по описа на ОС-Стара Загора. Тъй като описаното ПТП представлява покрит риск от полицата по застраховка „Гражданска отговорност“ по валидна към датата на ПТП застрахователна полица, увреденото лице предявило осъдителни искове за претърпените вреди, в резултат от което е постановено решение по гр.дело№ 9744/2017г. по описа на СГС, частично отменено с решение № 2422/06.11.2019г. по в.гр.дело№ 2003/2019г. на САС, с което окончателно са определени присъдените обезщетения в размер на 50 000лева за неимуществени вреди, 3069,60лева за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 29.10.2016г. до окончателното плащане. За посочените суми са издадени три броя изпълнителни листове, въз основа на които са образувани три изпълнителни дела.

Посочените решения са поставени при участието на ответника К. като подпомагаща страна на ЗД „БУЛ ИНС“ АД и на основание чл.223 от ГПК е възникнал установителен ефект в отношенията на третото лице и насрещната страна по всички факти, предмет на производството по гр. д. № 9744/2017г. по описа на СГС, и по в.гр.. д. №2003/2019г. на Апелативен съд - София.

Твърди, че с извършеното плащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице Д.А.С. ищецът е встъпил в правата на удовлетворените кредитори срещу прекия причинител на вредите и има право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение, ведно с платените лихви и разноски на основание чл. 500, ал.2 КЗ, тъй като при настъпване на ПТП водачът е извършил нарушение на ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство без да притежава необходимата правоспособност. Счита, че не са установени предпоставките за неприлагане на посочената разпоредба, предвидени в изречение второ от нея. След покана ответникът не 2 възстановил платеното от ищеца обезщетение.

Ответникът А. Б. К. чрез назначения му особен представител, в писмения си отговор, оспорва иска. Счита, че не са налице предпоставките за неговото уважаване. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на исковата претенция.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните писмени доказателства се установява и между страните не е спорно, че е с влязло в сила решение на СГС по гр.дело №9744/2017г., частично отменено от САС с решение по в.гр.дело№2003/2019г., е осъдено ищцовото дружество да заплати на Д.А.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лева и за имуществени вреди в размер на 3096,60лева ведно със законната лихва от 29.10.2016г. Посочените решения са постановени при участието на А. Б. К. като трето лице помагач на страната на ответника - ЗД „Бул Инс“.

Не е спорно, че въз основа на влезлите в сила решения са издадени три изпълнителни листа. Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение, че с платежно нареждане от 04.12.2019 г. с референтен номер FT19338507378507, наредител ЗД БУЛ ИНС АД, кл. Смолян и получател ЧСИ В. М. е наредена сума от 76 695.87 лева. Посоченото в платежното нареждане основание е: „ИД20198600401985 " Разликата от 247.19 лв. между платената сума от 76 695.87 лв. и общата сума, посочена в Поканата за доброволно изпълнение, представлява лихви до датата на плащане.

-Дължимите суми по изпълнително дело ИД20198600401985 по описа на ЧСИ В. М. са изплатени на 04.12.2019г., като с платежно нареждане от 17.05.2021г. с референтен номер FT21137903204034, наредител ЗД БУЛ ИНС АД, кл. Търговище и получател ЧСИ Р.М. е наредена сумата 4 804.72 лева.

Посоченото в платежното нареждане основание е: „ИД20218680400060" -Дължимите суми по изпълнително дело ИД20218680400060 по описа но ЧСИ Р.М. са изплатени на 17.05.2021г. с платежно нареждане от 17.05.2021 г. с референтен номер FT21137903204953, наредител ЗД БУЛ ИНС АД, кл.

Търговище и получател ЧСИ Р.М., е наредена сумата от 2 016.87 лева.

3

Посоченото в платежното нареждане основание е: „ИД20218680400056" -Дължимите суми по изпълнително дело ИД20218680400056 по описа на ЧСИ Р.М. са изплатени на 17.05.2021г.

-Според вещото лице платените суми по трите изпълнителни дела са 53 069.60лв. главница, 5 588.66 лева главница неолихвяема, 16 436.83 лв. лихви, 247.19 лв. лихви , непосочени в поканата за доброволно изпълнение, 411.41 лв. главница, 5514,77лева такса по чл.26 , 2 249.00 лв. други суми или Общо 83 517.46лева.

От писмо на ОДМВР-Стара Загора се установява, че в „Национален регистър на българските лични документи“ на името на А. Б. К. с ЕГН ********** няма регистрирани данни за издавано свидетелство за управление на МПС.

С влязла в сила присъда на 24.10.2019г. по НОХД 585/2017г. А. Б. К. е признат за виновен в това,ч е на 02.06.2016г. е причинил процесното ПТП, като е допуснал нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП , като е управлявал МПС със скорост от 130 км.ч. и по непредпазливост е причинил телесни повреди на С.М.У. и смърт на три лица, като деянието е извършено в пияно състояние –с концентрация на алкохол от 1,68 на хиляда и деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 500, ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Изречение първо не се прилага, когато превозното средство е учебно и е управлявано от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата.

От влязлата в сила присъда на 24.10.2019г. по НОХД 585/2017г. се 4 установява, че ответникът е признат за виновен в това, че на 02.06.2016г. е причинил процесното ПТП, като е допуснал нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със скорост от 130 км.ч. и по непредпазливост е причинил телесни повреди на С.М.У. и смърт на три лица, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол от 1,68 на хиляда и деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд и има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това производство. Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес.

Следователно от посочената присъда се установява настъпване на ПТП по вина на ответника, който управлявал МПС без да има необходимата правоспособност. На следващо място се установява от приетата съдебносчетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и ообоснована, че ищецът застраховател е заплатил на увреденото лице сума в общ размер от 83 517,46лева застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило по вина на ответника, който е управлявал МПС без свидетелство за управление, поради което ответникът дължи заплащане на посочената сума на ищеца на основание чл.500, ал.2 от КЗ.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва да се уважи иска до предявения размер от 50 000лева, представляваща част от общо дължимата от А. Б. К. сума в общ размер от 83 517,46лева.

Противопоставеното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира за неоснователно. В разглеждания случай се касае до регресно право на застрахователя, което се поражда със суброгирането в правата на застрахования. За упражняване регресните права не е предвидена специална давност, поради което приложение намира общата пет годишна давност по чл.

110 ЗЗД, считано от деня на плащане на обезщетението. От приетата ССЕ се установява, че първото плащане от застрахователя е извършено на 04.12.2019г., като от тази дата до подаване на исковата молба петгодишния давностен срок не е изтекъл.

5

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 2000,00лева държавна такса, 500,00лева възнаграждение за вещо лице, 4650,00лева възнаграждение за особен предствител и 5640,00с ДДС възнаграждение за адвокат или общо 12 790,00лева.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Б. К., ЕГН ********** да заплати на ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 на основание чл. 500, ал.2 от КЗ сумата от 50 000лв., част от общо дължимата сума в размер на 83, 517.46лв, представляваща регресно вземане по чл. 500, ал.2 от КЗ, дължимо във връзка с платени застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от 24.12.2016г., представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от 29.02.2024г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 12 790,00лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6