Протокол № 250 от 04.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 250 гр. Варна , 04.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20203100901196 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:56 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „УП БЪЛГАРИЯ 6“ ЕООД , редовно призован, представлява се от адв. П.П., редовно преупълномощен от адв. О.Т. и приет от съда от днес.

ОТВЕТНИКЪТ „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Л.М., редовно преупълномощена от Адвокатско дружество „В., Ж. и партньори“ чрез адв. Г.

В. и приета от съда от днес.

ТРЕТО

ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ на страната на ответника

„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, редовно призовани, не изпращат представител. Депозирано е становище.

АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК във вр. чл. 377 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическа страна на спора.

АДВ. П.: Поддържаме исковата молба. Оспорваме отговора. Нямаме възражения към доклада.

1

АДВ. М.: Поддържаме депозирания отговор. Оспорваме иска.

Запознати сме с доклада и нямаме възражения по същия. Нямаме искания по доказателствата.

СЪДЪТ докладва, че е постъпило становище вх. № 9911/26.05.2021г. от НЕК ЕАД, с което оспорва исковата претенция като неоснователна, за което излага подробни съображения. Моли исковете да бъдат оставени без разглеждане.

Връчва на страните екземпляр от становището на процесуалните представители на страните.

СЪДЪТ на основание чл. 375 от ГПК пристъпва към доклад по делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на доказателствената тежест, направен с определение № 487/28.04.2021 година и указанията за разпределение на доказателствената тежест, а именно:

Производството по т.д. № 1196 по описа за 2020г. на Окръжен съд Варна е образувано по молба на „УП България 6“ ЕООД ЕИК 200310517 със седалище и адрес на управление гр.София, пл.Позитано № 2 ет.5, представлявано от А-Х.–управител, чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, с която в условията на обективно кумулативно съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Г. К.- членове на УС, са предявени искове 1.

1. . сумата от 62 526.30 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „К. Бряг Север-2“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ № *** в землището на с. К. бряг, общ.Каварна, обл.Добрич, произведена през м. Октомври 2017г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 95 от 26.08.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД и

2. . сумата от 18 427.85 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 62 526.30 лева за периода от 24.11.2017г. до датата на подаване на исковата молба, на осн. чл.86 от ЗЗД

2.

2 сумата от 93 302.73 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „К. Бряг Север-2“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ № *** в землището на с. К. бряг, общ.Каварна, обл.Добрич, произведена през м. ноември 2017г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 95 от 26.08.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД и

2. сумата от 26 591.25 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 93. 302.73 лева за периода от 29.12.2017г. до датата на подаване на исковата молба, на осн.чл.86 от ЗЗД

1.

3. сумата от 25 047.63 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „К. Бряг Север-2“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ № *** в землището на с. К. бряг, общ.Каварна, обл.Добрич, произведена през м. декември 2017г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 95 от 26.08.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД и

2. сумата от 6 950.74 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 25 047.63 лева за периода от 25.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба, на осн.чл.86 от ЗЗД.

1.

Претендират се сторените разноски в производството.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 ГПК и чл. 128 ГПК. Предявените искове са допустими и са с предмет право, породено от търговска сделка, поради което исковете следва да се разгледат по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.

По делото е осъществена двойна размяна на книжа.

3

Цената на част от съединените искове (лихвите, дължими за забава в плащането на главницата за м.октомври и м.декември) сочи районен съд като родово компетентен, но ответника не е възразил за това. Доколкото разглеждането на делото от окръжен съд като първа инстанция няма да затрудни упражняването на правата на страните, с оглед възможността за „задържането му” по арг. от 270, ал. 4 ГПК, както и с оглед обстоятелството, че месечни доставки, произтичащи от един договор сезираният съд се намира компетентен да ги разгледа, заедно с първия иск за главница, чиято цена надхвърля 25 000лв.

В депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане в качеството на подпомагаща страна на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр.

София, ***, представлявано от И.Й.. Депозирана е и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК с вх. № 26699/29.12.2020г. Твърди се, че процесните количества ел.енергия са произведени от ВяЕЦ на „УП България 6“ ЕООД ЕИК 200310517 и са продадени на крайния снабдител „Енерго-Про Продажби“ АД в изпълнение на чл.31, ал.1 от ЗЕВИ и дългосрочните договори, сключени между производителите и крайния снабдител.

Изкупените количества ответникът е продал на НЕК ЕАД в изпълнение на законовото си задължение по чл.94 от ЗЕ. Доколкото НЕК ЕАД също е длъжник за преференциалната цена на ел.енергия, произведена от възобновяеми източници, за него е налице правен интерес решението да бъде постановено в полза на ответника.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с Енерго-Про Мрежи АД Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия

№

ДУА-242/08.10.20083078/10.10.2007-4040-ВГ-08.09.2008г. от 14.11.2008г.

За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 95 от 26.08.2009г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Сочи, че през м. Октомври 2017 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 701,635 MWh, за която е издал фактура №127/11.10.2017г. на стойност 158 533.02 лева, като продажната цена за количеството от 701,635 MWh е 188.29 лв./ MWh – преференциалната цена, дължима по т.1.7 от Решение СП-1, тъй като съответните количества ел.енергия са произведине, докато централата за м.ноември работила при 4 надхвърлен праг от 2000 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност, но без да достигнала 2250 ефективни часа и прга от 2 300 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност.

Твърди, че ответникът е заплатил част от сумата в размер на 96 006.72 лева. Настоява се, че дължима е и сума в размер на 18 427.85 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 24.11.2017г. до датата на подаване на ИМ.

Сочи се, че за м. Ноември 2017г. ищецът произвел и доставил на ответника ел.енергия в размер на 459, 107 MWh, за което издал фактура № 127/31.12.2017г. на стойност от 103 501.63 лева с ДДС при продажна цена за количеството от 446, 467 MWh е 188.29 лв./ MWh (съотв. приложима преференциална цена по т.1.7 от Решение СП-1) преди достигане на 2250 ефективни часа. Продажната цена да количеството 12, 640 MWh е 177.95 лв/ MWh (съотв. приложима преференциална цена по т.1.8 от Решение СП-1) след надхвърляне на 2250 ефективни часа. Ищецът е издал фактура по тази цена, т.к. през м.ноември количеството ел.енергия от 446, 467 MWh е произведено, доато централата е работила при надхвърлен праг от 2000 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност, но преди да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2300 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност. За количеството ел.енергия от 12,640 MWh произведено през същия месец ноември 2017г. централата вече е надхвърлила с тези количества 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2300 MWh на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност. Счита се, че цялото количество ел.енергия, произведено през м.ноември на 2017г. (за работа до и над 2250 ефективни часа) подлежи на изкупуване по двете преференциални цени по т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1, доколкото през целия месец не е достигнат прага от 2300 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност.

Сочи се, че по фактура №127/31.12.2017г. от страна на ответника е заплатена само сумата от 10 198.91 лева. Твърди се, че дължима е и сума в размер на 26 591.25 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от 93 302.73 лв. за периода от 25.01.2018г. до датата на подаване на ИМ.

Твърди се, че за м. Декември 2017г. ищецът е произвел и доставил на ответника ел.енергия в размер на 133,038 MWh, за което издал фактура №129/31.12.2017г. на стойност 27 610.70 лв. с ДДС при приложима цена от 172.95 лв./ MWh (т.1.8 от Решение СП-1) поради надхвърляне на 2250 ефективни часа.

Ответникът заплатил само част от сумата по фактура № 129 в размер на 2 563.08 лева и остава длъжник за сумата от 25 047.63 лева с ДДС . Твърди се, че дължима е и сума в размер на 6 950.74 лв., представляваща обезщетение за 5 забава в плащането на главницата от 25 047.63 лв. за периода от 25.01.2018г. до датата на подаване на ИМ.

Сочи се, че договорът за изкупуване се е изпълнявал през процесния период и до влизане в силана промените в ЗЕ (ДВ бр.38 от 08.05.2018г.), в резултат на което от 01.01.2019г. действието на договора е прекратено, но процесните количества са произведени и доставени при условията на сключения между страните договор.

Излага се, че към момента на сключване на договора за изкупуване и през следващите 15 години се прилага преференциалната цена, определена в Решение № Ц-10/30.03.2010г. на ДКЕВР. След приемане на Решение № - Ц-10 /30.03.2011г. на ДЕКВР следвало да се прелага определената в него проференциална цена относно цялото произведено от ицеца и изкупено от ответника количество ел.енергия. С влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011г. тази цена остава в сила съгласно договора между страните, и запазва действието си.

Поддържа се, че при определяне на преференциалните цени по Решение № - Ц-10 /30.03.2011г. ДЕКВР въвежда специален критерий по отношение на производителите на ел.енергия на Вятърни електроцентрали, а именно :

„наличен ресурс на първичния източник при пълни ефективни годишни часове за работа при ветровите генератори – до 2250 часа вкл. и над 2250 часа годишни часове“.

Така за производителите на ел.енергия от вятърни ел.централи били определени две разлечни префенециални цени за изкупуване на ел.енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърна ел.централа. Сочи, че в т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от 188.29 лв./MWh за вятърни ел.ценрали, работили до 2250 часа, а в точка т. 9 на Решение Ц-10 е определена цена от 172.95 лв./MWh за ВяЕЦ, работили над 2250 часа. В този смисъл по силата на Решение Ц-10 производителите на ел.енергия от ВяЕЦ следва да фактурират произведената от тях ел.енергия по преференциална цена по т.8 до достигане на 2250 еф.часа работа на единица инсталирана мощност, а след достигането на 2250 часа – по преференциална цена, определена в т.9. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила повече от 6 години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника.