Решение № 461 от 03.05.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Пазарджик, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20225220103933 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.

Ищцата С. Д. К. чрез пълномощника адвокат Г. твърди, че през периода от 01.06.1992 г. до 13.04.1994 г. и през периода от 01.01.1996 г. до 30.04.1996 г. е работила в ЕПФ „Д.“, гр. С. на длъжност „работник“ на пълен работен ден, като това обстоятелство е отразено в трудовата й книжка, но за двата записа липсват подписи на счетоводител. Твърди, че дружествотоработодател е с прекратена дейност и по отношение на същото няма данни в ТРРЮЛНЦ, нито данни за негов правоприемник. На 14.06.2022 г. ищцата подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но с Разпореждане № 2113-12-906#7/12.10.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване искането й било отказано. Разпореждането било потвърдено от директора на ТП на НОИ Пазарджик. Поради това моли да бъде установен по съдебен ред по отношение на ТП на НОИ Пазарджик трудовият й стаж при работодателя ЕПФ „Д.“, гр. С., положен през периода от 01.06.1992 г. до 13.04.1994 г. и през периода от 01.01.1996 г. до 30.04.1996 г.

Ангажира писмени доказателства.

Ответникът ТП на НОИ Пазарджик в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си юрисконсулт М. намира исковата молба за нередовна, а по същество за неоснователна. Позовава се на обстоятелството, че за да е официален удостоверителен документ, трудовата книжка следва да е водена във форма и ред, установени в КТ и НТКТС. В този смисъл сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение записът за продължителността на 1 трудовия се подписва от главния счетоводител и работодателя, като се подпечатва с печата му. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Съгласно трудовата книжка на ищцата, представена по делото и в оригинал, същата е работила при работодателя ЕПФ „Д.“, гр. Пазарджик, цех С. на длъжност „работник/работничка“ през периода от 01.06.1992 г. до 13.04.1994 г. с трудово възнаграждение в размер на 1 700 лв. и през периода от 01.01.1996 г. до 30.04.1996 г. с трудово възнаграждение в размер на 2 800 лв. Поставени са правоъгълни печати за прослуженото време без подпис на счетоводител.

С Решение № 1012-12-325#1/30.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик е потвърдено Разпореждане № 2113-12-906#7/12.10.2022 г., с което на ищцата е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО.

Съгласно удостоверение с изх. № 5510-15-2/01.02.2023 г., издадено от ТП на НОИ Пловдив, разплащателните ведомости и трудовоправните документи на осигурителя ЕПФ „Д.“ не са приети в осигурителния архив към ТП на НОИ.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за установяване на трудов стаж, положен преди 31.12.1999 г.

Искът е допустим, тъй като дейността на работодателя е прекратена без правоприемник, а ищцата е представили по делото удостоверение от ТП на НОИ Пловдив по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, което удостоверява, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

Основателността на иска предполага ищцата да е полагала труд при посочения работодател през претендирания период от време и на посочената от нея длъжност. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат установени по делото при условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е на ищцата.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Като „начало на писмено доказателство“ в настоящото производство ищцата представи трудовата си книжка, в която се съдържат записи за начало и край на трудово правоотношение с работодателя ЕПФ „Д.“, както следва: от 01.06.1992 г. до 13.04.1994 г. на длъжност „работник“ и 2 от 01.01.1996 г. до 30.04.1996 г. на длъжност „работничка“. Трудовата книжка е сред документите, посочени в чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР, съдържа данни за положен при работодателя ЕПФ „Д.“ трудов стаж през претендирания период и в този смисъл прави вероятно установяването му. Въпреки допустимостта на свидетелски показания в настоящото производство от страна на ищцата не бяха ангажирани свидетели, които да отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, а именно: да притежават писмени доказателства, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател през периода, през който е положен претендираният труд. По отношение на свидетеля Йордан Георгиев Кънчев бяха представени писмени доказателства – осигурителна книжка, съдържаща данни за полаган труд при ЕПФ „Д.“, но през периодите от месец юни до месец декември 1991 г. и от месец април до месец август 1995 г. Нито един от тези периоди не съвпада с периодите, през които ищцата претендира да е полагала труд при същия работодател, поради което разпитът на този свидетел е недопустим. По отношение на другия свидетел – Е. М. З., не бяха представени писмени доказателства за полагане на труд при същия работодател по смисъла на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР. Други доказателства за полагане на претендирания трудов стаж от ищцата липсват, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и по аргумент от ТР № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 23, т. 4 от НЗПП с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР в настоящото производство ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски, поради което дължимата държавна такса остава за сметка на бюджета на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд – Пазарджик

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. К., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „****** против ТП на НОИ Пазарджик, адрес: гр.

Пазарджик, ул. ******, представлявано от директора Е. Г., иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за установяване на трудовия стаж на ищцата при работодателя ЕПФ „Д.“, гр. С. през периода от 01.06.1992 г. до 13.04.1994 г. и през периода от 01.01.1996 г. до 30.04.1996 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 23, т. 4 от НЗПП С. Д. К., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул.

„****** да заплати на ТП на НОИ Пазарджик, адрес: гр. Пазарджик, ул.

******, представлявано от директора Е. Г., юрисконсултско възнаграждение в 3 размер на 80 лв.

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.

Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4