Решение № 16 от 16.01.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Монтана, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500423 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 379/21.07.2025 г., постановено по гр.дело № 303/2025 г.

МРС е осъдил на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Община В. да заплати на П. Г. Р. сумата 13 018,80 лева – обезщетение за нанесени имуществени вреди върху общото им наследствено имущество – товарен автомобил с рег. № хх марка „хх“, модел хх, номер на шаси хх, номер на двигател: хх с монтиран кран към него, в резултат на паднала част от счупено дърво, собственост на ответника, ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до окончателното плащане, на И. З. Б. сумата 2169,80 лева – обезщетение за нанесени имуществени вреди върху общото им наследствено имущество товарен автомобил с рег. № хх марка „хх“, модел хх, номер на шаси хх, номер на двигател: хх с монтиран кран към него, в резултат на паднала част от счупено дърво, собственост на ответника, ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до окончателното плащане , на З. З. Б., сумата 2169,80 лева – обезщетение за нанесени имуществени вреди върху общото им наследствено имущество - товарен автомобил с рег. № хх марка „хх“, модел хх, номер на шаси хх, номер на двигател: хх с монтиран кран към него, в резултат на паднала част от счупено дърво, собственост на ответника, ведно със законната 1 лихва от 28.11.2023 г. до окончателното плащане, на С. З. Р. сумата 2169,80 лева обезщетение за нанесени имуществени вреди върху общото им наследствено имущество товарен автомобил с рег. № хх марка „хх“, модел хх, номер на шаси хх, номер на двигател: хх с монтиран кран към него, в резултат на паднала част от счупено дърво, собственост на ответника, ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до окончателното плащане, на Г. З. Р., сумата 2169,80 лева – обезщетение за нанесени имуществени вреди върху общото им наследствено имущество - товарен автомобил с рег. № хх марка „хх“, модел хх, номер на шаси хх, номер на двигател: хх с монтиран кран към него, в резултат на паднала част от счупено дърво, собственост на ответника, ведно със законата лихва от 28.11.2023 г. до окончателното плащане, като е присъдил и съответните разноски.

Така постановеното решение е обжалвано от Община В., чрез процесуален представител адв. К. Б., с наведени доводи за недопустимост и неправилност на същото. В жалбата се твърди, че теренът, върху който се намирал автомобилът не представлява улица. Поддържа се, че ищците не са доказали теренът да е общинска собственост. Изтъква се, че статута на имота се определя от регулационния план, а не от кадастралната карта, която нямала правопораждащо действие за статута. Въвеждат се и доводи, че ищците не са имали право да навлизат в чужд имот и не могат да черпят права от незаконните си действия. Същите са знаели, че процесното дърво е изгнило и сами са създали условията за увреждането на автомобила им. Оспорва се наличието на причинна връзка между инцидента и годността на автомобила, като се твърди, че уврежданията са от естественото му износване. Оспорва се и стойността на вредите. Релевират се доводи и за недопустимост на решението. Съобразно изложеното се иска от съда да отмени решението и да отхвърли като неоснователен предявеният иск, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците, чрез техния пълномощник адв. И. И., с който същата се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи за законосъобразност на решението, като се посочва, че процесният терен представлява улица, което обстоятелство се установявало от констативния протокол, Разрешително № 15 от 2022 г. и Решение № 529 на Общинския съвет на гр. В.. Изтъква се, че дървото, което причинило вредата, е било на място, което е публична общинска собственост, 2 като общината не е предприела никакви действия по премахването му.

Оспорват се твърденията за съпричиняване, като се сочи, че ищците нито са имали познания за опасността, нито са били длъжни да отстраняват опасни дървета. Поддържа се, че причинената вреда представлява необходимата сума за заплащане ремонта на повредените части на товарния автомобил. Предвид това се моли съдът да потвърди решението като правилно и да присъди разноски.

Във въззивното производство са приети писмени доказателства и е назначена и приета съдебно-техническа експертиза.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че процесния инцидент се дължи на паднало дърво, находящо се на ул. „хх в гр.

В., която улица е собственост на Община В. съобразно § 7, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Приел, че общината не е изпълнила задълженията си по поддържане на улиците и принадлежностите към тях, тъй като не е отстранила изгнилото дърво, вследствие на което същото е паднало и причинило вреда на ищците. С оглед това приел, че е налице причинна връзка между противоправните бездействия на служителите на общината и настъпването на процесния инцидент. Съдът отхвърлил възражението за съпричиняване с доводи, че ответникът не е доказал наличието на забрана за паркиране на съответната улица.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

По повод подадена жалба от И. З. Б. до Община В. за паднало върху неговия автомобил дърво, е назначена комисия, която да направи проверка на мястото на инцидента. Съставен е Констативен протокол на 06.12.2023 г., в който е посочено, че падналото дърво се намира в ПИ с идентификатор хх по КККР на гр. В., представляващ улица „хх, публична общинска собственост.

Част от дървото се е счупило и паднало върху товарен автомобил с рег. № хх, марка „хх“, като причината за това са влошените метеорологични условия и разразилите се снеговалежи в периода от 25.11.2023 г. до 26.11.2023 г. При 3 падането на дървото са нанесени щети върху горната част на кабината на товарния автомобил, предно стъкло, корпус, ляво огледало и лява врата.

От приложеното по делото Разрешително № 15/20.06.2022 г. е видно, че Община В. е разрешила на К.П.С. да организира извозването на паднали дървета в коритото на р. хх в гр. В., ул. „хх, ПИ с идентификатор хх по КККР.

В разрешителното е посочено, че износването на добитата дървесина следва да се осъществи след контролно маркиране от длъжностно лице и издаване на превозен билет.

В периода 06-09.2022 г. са издадени 3 броя Превозни билети, в които е посочено, че собственик/продавач е Община В., а купувач е „хх“ ЕООД.

От показанията на св. И.И. /съсед на ищците/ се установява, че юни месец 2022 г. имало буря, при което реката, минаваща през квартал З., придошла и заляла всичко, като изкоренила дървета. Година по-късно, някъде около ноември месец, наваляло сняг около 10-15 см., но нямало ветрове.

Тогава И. лично видял, че е паднало дърво върху колата на ищците. Тя била паркирана на улица „хх срещу имота на ищеца И., по течението на реката от лявата страна. Там нямало пътни знаци за двупосочно движение. По думи на свидетеля дървото е паднало от само себе си, защото било изсъхнало.

Свидетелят споделя, че дърветата около реката били маркирани като опасни още преди наводнението, но Общината не си е свършила работата. Чак на 16 април 2025 г. ги премахнала и „малко поасфалтирала“ улицата с рязан асфалт.

На улицата нямало тротоари, нито маркировка и пътни знаци. Дотогава Общината не се грижила за улицата, а единствено живущите на нея основно полагали грижи. Към момента на инцидента улицата била със земна настилка.

Свидетелят посочва, че ул. „хх има две пресечки, които я свързват с ул. „хх“, която е асфалтирана. На тези две пресечки има по един знак „Стоп“ от страна на „хх като се влиза към ул. „хх“. Свидетелят заявява, че и в момента дървото причинило инцидента не е отстранено, като на него не е виждал подпрян кран.

Дървото си стои прекършено така, както си е било от преди години.

Свидетелят Л.П. споделя, че на ул. „хх“ няма нито канализация, нито асфалт. По негови думи това е улица „само на книга“. Първанов посочва, че ищците притежават товарен автомобил, който е паркиран до двора им. На същата улица виждал и други паркирани коли, които били на хората живущи на тази улица. Споделя, че инцидента настъпил около първите дни на декември месец, но не знаел точно кой ден е паднало дървото. Като минал оттам, видял, че дървото е паднало върху кабината, а стъклата били изпочупени. По улицата нямало знаци за забранено влизане. Единствено на излизане, за включване към главната улица, която е асфалтирана, имало знак „Стоп“. Свидетелят заявява, че по цялото поречие на реката имало и здрави дървета, и изсъхнали такива. Чул, че изсъхналите били маркирани, но не ги е виждал с очите си. Заявява, че И. не е рязал дърветата.

От показанията на св. П. Г. /служител на Община В./ се установява, че тя и колеги отишли на проверка на място след подадената от И. Цветанов жалба.

4

Когато отишли там видели как дървото е паднало. Дървото било освидетелствано за опасно през юни месец 2022 г., след като имало наводнение. След това имало уговорка с ръководството на общината И. да премахне тези дървета. Същите били маркирани от И. в нейно присъствие.

Свидетелката заявява, че с устен акт възложила на И. да премахне дърветата.

Впоследствие тези дървета не били премахнати. За маркираните дървета Г. лично издала превозен билет на фирмата на И. - хх. След издаване на билетите той собственоръчно изсякъл дървесината и я закарал в неговия цех.

Издадените три превозни билета включвали и дървото, което е паднало. Това маркирано дърво стояло повече от година, като свидетелката не знае по каква причина И. не го е отрязал. Г. споделя, че дните преди инцидента имало обилен снеговалеж, което допринесло за падането на дървото.

От показания на св. Б.а се установява, че живее в една къща с ищеца И., но са с отделни входове. Споделя, че автомобила на И. е паркиран пред тях от доста година преди инцидента. За пет години виждала само 2-3 пъти да го използва, тъй като много пушил. Автомобилът бил паркиран много по-далече от дървото. Свидетелката не знае защо автомобилът се е придвижил напред до дървото. Инцидента се случил малко след преместването му. Свидетелката разбрала, че дърветата там били за рязане и било позволено да ги отрежат. Тя била помолена да ги отреже, но отказала, защото не й пречели. Впоследствие видяла, че И. преместил камиона почти под едното дърво. Не била обърнала внимание дали дървото е маркирано. Б.а споделя, че няма пряка видимост от нейния имот към мястото, където се паркира, но когато се „пали“ камионът, същият много пушел и тя по това усещала, че е запален. Заявява, че е в лоши отношения с И. и имат заведени дела.

От съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Г. К., се установява, че по действащата Кадастрална карта имот с идентификатор хх включва част от коритото на река Б. и част от терен върху който според предвижданията на ПУП /одобрен със Заповед № РД-02-14-172 от 1988 г. на КТСУ/ ще се изгради част от улица „хх – имот публична общинска собственост. Според заключението на вещото лице към настоящия момент елементите на улицата не са изградени. Подробният устройствен план /ПУП/ на гр. В. и Кадастралната карта /КК/ нямат съответствие, тъй като в КК няма отделни имоти за улица със съответните елементи. Поради това вещото лице заключва, че ПУП не е приложен за квартал З..