Решение № 11 от 05.01.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Бургас, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Радостина П. Петкова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско дело № 20222100501790 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивната жалба от ищците Е. В. К., родена на **********г. в ****, K.A.K., родена на **********г. в ****, И. А. В., родена на **********г., родена в ****** и П. В. В., роден на **********г. в ******, , всички гражданин на *******, подадена чрез упълномощения им процесуален представител адв.

Борислав Господинов- АК- София, с общ съдебен адрес: гр. София 1421, ул. „Цветна градина“ № 21, ет.3, ап. 5 против решение № 1418 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 177/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което са отхвърлени исковете им за приемане за установено спрямо ответника „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД, ЕИК: 201766468, със седалище и адрес на управление: с. Шаново, общ. Мъглиж, обл. Стара Загора, ул. „Х-259“, представляван от управителя Ивелин Николаев Кършаков, че по отношение на недвижим имот с идентификатор *** , собственост на ищците Е. и К. К. и по отношение на недвижим имот с идентификатор ***, собственост на ищците И. и П.В., не е налице договорна ипотека, учредена с договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 95, т.

I , нот. д. № 92/2009г., като в тежест на ищците е възложено заплащане на направените от ответното дружество разноски в размер на 2000лв.

Решението е поставено при участието на трето лице- помагач „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК: 000694959, привлечено на страната на ответника „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, 1 като жалбоподателите го считат за неправилно, по съображения, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Навеждат доводи, че неправилно съдът е приел, че отделните обекти процесни обекти в сградата към датата на учредяване на ипотеката не са имали самостоятелни кадастрални идентификатори, одобрени от АГКК с влязла в законна сила заповед. Считат, че този фактически извод е довел до неправилно приложение на материално-правните норми на чл. 166, ал. 2 от ЗЗД и чл. 49б от ЗКИР.

Излагат подробни съображения в подкрепа на доводите си, че липсата на поединична определеност на ипотекираните обекти е нарушение на чл. 166, ал. 2 от ЗЗД и влече нищожност на учредената ипотека. Сочат, че е налице неправилно приложение на чл. 170 от ЗЗД по подробни доводи, че в случая има неизвестност в тъждеството на имотите поради разминаване между описанието на сградата като брой самостоятелни обекти и описанието по проектна документация към датата на ипотеката. На следващо място се навеждат съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост на решението, както и за неправилно приложение на чл. 26 от ЗЗД, като се сочи, че е налице накърняване на добрите нрави при учредяване на ипотеката. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се направените по делото разноски. Направено е доказателствено искане за приемане на основание чл. 266, ал.2, т. 1 от ГПК на писмо от 03.08.2022г., издадено от Началника на СГКК- Бургас и приложенията към него, което искане не е уважено от съда. В съдебно заседание, въззивниците чрез упълномощения си адвокатски представител поддържат въззивната си жалба, като поддържат всички изложени в нея съображения.

Молят за присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Представят писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемияответник „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД, подаден чрез пълномощника му адв. Иван Златков, който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Счита за неоснователни доводите на въззивниците за неправилно приложение на материалния закон – чл. 166, ал. 2 от ЗЗД и чл. 49б от ЗКИР, по съображения, че в ипотечния акт ясно са описани имотите, върху които е учредена договорната ипотека. Сочи, че тъй като предмет на ипотеката са земя и сграда в цялост в случая не е било необходимо описването на отделните самостоятелни обекти на сградата, като излага подробни съображения.На следващо място въззиваемия заявява, че счита за неоснователни доводите в жалбата за неправилно приложение на чл. 170 от ЗЗД, като споделя мотивите на районния съд в тази връзка.

Възразява също против оплакванията в жалбата за допуснати процесуални нарушения и относно твърденията за необоснованост на решението. Счита също за необосновани и недоказани доводите на въззивниците относно неправилно приложение от районния съд на чл. 26 от ЗЗД. Като допълнителен довод в подкрепа на правилността на обжалваното решение се сочи, че е налице постановено решение в същия смисъл от БОС по гр.д. № 335/2021г., по което ищци са собственици на други обекти в сградата, а ответник е въззивника. По подробно изложените в писмения отговор доводи моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по настоящото дело. В съдебно заседание, въззиваемото дружество чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа писмения си отговор и изложените в него доводи. Моли за присъждане на разноските във въззивното производство съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Направено е възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на претендирания от насрещната страна като разноски размер на платено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор и от третото лице помагач „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, подаден чрез упълномощения му процесуален представител юрисконсулт Пресияна Петрова, в който са изложени идентични 2 съображения за неоснователност на въззивната жалба с тези, посочени в писмения отговор на „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД. В допълнение се сочи, че нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека е вписан по партидата на собственика на терена и при нужда всяко лице може да извърши справка за тежести върху имота. Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба. В съдебно заседание, редовно призовано третот лице-помагач не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на първоинстанционното производство пред БРС са предявени от ищците Е.

В. К., K.A.K., И. А. В. и П. В. В., всички гражданин на ******* искове за приемане за установено спрямо ответника „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД, че по отношение на недвижим имот с идентификатор *** , собственост на ищците Е. и К. К. и по отношение на недвижим имот с идентификатор ***, собственост на ищците И. и П.В., не е налице договорна ипотека, учредена с договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 95, т.

I , нот. д. № 92/2009г. на нотариус Стоян Ангелов, рег. номер 207, с район на действие - РСНесебър.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на недвижими имоти, находящи се в сграда с идентификатор ***, находяща се в комплекс Роял прим, в гр.Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургаска, които са закупили от продавача „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД, като първите двама от тях Е. и К. К. са собственици на недвижим имот с идентификатор ***, а останалите - И. и П.В. са собственици на имот с идентификатор ***. Сочат, че впоследствие в началото на 2021г. продавачът „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД е обявен в несъстоятелност, като върху голяма част от апартаментите в комплекса има учредена договорна ипотека, обезпечаваща банков кредит на продавача към „ОББ“АД. Ищците заявяват, че са разбрали, че „ОББ“ АД е цедирала своите вземания към „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД, заедно с всички обезпечения към него на „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД съгласно договор за цесия от 26.03.2021г., вписан в СВ – Несебър на 29.03.2021г. Считат, че така учредената ипотека от „КОНТРАКТ ИНВЕСТ“ ООД е нищожна и не им е противопоставима, по съображения, че същата е в противоречие с чл.

166, ал. 2 от ЗЗД, тъй като не е учредена върху поединично определени обекти. В тази връзка излагат доводи, че ипотеката е учредена след като сградата е било построена в „груб строеж“, без обаче нито един от самостоятелните обекти в нея да е индивидуализиран в достатъчна степен, така, че да бъде разграничен от останалите, въпреки, че към този момент апартаментите вече са били възникнали като самостоятелни обекти на собственост по смисъла на чл. 166, ал. 2 от ЗЗД и са били нанесени в кадастралната карта и регистри.

Посочват съдебна практика, която считат за неотносима в случая, по съображения, че тя касае случаи, различни от процесния, в който предмет на ипотеката не е бъдеща, а вече построена сграда. Предвид това се навеждат и доводи за нищожност на ипотека и на основание чл. 170 от ЗЗД –поради неизвестност на тъждеството на имота, който се ипотекира и върху какво следва да се насочи евентуалното принудително изпълнение.

Заявяват, че законодателното изискване за тъждество е и цел защита на добросъвестните 3 купувачи с цел проверка на закупуваното от тях право на собственост, като сочи, че при справка в имотния регистър така учредената ипотека не излиза като вписано по отношение на имотите на ищците обстоятелство. В тази връзка се навеждат доводи за нарушение на чл.

77 от ЗКИР. На следващо място се твърди и, че учредената ипотека е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

В писмения си отговор по чл. 131 от ГПК ответното дружество е изразил становище за неоснователност на исковете, като е изложило съображения, че не е налице твърдяното нарушение на чл. 166, ал.2 от ЗЗД, тъй като в ипотечния акт имотът, върху който се учредява ипотеката е описан ясно и в съответствие със законовите изисквания. Сочи, че видно от съдържанието на текста, изрични е уговорено, че ипотеката се разпростира освен върху терена и върху вече построената в него сграда, както и върху всичко, което би могло да се построи там в бъдеще. Излага съображения, че сградата е индивидуализирана в достатъчна степен, без да е било необходимо пълна индивидуализация на отделните обекти в нея. В подкрепа на доводите си, че счита, че ипотеката се разпростира и върху отделните обекти във вече построената сграда, ответникът се е позовал и на константна практика на ВКС, като е посочил, че тъй като волята на страните по нея е била за ипотека на цялата сграда, а не на отделни обекти в нея, затова не е имало нужда от отделна индивидуализация на последните. На следващо място по отношение на второто твърдения за нищожност, наведено в исковата молба ответникът сочи, че в редакцията към датата на учредяване на ипотеката нормата на чл. 49б от ЗКИР не е изисквала представяне на схема/скица при учредяване на ипотека, затова не са налице и допуснати закононарушения. Изтъква се също, че при вписване на ипотеката в СВ са представени скица на поземления имот и скица на сградата, която се ипотекира в цялост, т.е. твърди се, че са спазени законовите изисквания за вписване на ипотечния акт, в т.ч. същата е вписана съгласно правилата на ПВ, а не съгласно чл. 77 от ЗКИР, който в случая се явява неприложим. Относно възраженията за нарушение на чл. 170 от ЗЗД се сочи, че не е налице твърдяната от ищците неизвестност на тъждеството на имота, по съображения, че не е налице каквото и да е съмнение за това, че както земята, така и сградата, построена върху нея, като същата е само една, са обект на учредената ипотека. По гореизложените съображения се излагат и подробни възражения за неоснователност на твърденията на ищците, че не е ясно върху кой имот се насочва евентуалното принудително изпълнение, като в подкрепа на доводите се цитира и съдебна практика. По отношение на доводите на ищците, че при справка в имотния регистър така учредената ипотека не излиза като вписано по отношение на имотите им обстоятелство, в писмения отговор се възразява, че такава проверка следва да се извърши по партидата на собственика, с което считат за неоснователни изложените в тази насока съображения на накърняване на правата на ищците.