Решение № 17 от 27.01.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер: ……17………………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

На 27.01. 2020 година

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА

ПАЛОВА

МАРИАНА

ДИМИТРОВА

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА

ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 819 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд

Велинград е сезиран с искова молба,подадена от Д.Х.Д., ЕГН ********** и от Д.Г.Д., ЕГН **********,***, против Ц.А.К. , ЕГН ********** и против Б.Ц. К., ЕГН **********,***.

С исковата молба е предявен отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД.

С Решение № 287/ 04. 09.2019г. на районен съд Велинград , постановено по гр. д. № 331/2019г. по описа на същия съд, предявения иск е уважен изцяло. Осъдени са ответниците да заплатят в полза на ищците сторените съдебно- деловодни разноски.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство Ц.А.К. , ЕГН ********** и против Б.Ц.

К., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника на страните .Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон , необоснованост и нарушение на процесуалните правила . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстации.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противните страни .В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба

, като взе предвид становището на противните страни и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.

235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирани странаи (ответници в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл.

269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Районният съд е сезиран с отрицателен установителен, конститутивен , отменителен/П. / иск за обявяване на относителната недействителност на сделката , описана в исковата молба . Правното основание на иска е по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. 135 от ЗЗД.

І.Фактическият състав на посочената правна норма .

1./ Първата предпоставка това е „ правен интерес „ от предявяване на иска .

Приема се ,че ищеца има правен интерес от предявяване на иска , когато при уважаване на иска ще предизвика промяна в правната сфера на ответника. Ако се касае до недвижими имоти(какъвто е конкретния казус)правния интерес е налице , тъй като след уважаване на иска ищеца ще може да насочи принудителното изпълнение върху недвижимите имоти,за да се удовлетвори от тях(виж мотивите на т. 1 на ТР. № 2/20127г. от 09. 07. 2019г. на ОСГТК на ВКС и Р. № 131/ 16. 06. 2014г. по гр. д. №4996/ 2013г. на 3-то гр. от.на ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК ).

Ищецът няма да има правен интерес от съдебната защита по чл. 135 от ЗЗД , когато :

- промяната в правната сфера на ответника е настъпила на друго право основание ( напр. непротивопоставимост на сделката по отношение на кредитора поради поредността на вписванията в имотния регистър);

- целената правна промяна съвпада с действителното правно положение ;

( виж Решение №

639/ 06. 10. 2010г. по гр. д. №

754/2009г. на 4-то гр. отд. на ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК .).

2. /Ищецът трябва да има качеството на „кредитор „ по отношение на длъжника . Това означава следното :

- ищеца трябва да има парично или непарично вземане . Не е необходимо вземането да е установено по основание и по размер(да е ликвидно и изискуемо). Не е необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение. Не е необходимо кредитора да провежда пълно и главно доказване ,за да установява правата си(виж Решение № 639/ 06. 10. 2010г. по гр. д. № 754/2009г. на 4-то гр. отд. на ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК ,както и Р. № 131/ 16.

06. 2014г. по гр. д. №4996/ 2013г. на

3-то гр. от.на ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК ). Необходимо е вземането да е действително и съществуващо . Правно значение има единствено факта,ако вземането на кредитора е отречено с влязло в сила съдебно решение.

- качеството на „кредитор“ трябва да е възникнало преди увреждащото действие ,освен при хипотезата на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД.

-

Когато вземането на кредитора произтича от

„непозволено увреждане“ качеството на „кредитор“ възниква от момента на увреждането ( виж Р.№ 2387/ 20. 03. 2009г. по гр. д. № 6448/2007г. на І-во гр. отд. на ВКС; Р.№ 311/ 16. 04. 2010г. по гр. д. № 308/2009г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;) .Този извод се мотивира с нормите на чл. 69 ал. 1 от ЗЗД, чл. 84 ал. 3 от ЗЗД и чл. 114 ал. 3 от ЗЗД.

3./ „Действие на длъжника“ под формата на правен или фактически акт.

4./Действието на длъжника трябва да уврежда кредитора . Увреждащо действие ще има всякога ,когато длъжника намалява активите си или увеличава пасивите си (отчуждава , унищожава , поврежда или намалява имуществото си; опрощава задължения ; обезпечава чужди задължения ; изпълнение на дълг без правен интерес и т. н.), с което ще затрудни или ще направи невъзможно осъществяване правата на кредитора .Никакво правно значение няма факта дали след увреждащото действие длъжника разполага с друго имущество, което може да удовлетвори длъжника (в този смисъл виж Р. № 320/ 05.11.2013г. по гр. д. № 1379/2012г. на4-то гр. отд. на ВКС,постановено по реда на чл. 290от ГПК ). Приема се ,че в тези случаи се нарушава общото правило на чл. 133 от ЗЗД,според което цялото имущество на кредитора служи за общо обезпечение на кредиторите (виж мотивите на т. 1 на ТР. № 2/20127г. от

09. 07. 2019г. на ОСГТК на ВКС) .

5./ Знание за увреждане .

На първо място закона изисква знание за увреждане в лицето на длъжника .

Ако действието е възмездно третото лице също трябва да знае за увреждането . По отношение знанието за увреждане съдебната практика приема следното :

-

Доказателствената тежест е възложена на ищеца ( чл.154 ал.1от