Протокол № 1379 от 08.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1379 гр. Варна, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П.а

Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100501055 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:02 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК /НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ/

---------------------------------------------------------------------------------Въззивниците З. Х. Т. и Д. И. Х., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Н. К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата страна

„ХЕДА“

ЕООД, редовно призовани, представляват се от адв. Д. Й., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Третото лице помагач „БИЛД ИНВЕСТ АТ“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат представител.

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е след постановяване на решение № 287/12.05.2026г. по гр.д.

№ 2744/2024г. по описа на ВКС, II г.о., с което е отменено решение № 244/13.03.2024г. по в.гр.д. № 210/2024г. по описа на ВОС и делото е върнато за 1 ново разглеждане от друг състав на ВОС.

В.гр.д. № 210/2024. по описа на ВОС е било образувано по въззивна жалба вх.№ 62385/22.08.2023г., подадена от Д. И. Х. и З. Х. Т., срещу решение № 2851/03.08.2023 г., поправено с решение №4013/10.12.2023 г., постановено по гр. д. № 6185/2022 г. по описа на РС - Варна, с което е прието за установено по отношение на „Хеда“ ООД, ЕИК: 125578529, със седалище и адрес на управление гр. Варна, КК „Златни пясъци“, вх. Б, ет. 2, ап. Б204, че Д. И. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, КК „Златни пясъци“, вх. Б, ет. 2, ап. Б204 и З. Х. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, КК „Златни пясъци“, вх. Б, ет.

2, ап. Б204 не са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, КК „Златни пясъци“, вх. Б, ет. 2, ап. Б204, разположен в сграда с идентификатор № ***, с предназначение – жилище, с площ от 57.14 кв. м., при граници на самостоятелния обект: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатори № *** и № ***, под обекта №

***, над обекта

№

*** и

№***, ведно с 10.85 кв. м. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Жалбоподателите поддържат, че не са обвързани от съдебното решение по т. д. №363/2021 г. по описа на ОС Варна, защото правоприемството е настъпило преди вписване на исковата молба и не са привлечени като страни по това дело. Твърдят, че договорите, обективирани в нотариалния акт от 28.09.2018 г. не са нищожни, защото в същия са инкорпорирани две самостоятелни сделки – покупко-продажба и даване вместо изпълнение. Затова дори да се приеме, че договор за заем от 21.02.2016 г. по някаква причина не съществува, то считат, че вместо него трябва да се плати паричното задължение на приобретателя към прехвърлителя, възникнало по силата на договора за покупко-продажба на имот от т 28.09.2018г. Сочат още, че е съставен официален удостоверителен документ, в който било материализирано изявлението на законните представителите на дружествата съконтрагенти да прехвърлят собствеността на един имот, да погасят един дълг и да се плати една цена. Твърдят, че счетоводството на ищцовото дружество не е редовно водено, затова липсата или наличието на записи не може да се използва за установяване настъпване или ненастъпване на факти. Молят първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Хеда“ ООД, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се излага становище за правилност, мотивираност и законосъобразност на обжалваното решение. Отправя се искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

АДВ. К.: Поддържам подадената въззивна жалба.

2

АДВ. Й.: Оспорваме жалбата.

АДВ. К.: Нямам доказателствени искания.

АДВ. Й.: Ние имаме доказателствени искания. Предвид задължителните указания на ВКС и указаната доказателствена тежест с определението на ВОС, като искаме да бъде допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи:

Имало ли е „Хеда“ ЕООД открити банкови сметки за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., като отговорът да се даде след справка в регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ.

Постъпили ли са при „Хеда“ ЕООД по банков път или в брой, съгласно счетоводните книги, касова книга, сметка каса, парични средства в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. с основание заем, споразумение, спогодба или цесия, както и постъпвали ли са такива сума за периода от 12.12.2017 г. до датата на заключението от „Реал инвест финанс“ ЕООД или от трето лице за сметка на „Реал инвест финанс“ ЕООД и на каквото основание?

Декларирани ли са от „Реал инвест финанс“ ЕООД в годишната данъчна декларация за 2018 г. придобити вземания, в това число по договор за цесия, разходи за придобиването им, както и вземане от „Хеда“ ЕООД?

Документите изброени в нотариален акт № 146/28.09.2018 г. съдържат ли се в счетоводството на „Хеда“ ЕООД и на „Реал инвест финанс“ ЕООД?

АДВ. К.: Считам, че така поставените въпроси за допускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза не следва да бъдат уважени.

Най-малкото, защото в хода на първоинстанционното производство вече е била извършена счетоводна експертиза, която е проверявала счетоводството на „Хеда“ ЕООД и в рамките на проведеното съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че счетоводството на дружеството не е редовно водено. Т.е., счетоводните записвания извършени от ищеца сами по себе си не са годни да установят доколко оспорените правоотношения съществуват или не, предвид и на това, че не се изисква проверка в счетоводството на другото дружество, сочено като страна в спорното правоотношение, т.е. в „Реал инвест финанс“ ЕООД. А отделно от това доказателственото искане не отговаря на изискванията за редовност, доколкото не се конкретизира точно какви факти и обстоятелства цели да бъдат установени, по какъв начин те попадат в спорния предмет по делото, доколкото процесуалният представител на ответника дори няма възможността да посочи от кое лице евентуално да бъдат търсени плащания в полза на „Хеда“ ЕООД във връзка с посочения договор за заем в процесния нотариален акт. Т.е., иска се една абстрактна експертиза.

АДВ. Й.: В първоинстанционното производство има съдебносчетоводна експертиза, но тя не е с подобни задачи. Тези задачи в момента касаят точно указаният на ВКС, да бъде изследвано дали вписаните в нотариален акт от 2018 г. договор за заем, споразумение, спогодба и договор за цесия въобще съществуват. Ние от самото начало сме заявили, че такива документи не съществуват.

АДВ. К.: Тъй като соченият период, който пожелахте да попадне във времевия обхват на вещото лице е от 01.01.2016 г. На стр.2 от експертизата, 3 която е приета без възражение от страните, в констативно - съобразителната й част изрично е посочено, че според счетоводните данни на „Хеда“ ЕООД, дружеството не извършва дейност от 01.01.2016 г. до 25.05.2023 г., като в счетоводството няма счетоводни записвания, нито по документите посочени в задачата, нито по други документи, което обезмисля провеждането на допълнителна счетоводна експертиза.

СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната допустимост и относимост към предмета на правния спор,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА допълнителна съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и със счетоводната документация в счетоводството на Хеда“ ЕООД и „Реал инвест финанс“ ЕООД и след справки в БНБ и НАП, да даде заключение на следните въпроси: 1/ Имало ли е „Хеда“ ЕООД открити банкови сметки за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., като отговорът да се даде след справка в регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ; 2/ Постъпили ли са при „Хеда“ ЕООД по банков път или в брой, съгласно счетоводните книги, касова книга, сметка каса, парични средства в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. с основание заем, споразумение, спогодба или цесия, както и постъпвали ли са такива сума за периода от 12.12.2017 г. до датата на заключението от „Реал инвест финанс“ ЕООД или от трето лице за сметка на „Реал инвест финанс“ ЕООД и на каквото основание? 3/ Декларирани ли са от „Реал инвест финанс“ ЕООД в годишната данъчна декларация за 2018 г. придобити вземания, в това число по договор за цесия, разходи за придобиването им, както и вземане от „Хеда“ ЕООД; 4/ Документите изброени в нотариален акт № 146/28.09.2018 г. на л. 10 -12 от гр.д. № 6185/2022 г. по описа на ВРС, а именно: договор за заем от 21.02.2016 г., споразумение от 05.01.2017 г., спогодба от 18.01.2018 г., договор за цесия от 24.03.2018 г. съдържат ли се в счетоводството на „Хеда“ ЕООД и на „Реал инвест финанс“ ЕООД; 5/ Редовно ли е водено счетоводството на „Хеда“ ЕООД и на „Реал инвест финанс“ ЕООД?

ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 300 евро, който следва да се внесе от въззиваемата страна „Хеда“ ЕООД по сметка на ВОС - вещи лица в едноседмичен срок от днес.

ДА СЕ УВЕДОМИ вещо лице Р. С. след представяне на документ за платен депозит в пълен размер.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да депозира заключението си в срока по чл.199 ГПК, /най-малко една седмица преди следващото съдебно заседание/.

АДВ. Й.: Имам още едно доказателствено искане. Тъй като 4 въззивниците поддържат, че договорът от 28.09.2018 г. е действителен и подобни взимания съществуват, моля на основание чл. 190, ал.1 от ГПК да задължите ответниците да представят, ако се намират в тях, следните документи: договор за заем от 21.02.2016 г., споразумение от 05.01.2017 г., спогодба от 18.01.2018 г., договор за цесия от 24.03.2018 г., уведомление до „Хеда“ ЕООД за извършена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД или всеки друг документ, на който въззивниците основат твърдението си, че към 28.09.2018 г. „Реал инвест финанс“ ЕООД е имал вземане към „Хеда“ ЕООД в размер на 27 480 лева.

АДВ. К.: Считам, че това доказателствено искане не може да бъде квалифицирано по друг начин освен като цинично. Доверителите ми нито са страна по тези договори, нито са били съпричастни към възникването и развитието на тези правоотношения. Твърденията ни, че тези облигигационни отношения са валидно сключени и са били действителни се основават наймалко на два документа. Първият е частен констативен документ, а именно заявление подадено пред нотариус Росица Табакова, което заявление е подадено от управителите на „Хеда“ ЕООД и на „Реал инвест финанс“ ЕООД.

А отделно от това е наличен официален документ по делото, ползващ се с материал на доказателствена сила относно изявленията направени пред нотариуса, в който нотариален акт, същите тези лица са потвърдили съществуването на тези правоотношения. Именно на базата на тези документи и извличащата се от тях информация се основават и твърденията на лицата, които представлявам в процеса. Ние не разполагаме с исканите от насрещната страна документи.

СЪДЪТ по направеното искане, като прецени неговата допустимост и относимост към предмета на правния спор,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна „Хеда“ ЕООД по чл.190 от ГПК, а именно въззивниците да представят договор за заем 21.02.2016 г., споразумение от 05.01.2017 г., спогодба от 18.01.2018 г., договор за цесия от 24.03.2018 г., уведомление до „Хеда“ ЕООД за извършена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД или всеки друг документ, на който въззивниците основат твърдението си, че към 28.09.2018 г. „Реал инвест финанс“ ЕООД е имал вземане към „Хеда“ ЕООД в размер на 27 480 лв., като недопустимо. съдът