Решение № 3303 от 15.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3303 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100512428 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 5101 от 24.03.2025г., постановено по гр. дело № 75134/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение между Национална гвардейска част и И.

М. Т., извършено със Заповед № № 106/25.10.2024 г. на Командира на НГЧ. С решението е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ И. М. Т. на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност – „старши експерт в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в Национална гвардейска част“ при Национална гвардейска част. С решението е осъдена Национална гвардейска част да заплати в полза на И. М. Т. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 6177,68 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 25.10.2024г. до 12.03.2025г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 17.12.2024 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до претендираните 9042 лева и за периода от 12.03.2025г. до 25.04.2025г. като неоснователен. С решението е осъдена Национална гвардейска част да заплати в полза на И. М. Т. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2230,83 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 75134/2024г. по описа на СРС, II ГО, 66 състав. С решението е осъден И. М. Т. да заплати в полза на Национална гвардейска част на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 45,55 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в 1 производството по гр.д. № 75134/2024г. по описа на СРС, II ГО, 66 състав. С решението е осъдена Национална гвардейска част да заплати в полза на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 247,19 лева - дължима държавна такса, и сумата от 273,29 лева – депозит за вещо лице.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е подадена от Национална гвардейска част въззивна жалба, с която се обжалва решението в частта, с която е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение между Национална гвардейска част и И. М. Т., извършено със Заповед № 106/25.10.2024г. на Командира на НГЧ, както и е възстановен на основание чл.

344, ал. 1, т. 2 от КТ И. М. Т. на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност – „старши експерт в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в Национална гвардейска част“ при Национална гвардейска част, както и в частта, с която е осъдена Национална гвардейска част да заплати на И. М. Т. на основание чл. 344, ал.

1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 6177,68 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 25.10.2024г. до 12.03.2025г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 17.12.2024г. В жалбата, уточнена с молба от 27.11.2025г. и с молба от 20.01.2026г., са изложени съображения, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочат, че не били разгледани представените от тях доказателства като било недопустимо да се разглежда само придобитата образователна степен без получената специалност. Поддържат, че видно от приложената диплома на ищеца същият покривал минималните образователни изисквания на работодателя с изключение на изискуемата специалност. Твърдят, че ищецът при явяването си на работа след влизане в сила на съдебното решение не бил представил нови доказателства. За липсата на промени в длъжностната характеристика към октомври 2024г. ищецът бил уведомен лично от началника на отделение „Личен състав“ и поради тази причина не му била връчвана нова длъжностна характеристика с по-високи или различни изисквания за длъжността. Считат, че първоинстанционният съд не бил отчел, че нямало промени в длъжностната характеристика, нито били представени от ищеца документи за съответстващо образование. Намират, че изводът на съда, че процесната заповед била немотивирана, бил необоснован. Твърдят, че длъжността, която бил заемал ищецът, съвместявала 2 функции преди щатните промени- музикален ръководител и тонрежисьор, като наличието на перманентни проблеми в Представителния ансамбъл на Въоръжените сили от различен характер били наложили промени в длъжностното разписание, респ. в длъжностните характеристики. При тези промени функциите на музикален ръководител и тонрежисьор били разделени и предвидени за заемане от двама експерти. По тази причина длъжността на тонрежисьора била предложена на ищеца предвид притежаваното образование/специалност от НБУ. Считат, че съдът се бил произнесъл и в противоречие с практиката на ВКС съгласно която с оглед спецификата на работата и нуждите на работодателя, последният можел да въведе и нови изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност след възникване на трудовото правоотношение чрез промени в длъжностната характеристика. Искането към съда е да 2 отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново решение съобразно материалния и процесуалния закон. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. М. Т., с който се оспорва същата. Сочи, че в процеса на уволнението не му била връчена от работодателя длъжностна характеристика или друг документ, от който да било видно какви нови по-високи изисквания за образование бил въвел работодателят за длъжността. Намира, че приложените към отговора на исковата молба длъжностни характеристики не съставлявали част от фактическия състав на процесното уволнение. Поддържа, че съдът в настоящото производство не можел да приеме, че уволнението е законосъобразно, тъй като на база двете длъжностни характеристики с влязло в сила решение образованието му вече било прието за съответстващо на изискванията на работодателя. При настоящото уволнение не било посочено нито дали на база на същите длъжностни характеристики или при наличие на други изисквания за образование се прекратява трудовия договор. Твърди, че при възстановяване на работа служителят не бил длъжен да носи никакви документи, тъй като съгласно чл. 345, ал. 1 КТ предвиденото от закона поведение включвало единствено правото да се яви или да не се яви на работа. Сочи, че в противоречие със съдебната практика процесното уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ било извършено без ищецът да бъде запознат има ли въведени и в какво се изразяват новите изисквания за длъжността му и защо не отговаря на тях, както и не му била дадена възможност да представи документи за съответстващото образование предвид тригодишния период на отсъствието му. В хода на цялото производство въззивникът не бил конкретизирал какви нови изисквания за образование и с какъв акт били въведени за процесната длъжност. Не били представени никакви доказателства, от които да можело да се направи извод за въведени нови изисквания за длъжността. Твърди, че по въпроса за съответствие на образованието му с изискванията на работодателя от значение бил въпросът, че вече имало произнасяне с влязло в сила решение по гр. дело № 61032/2021г. по описа на СРС, 160-ти състав; както и че образованието му попадало в изискваните професионална област, направление и специалност. Твърди, че образованието по тонрежисура било високо специализирано в областта на музикалното звучене и обхващало педагогиката на музикалното изкуство, без да се изчерпвало с него. В исковата молба били посочили, че изискването за специалности „Педагогика на музикалното изкуство“ и „Вокална педагогика“ съставлявали злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като те не били свързани с дейността и същността на ПАВС и не били в интерес на работата. Твърди, че истинската причина за процесното уволнение била изяснена в приложения Доклад № 13-00-2146/31.03.2022г. на Инспектората на МО, в който на стр. 19 било констатирано „При проверката не е представен документ, от който да е видно, кое е наложило изменението на длъжностната характеристика на г-н Т., предвид факта, че същият 11 години изпълнявал длъжността музикален ръководител с образованието, което притежавал. Извършената промяна създавала предпоставка за субективно отношение и навеждала на извода, че е направена с оглед определено „предпочитание“ на определен служител от работодателя“. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба, както и да отмени решението в частта, с която е отказано да 3 бъде присъдено обезщетение за периода от 12.03.2025г. до 25.04.2025г. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от И. М. Т. срещу Решение № 5101 от 24.03.2025г., постановено по гр. дело № 75134/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав в частта, с която е отхвърлен частично предявения иск по чл.

225, ал. 1 КТ за периода от 12.03.2025г. до 25.04.2025г. за сумата от 2168,44 лева, представляваща разликата между сумата от 8346,12 лева и уважения размер от иска в размер на 6177,88 лева. В жалбата са изложени съображения, че е останал без работа през целия 6месечен период, за който му се полага обезщетение, т.е. и за периода от 12.03.2025г. до 25.04.2025г. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 6177,68 лева до размера от 8346,12 лева /определената от вещото лице сума/.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от Национална гвардейска част.

С разпореждане от 13.06.2025г. СРС, 66-ти състав е върнал подадената въззивна жалба от И. Т. като просрочена. Срещу така постановеното разпореждане е била подадена частна жалба, като с Определение № 17943 от 25.09.2025г., постановено по ч. гр. дело № 8931/2025г. по описа на СГС, II- Б въззивен състав е отменено разпореждане № 93238/13.06.2025г., с което е върната въззивна жалба с вх. № 206130/12.06.2025г. и делото е върнато на СРС, 66-ти състав за администриране на насрещната въззивна жалба.

С молба от 20.01.2025г. в изпълнение на указанията на съда, Национална гвардейска част са посочили, че обжалват решението на първоинстанционния съд в частта, с която са уважени исковете на И. М. Т. по чл. 344 КТ. Искането към въззивната инстанция е да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да постанови ново такова, с което да бъдат отхвърлени исковете по чл. 344 КТ и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Уточнено е, че оплакването, касаещо присъдените от СРС разноски, касае изхода на спора и не е искане по чл. 248 ГПК.

Решение № 5101 от 24.03.2025г., постановено по гр. дело № 75134/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 8346,12 лева до пълния предявен размер от 9042 лева като необжалвано е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При съобразяване на посочените правомощия настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По правилността му по изложените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба доводи намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

4

На етапа на въззивното производство между страните не е спорно, че на 12.01.2010г. е бил сключен трудов договор, с който Национална гвардейска част е възложила на цивилен служител И. Т. да изпълнява длъжността „Старши експерт“ в Представителния ансамбъл на Въоръжените сили в Националната гвардейска част, код по длъжностни нива 90-03, код по НКПД 2471 6026, категория персонал- експертна длъжност с аналитични и контролни функции в администрацията, както и че на 02.01.2019г. е било сключено допълнително споразумение, с което И. Т. е преназначен на длъжност „Старши експерт“ в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили- експертна длъжност с аналитични и контролни функции в администрацията, както и че на 20.01.2021г. е актуализирано месечното трудово възнаграждение на И. Т.. Не е спорно и че на 01.09.2021г. трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 ГПК, както и че с влязло в сила решение от 07.03.2022г., постановено по гр. дело № 61032/2021г. на СРС, 160-ти състав са уважени предявените от И. М. Т. срещу Национална гвардейска част искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № ЛС-76 от 01.09.2021г. на командира на Национална гвардейска част и неговата отмяна, както и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „старши експерт, Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в Национална гвардейска част“; както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 01.09.2021г. до 01.03.2022г.