Решение № 523 от 06.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14553/2025
- Вид
- Решение № 523
- Подписан
- 06.02.2026
- В сила
- 27.02.2026
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 523 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330114553 по описа за 2025 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Ездул“ ООД срещу „М. 57“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7465,48 лева, представляваща продажна цена по сключен между страните договор за покупко – продажба на чушки, за която сума били издадени фактура № ***/*** г., фактура № ***/*** г., фактура № ***/*** г., и е било подписано споразумение за прихващане на насрещни задължения от *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че за периода 2020 г. – 2024 г. страните се намирали в трайни търговски отношения, по силата на които ищецът доставял на ответника чушки, които последният преработвал и ги продавал обратно на ищеца под формата на готова продукция. Посочва се, че през февруари 2024 г. страните приключили отношенията помежду си като констатирали, че имат насрещни задължения, както следва: ищецът имал вземане към ответника в размер на 17240,80 лева, а ответникът към ищеца – в размер на 8223,54 лева. Поради изложеното било подписано споразумение от *** г., по силата на което било извършено прихващане, като останала дължима сума от ответника на ищеца в размер на 9017,26 лева. Страните се договорили, че същото следва да бъде изплатено на девет вноски по хиляда лева в срок до месец септември 2024 г. Ответникът погасил част от вноските, след което преустановил извършването на плащания, като дължима останала сумата в размер на 7465,48 лева. Поради изложеното се предявява исковата претенция и се претендира да се присъдят разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от 1 ответника „М. 57“ ЕООД.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено Споразумение от *** г., сключено между страните, по силата на което същите са приели, че между тях има вземания, както следва: ищецът има вземане към ответника в размер на 17240,80 лева за доставка на чушки, а ответникът към ищеца – сумата в размер на 8223,54 лева.
Страните са се споразумели, че правят прихващане между двете вземания, като останала дължима сума в размер на 9017,26 лева от ответника към ищеца.
Посочената сума следвало да бъде заплатена в срок до 09.09.2024 г.
С протоколно определение от 05.02.2026 г., постановено по делото, бе отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 1988,96 лева в хода на процеса, с която е погасена част от дължимата главница.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 327 ТЗ.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията за доставяне на определена движима вещ (стока) или услуга, срещу заплащане на парична сума – нейна цена; настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално престиране на цена на доставена стока.
В производството ищецът е ангажирал доказателства за осъществено точно изпълнение на възникналото правно задължение, вследствие на което между страните е сключено споразумение, с което задължението е признато от страна на ответника. По делото бе отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че от претендираната сума в размер на 7465,48 лева е заплатена сумата в размер на 1988,96 лева.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата в размер на 5476,52 лева (равняваща се на 2800,10 евро), като за разликата над посочения размер до пълния претендиран от 7465,48 лева (равняваща се на 3817,04 евро), предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради извършено плащане в хода на процеса.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца да се присъдят разноски в пълен размер, доколкото единствената причина за частично отхвърляне на исковата претенция е заплащане на част от сумата в хода на производството. Доказателства за извършени разноски са представени за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 562,42 евро и за заплатена държавна такса в размер на 152,68 евро.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „М. 57“ ЕООД, ЕИК: 115297170, ДА ЗАПЛАТИ на „Ездул“ ООД, ЕИК: 201305277, сумата в размер на 2800,10 евро (две хиляди и осемстотин евро и десет евроцента), представляваща продажна цена по сключен между страните договор за покупко – продажба на чушки, за която сума били издадени фактура № ***/*** г., фактура № ***/*** г., фактура № ***/*** г., и е било подписано споразумение за прихващане на насрещни задължения от *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция за разликата над сумата в размер на 2800,10 евро до пълния претендиран размер от 3817,04 евро, поради частично погасяване на задължението в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ПК „М. 57“ ЕООД, ЕИК:
115297170, ДА ЗАПЛАТИ на „Ездул“ ООД, ЕИК: 201305277, сумата в размер н а 715,10 евро (седемстотин и петнадесет евро и десет евроцента), представляваща разноски в настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 3