Решение № 1 от 05.01.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Шумен, 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20213600500347 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260032/27.04.2021г. по гр.д.№201/2020г. по описа на ВПРС ,съдът е дал разрешение заместващо съгласието на бащата П. Д. П. с ЕГН ********** с адрес гр.В.П. обл.Ш. ул.№, ет. ап. детето Д.П. П.а с ЕГН ********** с адрес гр.В.П. обл.Ш. ул.№, ет. ап. да напуска пределите на Р.България , за да пътува до Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия веднъж в периода от 15 юли до 15 септември ежегодно –период съвпадащ с лятната ваканция на детето за един месец , когато бащата не е в платен годишен отпуск , придружавано от своята майка С. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр.В. ж.к. бл. вх. ет. ап. за срок от три години на осн.чл.127а ал.2 от СК , дал е разрешение заместващо съгласието на бащата П. Д. П. с ЕГН ********** с адрес гр.В.П. обл.Ш. ул.№, ет. ап. за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето Д.П. П.а с ЕГН ********** по искане на майката С. М. С. с ЕГН ********** на осн.чл.127а ал.2 от СК, присъдил е разноски.

Решението е обжалвано от ответника П. Д. П. , действащ чрез пълномощника си адв.П.Й. Н. от ВАК като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбите съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и съдът да отхвърли предявеният иск.

Въззиваемата страна С. М. С., действаща,чрез пълномощника си адв.Д.И. М. от ШАК , е депозирала отговори с които оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и потвърди решението.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са 1 допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Между страните не е спорно ,като се установява и от решение №86/24.04.2015г. по гр.д.

№363/2014г. по описа на ВПРС , влязло в сила на 26.05.2015г. ,че те са родители на детето Д.П. П.а ,родено на 24.04.2011г. , като с решението съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата П. Д. П. и е определил местоживеенето му при него ,като на майката С. М. С. е определил режим на лични контакти с детето Д. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч. до 17ч. в събота и от 9 до 17ч. в неделя ,както и 30 дни през лятото , когато бащата не ползва платен годишен отпуск , на осн.чл.127 ал.2 от СК.

От изготвеният по делото социален доклад от ДСП –В.П. се установява ,че страните по делото са живели съвместно 5-6 години , като през месец март 2014г. ищцата заминала да живее и работи в Кралство Великобритания , след което по телефона ищцата е заявила ,че прекратява отношенията си с ответника. От раздялата на страните бащата П. и детето Д. живеели в гр.В.П. в дома на неговите родители . От три години ответникът имал връзка с Е.П. , с която били законни съпрузи от 25.07.2020г. В помощ за отглеждането на детето Д. били родителите на бащата ,както и съпругата му Е., която също участва в грижите за детето. Потребностите на детето били задоволени и бащата и съпругата му закупували всички необходими на детето вещи. Жилището в която живеело детето било с отлични хигиенно-битови условия. През месец септември 2020г. бащата водил детето на психолог в гр.В. тъй като то било стресирано и уплашено ,като Д. започнала да се страхува при позвъняване от страна на майка й или баба й по майчина линия. По данни от детето майка му го разпитвала по телефона и го обърквала. Те се договорили да се чуват един път в месеца на 5-то число. Ищцата се връщала в страната всяко лято , само през 2020г. си дошла през есента –м.октомври. Детето Д. ползвало и социална услуга „Психологическо консултиране“ за срок от 6 месеца . По делото е представен и доклад от Институт по социални дейности и практики –КСУДС-Шмен , от който се установява ,че детето станало напрегнато и тревожно и изпитвало различни страхове и отказало да разговаря по телефона с майка си и баба си по майчина линия. В края на работата с Д. се установява успокоение на детето и намаляване на тревожността. Отчитат се промени в нагласата на детето и постепенно възобновяване на прекъснатите връзки с майката.

Детето Д. е изслушано в съдебно заседание пред ВПРС и е заявило ,че не иска да ходи на гости на майка си в Англия , като с майка си се е срещала за кратко ,когато тя се е връщала в страната. Не се виждала често с майка си. Не й било мъчно за майка й , която я е изставила, когато е била малка и не се е грижила за нея.

От показанията на свидетелите на ищцовата страна пред ВПРС се установява ,че страните били разделени ,като за детето се грижел бащата . Майката живеела в Л. в къща , където живеели няколко души, ищцата ползвала кухня ,голяма стая с баня и тоалетна.

Къщата била с три стаи ,кухня и хол. Ищцата работела във фирма за бързо хранене. Бащата не пречел на майката да осъществява режима на лични контакти по съдебното решение.

Майката била загрижена за дъщеря си и между тях имало връзка и привързаност. Ищцата се връщала един път в годината. От показанията на свидетелите на ответника разпитани пред ВПРС се установява ,че детето не искало да ходи при баба си и да разговаря с майка си ,тъй като те не били съгласни то да казва на съпругата на баща й –„майко“ . Детето се срещало един път в годината с майка си. Д. не искала да пътува до Англия при майка си и да стои в Л. един месец лятото. Детето не било прекарвало толкова дълго време с майка си.

От заключението на вещото лице по назначената от ШОС съдебно-психологична експертиза ,възприето от съда като компетентно и обективно дадено се установява ,че детето Д. е нормално развито дете . Между детето и баща му се наблюдалавала близост, топлина и емоционално наситени отношения. В отношенията между майката и детето имало топлота ,но и известна несигурност и страхове. Отделянето на майката от детето в толкова 2 ранна възраст се преживявало от детето като травма ,което провокирало мощни бъдещи страхове от изоставяне. По настоящем не се установявало наличието на Синдром на родителско отчуждение между детето и майката. Едно пътуване до Англия с предварително определени и регламентирани дни за отпътуване ,престой и завръщане е нещо ,което не би създало емоционални ,психични и поведенчески трудности за детето ,но от съществено значение било и отношението на бащата по този въпрос.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.127а от СК въпросите ,свързани с пътуване на дете в чужбина се разрешава по общо съгласие на родителите , а когато такова не бъде постигнато ,се разрешава от съда. В редица решения на ВКС ,постановени по реда на чл.290 от ГПК безпротиворечиво е затъпено становището ,че разрешението за неограничено извеждане на детето от територията на страната ,без съгласието на единият родител не е в интерес на детето и не може да се даде . Разрешението може да се даде ,ако е в интерес на детето ,само за определен период ,за определени или определяеми държави или за неограничен брой пътувания , през определен период от време , но също до определени държави и само за периоди ,в които другият родител не осъществява определените му от съда лични контакти с детето. В ТР№1 от 3.07.2017г. на ВКС по т.д.№1/2016г. ОСГК в .т.2 ВКС е постановил ,че съдът може да разреши по реда на чл.127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави ,респ. държави ,чийто кръг е определяем.

Установи се по делото, че връзката между детето Д. и нейната майка е прекъсната , когато детето е било на 3г. , поради заминаването на майката да работи в Л. .

От тогава до сега детето се е срещало с майка си веднъж в годината и то за по няколко дни и връзката между майката и детето по настоящем предвид събраните по делото доказателства не е възстановена. От изготвеният социален доклад ,от свидетелските показания и от изслушването на детето Д. пред съда се установи, че то не желае да пътува извън страната и да гостува на майка си в дома й в Л.. Детето изпитва страх от едно такова пътуване и така създалата се ситуация го стресира и травмира.

Предвид гореизложеното въззивният съд счита , че даването на разрешение на детето Д. да пътува заедно със своята майка до Кралство Великобритания , Л. не е в интерес на детето , който е водещ и с който съдът следва да се съобрази . Едно такова пътуване не може да е източник на стрес и тревожност за детето, както е в случая и съдът следва в настоящото производство да следи най-вече за интереса на детето и за задоволяване на неговите нужди по най-добрият за него начин. Връзката между майката и детето следва да се укрепи и задълбочи с провеждането на по-чести срещи между двете , за да може Д. да преодолее съмненията и страховете си , да свикне с общуването с майка си за по-дълъг период от време и една след като между тях възникне хармонична връзка на доверие и разбирателство да се пристъпи и към едно пътуване на детето и гостуване в дома на майката в Л. . По настоящем едно такова пътуване предвид психо-емоционалното състояние на детето и отношенията между детето и майката не е в негов интерес и ще доведе до неговото травмиране и стресиране , което съдът не следва да допуска .

Предвид гореизложеното следва искът на ищцата на осн.чл.127а ал.2 от СК , съдът да даде разрешение заместващо съгласието на бащата П. Д. П. детето Д.П. П.а да напуска пределите на Р България , за да пътува до Обединено Краство Великобритания и Северна Ирландия през лятната ваканция на детето, придружавано от своята майка С. М. С. и за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето Д.П. П.а е неоснователен и следва да се отхвърли.

3

С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявения иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК отхвърлен.

Съобразно изхода от спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото разноски по представените списъци на разноските за първата инстанция в размер на 600лв. за адвокатски хонорар и за въззивната инстанция в размер на 600лв. за адвокатски хонорар , 25 лв. за държавна такса и 125лв. за депозит за вещо лице, общо разноски в размер на 1350лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №260032/27.04.2021г. по гр.д.№201/2020г. по описа на ВПРС, като вместо това постановява :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр.В. ж.к. бл. вх. ет. ап. срещу П. Д. П. с ЕГН ********** с адрес гр.В.П. обл.Ш. ул.№, ет. ап. иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК, съдът да даде разрешение заместващо съгласието на бащата П. Д. П. детето Д.П. П.а с ЕГН ********** с адрес гр.В.П. обл.Ш. ул.№, ет. ап., да напуска пределите на Р.България , за да пътува до Обединено Краство Великобритания и Северна Ирландия през лятната ваканция на детето, придружавано от своята майка С. М. С. и да даде разрешение заместващо съгласието на бащата П. Д. П. за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето Д.П. П.а, като неоснователен.

ОСЪЖДА С. М. С. с ЕГН ********** да заплати на П. Д. П. с ЕГН ********** направените по делото разноски за двете инстанции в размер на общо 1350лв.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.3 т. 2 от ГПК .

Председател: _______________________