Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 19.02.2024, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 289/2023
Вид
Решение № 27
Подписан
19.02.2024
В сила
09.03.2024
Състав
Мариана Митева Маркова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Сливница, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20231890200289 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

М. С. Г., с ЕГН ********** от гр. ......................, чред адв. А. от САК, обжалва наказателно постановление № 23-0344-000112 / 10.04.2023 г. на Началника на РУ – гр.

Сливница, с което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено.

Административнонаказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (АУАН, серия „GA“ № 751297 / 22.03.2023 г., наказателно постановление № 23-0344-000112 / 10.04.2023 г. на Началника РУ - Сливница, заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. и заповед № 8121К – 1385 / 21.04.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, постановление за отказ да се образува наказателно производство от 03.06.2019 г., справка за регистрация и собственост на МПС, актове за встъпване в длъжност и показанията на свидетелите Г. С. Г. и Иван Владимиров Вълков), намира следното:

На 22.03.2023 г. св. Г. С. Г. и М. П. Л. извършвали контрол на движението на територията на РУ - Сливница. Около 13.50 ч. на ул.“Цар Симеон Велики“ спрели за проверка лек автомобил, марка „Сеат”, „Ибиза“, с рег. № ............., който се движел в посока от ул.“Хан Крум“ към ул.“Панайот Хитов“ и бил управляван от жалбоподателя Г.. При 1 извършената в хода на проверката справка контролните органи установили, че от 10.03.2019 г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

За така установеното нарушение св. Г. съставил АУАН серия „GA“ № 751297 / 22.03.2023 г., в който същото било квалифицирано по чл.140, ал.1 ЗДвП.

От представените справки за регистрация и собственост на лекия автомобил, се установява, че управлявания от жалбоподателя автомобил е собственост на С.Й.. На 11.03.2023 г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл.

143, ал. 15 ЗДвП.

По случая била извършена и проверка по пр.пр. № 773/2023 г. по описа на РП – гр.

Сливница с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от 07.04.2023 г. прокурор от РП - Костинброд – ТО - Сливница, преценил, че извършеното от жалбоподателя Г. не покрива признаците от субективната страна на престъплението по НК, поради което и на основание чл. 213 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорската преписка. С оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото на Началника на РУ - Сливница за преценка реализирането на административно наказателната отговорност на въззивника.

Въз основа на изпратеното постановление на РП - Костинброд – ТО – Сливница, Началникът на РУ – гр. Сливница издал обжалваното НП № 23-0344-000112 / 10.04.2023 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

По същество жалбата е основателна.

По делото няма спор, че горната фактическа обстановка кореспондира със събраните в хода на съдебното производство доказателства. Несъмнено е установено, че управляваният от жалбоподателя Г. автомобил е бил оборудван с регистрационни табели. Недоказано обаче е останало обстоятелството жалбоподателят да е знаел, че е управлявал автомобил със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на процесното МПС е извършено по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, т. е. служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е собственик или съсобственик на МПС с рег. № ..............

Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 и 2 от ЗДвП правото на собственост върху МПС се придобива с писмен договор с нотариална заверка на подписите. По делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е собственик или съсобственик на процесния лек автомобил, а в АУАН и НП е посочено, че лекия автомобил е собственост на С.Й.. В 2 административно-наказателното производство тежестта на доказване е на административния орган. От страна на последния не са ангажирани доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно наличието на знание у дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. Не е имало и обективни признаци, от които деецът да си направи този извод, тъй като автомобилът е бил с регистрационните си табели към датата на проверката. Ето защо съдът счита, че нарушението, предмет на оспореното НП не е осъществено от субективна страна. В случая жалбоподателят не се явява нито собственик, нито постоянен ползвател на автомобила и не е лице, което следва да е запознато по презумпция със издаваните ЗППАМ и др. актове на собственика във връзка с автомобила. Съобразно разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Санкционната норма - чл.175, ал.3 от ЗДвП, която съдържа в себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на които обуславя налагането на визираното в същата наказание въвежда две хипотези, при които е възможно налагане на административно наказание на виновно лице - при управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или при управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Всяка една от тези две хипотези съдържа в себе си отделно правило за поведение насочено към водачите на превозни средства, неизпълнението на което води до осъществяване на отделно административно нарушение. В конкретния случай в АУАН и в обжалваното наказателно постановление описанието на нарушението се свежда до това, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация на 11.03.2023 г., т.е. описанието на нарушението от фактическа страна съвпада с предл. 1 на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е наложил на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя Г. административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, тъй като последният не е знаел, че управляваният от него автомобил е бил дерегистриран по повод нерегистрирането на автомобила в двумесечен срок от придобиването му от собственика С.Й.. Обективните признаци от състава на административното нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП изискват наличието на точно определени обстоятелства, които следва да са били съзнавани от нарушителя към момента на извършване на вмененото деяние. Жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. За да е осъществено от субективна страна е необходимо деецът да е съзнавал, че автомобилът е с прекратена регистрация и въпреки това да го управлява, като в конкретния случай, жалбоподателят не е нито собственик на автомобила, нито е уведомен от настоящия собственик – М. С. Г., че МПС е със служебно прекратена регистрация.

От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради прехвърляне собствеността, но липсват данни новия собственик да е уведомил за това 3 жалбоподателя или пък той да е бил наясно с това обстоятелство.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършеното административно нарушение, включително и от субективна страна.

Следва да се посочи обаче, че нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде НП обаче, той не е сторил това.

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход на делото и предвид липсата на въведено възражение за прекомерност, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0344-000112 / 10.04.2023 г. на Началника на РУ – гр. Сливница, с което на М. С. Г., с ЕГН ********** от гр. ......................, за нарушение разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН РУ – Сливница, представлявано от Началника, да заплати на М. С. Г., с ЕГН ********** от гр. ......................, представляван от адв. А. сумата от 700 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4